С Валери Димитров, председател на Сметната палата, разговаря РУМЯНА ДЕНЧЕВА:
- Проф. Димитров, защо Сметната палата не е одитирала здравната каса, както твърди прокуратурата?
- Не знам какво точно е казано, но правим най-малко два одита годишно на здравната каса. Одитираме отчета за изпълнението на бюджета и заверка на годишния финансов отчет за предходни години. За тази година те предстоят. От 2005 до 2009 г. сме извършили общо 15 одита на касата. Сред тях са не само споменатите, но и такива на финансовото управление, и на изпълнението на дейности в нея. Докладите за тях са изпращани, освен на министъра на здравеопазването, и на здравната комисия в парламента. Докладът за финансовото управление на касата за 2008 г. е изпратен и на министъра на финансите, на изпълнителния директор на Агенцията по обществени поръчки в частта за нарушенията на тези поръчки. Наскоро изпратихме и един доклад на прокуратурата - този на Районната здравноосигурителна каса в Плевен.
Искам да уточня обаче, че ние не можем да правим специализирани медицински преценки при одитите, тъй като не разполагаме с медицински експерти. Затова не можем да се произнесем примерно кое лекарство и кое лечение е по-подходящо.
- Сериозен ли е проблемът със скрития дефицит? Как така се крие огромната сума от 2 млрд. лева?
-Проблемът е, че централният бюджет се отчита на касова, а не на начислена основа. Това означава, че в отчета не влиза всеки поет финансов ангажимент, а само тези задължения, които са платени. Практиката е отдавна и за нея отваря вратичка едно ръководство за сметкоплана от 2001 г. Според него за осчетоводяване на възникнали задължения МФ трябва да издаде отделни указания, но 9 години то не е станало. Така всеки е отчитал задълженията, както е сметнал за необходимо. Имаме наблюдения, че бюджетните организации по-често избират да не осчетоводяват договори, по които предстоят плащания и които следва да се отразят задбалансово. Проблемът е сериозен, защото ако не са осчетоводени задължения по договори, не може да се добие реална представа за бъдещите плащания.
- А вие не можехте ли да ги видите при одитите си?
- При заверката на финансови отчети няма как да разкрием бъдещи плащания, ако тези задължения не фигурират в баланса и не са описани в регистър на договорите. Така те могат да останат в някоя папка и ние не можем да стигнем до тях, защото Сметната палата не претърсва и не изземва, а работи с предоставените й документи.
Едва от април тази година МФ въведе изисквания за регулярно представяне на информация за поети ангажименти и възникнали задължения.
- За МРРБ се говори за скрит дефицит над 1 милиард. Тече ваш одит, ще стигнете ли до истината?
- Не искам да избързвам с изводи и оценки, ще ви отговоря с точност през юни. Тогава трябва да е приключил одитът. За разлика от ежегодния и заверката на годишния отчет финансовият одит може да обхваща две, понякога три години, в случая - 2008 и 2009 г. Финансовите одити дават и по-вярна представа. При тях се проверяват и процедурите по обществени поръчки. Така че очаквам в регионалното министерство да се видят много неща, ставали през последните две години.
- Защо вие лично ще го следите. Нали има шефове на отделения?
- Заради проблем, свързан с годишния финансов отчет от 2008 г. Установи се, че становището на одиторите по него не е съгласувано писмено от ръководителя на отделението. А това изисква и закона, и указания, които сме приели още през 2007 г. Ръководителят на отделението Хюсеин Чауш обаче настоява, че писменото съгласуване накърнявало независимостта на одиторите. Аз съм на друго мнение, палатата като колегиален орган - също. За да има гаранция за качественото му провеждане, колегията ми възложи ръководството.
И г-н Чауш гласува за това решение.Друг въпрос е, че процедурата за ежегодните заверки на годишните отчети не се гласува от палатата, както и докладите по другите ни одити, което е недостатък на закона. Образно казано, сега заверките са в ръцете на 16 -те ръководители - 10 на отделенията, тук в палатата, и 6 териториални директори наподеленията ни в страната.
- Възможно ли е някой от тези 16 да крие информация например?
- Аз говоря за професионализъм, за защита качеството на одитите, другото са само подозрения, които в правовата държава подлежат на доказване. С две думи, одиторите ни са независими да извършат одита и заверката, но съответният ръководител, който е и член на палатата, е длъжен да упражнява контрол и като гаранция поставя подписа си под документите. Иначе, ако не носи отговорност, той защо и на какво е ръководител? Затова през 2007 г. приехме изрично решение, че е необходимо писмено съгласуване на становището и доклада. Това означава, че отговорността се носи не само от одитния екип, а и от съответния ръководител - член на Сметната палата. Съгласете се, че това не е частен одит, а публичен, извършен от държавна институция.
- На сайта на Министерството на финансите има проект за промени в закона за Сметната палата. Някои от проблемите, които дискутираме, имат ли решение?
- Специално за одитите и заверките се предвижда по-централизирана процедура. Идеята е да се произнася колегиалният орган. Това е по-разумно, защото предотвратява риска от различни практики в една и съща институция и съответно от субективно представяне състоянието на някое ведомство. Предлага се да има и по-сериозни последици при отказ от заверка на годишния финансов отчет - например спиране на целеви субсидии за определени обекти или дейност, ако може да се установи връзка между грешките в отчета и финансирането на тези обекти или дейности. Така ще се повиши ефектът от одита.
- Ще проверявате и активи на търговски дружества с държавно участие?
- Да, досега те бяха извадени от обсега на одитите ни, въпреки че в много случаи става дума за огромен публичен ресурс. Не проверяваме и концесии и приватизация. Те се одитират само от гледна точка на разпределение на приходите от тях. Очевидно, когато се е приемал законът за Сметната палата през 1995 г., се е преценило, че решенията за приватизацията и концесионирането са политически и ние не би следвало да се произнасяме. Смятам, че това не е логично ограничение на правомощията ни. Изваждането от контрола ни на подобни обекти е изключително рисково за данъкоплатеца и отваря възможност за незаконосъобразни практики. Всички сметни палати по света проверяват всички публични активи. С промените вече и ние ще влизаме в дружества с държавно и общинско участие над 50%.
- Къде ще влизате, да дадем пример?
- НЕК, "Булгаргаз" например. Сега проверяваме само държавни предприятия, които не са търговски дружества, като ПУДОС например, и то по изрично решение на парламента.
- В проекта се предвижда да проверявате и юридически лица, които ползват държавно или общинско имущество, публична собственост. Как ще става?
- Да, така е. Целта е да може да се извършва контрол върху всички субекти от публичния сектор, а не както досега - основно министерства, ведомства и общини. Например НДК. Управлява го едно странно обединение, което никога не е било обект на одит от нас. То има неясна правна форма, но ползва публична собственост и активи. Нормално е да бъде одитирано.
CV
Роден на 2 юни 1954 г. в София
Завършил е право
Професор по административно право, доцент по финансово право и доктор по право.
Председател на Сметната палата от 7 април 2005 година
Бил е депутат в 39-ото Народно събрание, когато е и председател на икономическата комисия, както и член на комисиите по правни въпроси и по бюджет и финанси
От 1991 г. до 2001 г. е бил правен съветник на управителя и на УС на БНБ
Женен, с две деца