Не е случайно, че в своята фундаментална реч след изборите в Гърция лидерът на крайнолявата партия СИРИЗА Алексис Ципрас заяви две неща. Че победата на СИРИЗА връща достойнството на гръцкия народ и че ще предизвика смяна на модела на съществуване на Европа. Какво имаше той предвид?
Да започнем с модела. Факт е, че след краха на комунистическия свят Западът престана да мисли за опасностите от съжителството на двете системи. В годините на студената война той беше принуден да копира някои от социалните постижения на комунизма (безплатно здравеопазване, безплатно образование, липса на безработица и т.н.), за да не предизвика мощни социални вълнения в своите страни.
Но след като изчезна опасността комунизмът да вземе властта в западните страни, където комунистическите партии бяха силни (Италия, Франция и т.н.), Западът реши да отпусне колана и да приложи неолиберална политика. А тя означаваше чист свободен пазар, без да се съобразява с хората на наемния труд. В резултат на това банките и мултинационалните компании практически превзеха властта във всяка една западна страна. Тези "институции" на съвременния свят се интересуваха единствено от интересите си. Въведената монетаристична политика доведе дотам, че правителствата, за да спасят икономическата система, трябваше да спасяват банките. Спомнете си, че в САЩ Барак Обама беше принуден да налее няколко трилиона долара в закъсалите банки - нещо, което пазарната икономика изключва. Този негов подход във финансовата система неслучайно беше определен като марксически. Това стана и в други западни страни, включително и в България - спомнете си КТБ, където наляхме 3,5 млрд. лв.
При тези действия на чистата пазарна икономика, подкрепяна и от правителствата, с обикновения човек беше свършено. Върху него падаха тежестите на системата при периодичните за този обществен строй икономически кризи. Бяха ограничавани заплатите, пенсиите, безработицата, която в определен процент се смяташе за лек в пазарната икономика. Това принуди много хора, не само в България, но и в южните европейски страни - Гърция, Потругалия, Испания, Италия, да живеят под чертата на бедността и да се чудят как да свържат двата края.
Достойнството на хората, които не искаха нещо повече от един нормален живот, бе нарушено. Но им обясняваха, че така трябва, че такива са безжалостните закони на света, в който живеем.
А по света те по принцип не са такива. Къде изчезнаха лозунгите на демократичните революции - братство, равенство, солидарност и т.н.? Ето защо онова, което се случи в Гърция, е едно начало, което се очакваше. Начало на нова революция в Европа, която трудно може да се нарече лява. По-скоро тя е една нормална революция, която трябва да върне и достойнството на хората, и необходимостта им от нормален живот.
Тези революции, които някои наричат Европейска пролет, ще дойдат и в Испания - движение “Подемос” е аналог на СИРИЗА, ще дойдат и в Португалия, и в Италия, а вероятно и във Франция. Нещо подобно ще се случи рано или късно и в България, където националното достойнство на българина е особено силно оскърбено. Той никога не е живял толкова зле - нито в тежките мизерни години на войните за национално обединение, нито в икономическата криза през 1929-1934 г., нито по време на комунизма. Никога процентът на бедните, които се чудят какво да сложат на трапезата понякога, не е бил толкова висок. Никога България не се е изхранвала с домати, краставици и картофи, до 80% внесени от съседните страни. И въпросът защо е така ще бъде поставен един ден със страшна сила пред българското общество.
Кой ще бъде нашият Алексис Ципрас и нашата СИРИЗА - остава да видим в следващите години, а може би месеци.
