Станислав Белковски е ръководител на Института за национална стратегия в Москва. Известен е с провокативните си тези. По произход e наполовина поляк.
- Станислав Александрович, с какво ни провокира трагедията край Смоленск?
- В това събитие видях сигнал, че философията на противостоянието, родена след Втората световна война, е изчерпана. И затова сюжетите, свързани с ялтенските договорености, с трагичните последствия от войната, трябва да отидат в миналото, да престанат да разделят народите и да определят логиката им на поведение на световната сцена. Този трагичен инцидент недалече от Катин даде ясен сигнал и на руснаците, и на поляците, и на другите народи. Както и предположих, той доведе не до охлаждане и до изостряне на отношенията между Русия и Полша, а отвори мост към историческо помирение, тръгващо и от двете страни.
- Чуват се обаче различни гласове. Някои се съмняват в искреността на руската реакция, други - в Полша - допускат, че зад катастрофата стои дори Кремъл...
- Във всяко общество има хора, които заемат радикални позиции. Често те се ръководят от банално тщеславие, тоест от желание да привлекат вниманието към себе си. Един полски депутат от партията "Дясна справедливост" беше единственият високопоставен политик, изказал версия, че Кремъл стои зад катастрофата на 10 април, но той вече се извини публично. И каза, че е направил изказването под влияние на шок часове след катастрофата.
И у нас, в Русия, има радикални и маргинални гледни точки, една от които гласи, че това е историческо възмездие за поляците и от това трябва да се възползваме. А други резки критици на Кремъл също смятат, че руската власт може да има нещо общо с катастрофата, но тези гледни точки не са доминиращи. Те не се чуват така, както основната, че това е знак за начало и шанс за историческо примирение, изхождащо поне от това, че биполярния свят, ялтенския свят, в който Русия доминираше над Полша, повече го няма. Така както го няма и онзи свят, в който Полша е била империя и е имала претенции над руска територия. Има нов свят, в който трябва да живеем начисто.
- Сред обикновените хора в Русия имаше спонтанна реакция на съпричастност с поляците след самолетната катастрофа. Учудва ли ви това, имайки предвид противоречивите отношения между Русия и Полша?
- Всички ние сме жертва в една или друга степен на пропагандата. В последните години пропагандата и в Русия, и в Полша често даваше да се разбере, че руснаците и поляците са недоволни един от друг, а руснаците имат някакви агресивни планове и отношение към Полша, че не обичат поляците. Това не е така.
- Но не са малко тези хора в Полша, които смятат, че Русия трябва да се извини за клането в Катин преди 70 г...
- В историята е имало много моменти, за които Русия е могла да се извини пред Полша, а Полша пред Русия. Въпросът е да се разбере, че е нужно не демонстративно извинение, а да сложим чертата. Не да забравим напълно, но да обърнем някои трагически страници в историята, за да не пречат на настоящето. Смятам, че днес темата за извинението отива на втори план пред лицето на тази символическа трагедия от 10 април край Смоленск.
- Мнозина смятаха трагедията с полските офицери край Катин за определяща в руско-полските отношения...
- Смятам, че не. Тази ситуация беше присъща на епохата на биполярния свят, който прекрати съществуването си преди повече от 20 г. с рухването на берлинската стена. Неговата инерция обаче се съхраняваше до последните години. Това, което сега наблюдаваме в света, особено след идването на власт на американския президент Барак Обама, показва, че в политиката навлиза ново поколение, за което тази инерция на ялтенския свят вече не е актуална. Това безусловно ще доведе до подобряване на международния политически климат и на отношенията на Русия с европейските страни и бившия Източен блок.
- Готов ли е руският политически елит за такива реалности?
- Вътрешно руският управляващ елит е готов. Той е антисъветски, антисталински по своя дух. Друга работа е, че този управляващ елит винаги ще се разкъсва между своето вътрешно разбиране и необходимостта по определен начин да поддържа легитимност в страната, която в голяма степен се базира на съветско наследство, съветска символика.
Не трябва да се забравя, че управлението на Путин започна с връщането на съветския химн.
Не защото Путин му е поклонник - уверявам ви, че не е. Просто те решиха, че така ще укрепят популярността на властта сред руския народ. Кремъл не може да се откаже от такива символи като Втората световна война, като Сталин като върховен главнокомандващ, защото иначе сериозно ще подрине позицията си в Русия.
От гледна точка на реалната истинска мотивация за руските лидери тези фактори нямат решаващо значение. Презареждането на руско-американските отношения показва, че Кремъл малко или много разбира в какъв свят живее.
- Какви интереси на Русия виждате в Полша?
- Главният интерес е Полша повече да не бъде неин противник в Европа, да не блокира постоянно сътрудничеството на ЕС с Русия и руските инициативи в това сътрудничество. На първо място интересите на Русия, разбира се, са в областта на икономиката, която за съвременния руски елит е приоритет. Москва иска Полша да бъде мост между Русия и Стара Европа - Германия и Франция, които традиционно в последните години поддържат Русия, а не нагнетяват напрежение с нея.
ЦВЕТАНА КРЪСТЕВА
КОР. НА БНТ В МОСКВА