ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА
“Станишев, излез, бъди мъж! В Банкя, като някой те покани да се биеш, или се биеш веднага, или бягаш! Аз много пъти съм бил в тежка битка, аз се биех с чантата на гърба от нас до училище и обратно!"
Тъй подвикваше и подсвиркваше през лятото на 2008-а под прозорците премиерски Б. Б. Така разбира политиката - като тупаник сред мегдана.
Тогава кметът Б. Б. твърдо вярваше, че няма нищо по-лесно от това да си премиер: "Имаш един телефон с копчета и привикваш всеки, който ти трябва!" До оня ден Б. Б. припознаваше Станишев за свой противник и враг, който трябва да бъде сразен, дискредитиран, унизен, омацан и превърнат в посмешище. Б. Б. постигна тази своя цел, победеният Станишев вече не му е враг, а жертва на президентските козни. Днес Б. Б. има нова цел по пътя към завладяване на властта и припознава Първанов за свой противник, който трябва да бъде сразен, дискредитиран, унизен, омацан и превърнат в посмешище. Въпреки фалшивата парола “Цв. Цв. - президент!” премиерът Б. Б. твърдо вярва, че няма нищо по-лесно от това да си президент и вече 9 месеца подсвирква и подвиква под Първановите прозорци:
“Казал съм - веднага на избори!
Излизай, Първанов, на всички избори! Отказваме се ние от мандата и той от мандата и решаваме проблема!"
Кой проблем? Чий проблем? На държавата? На обществото? На народа?
Нищо подобно! Единственият проблем на Б. Б. е самият Б. Б. Който толкова се обича, та чак се ревнува. А всеки е готов да пожертва всичко за любимия човек, нали така!?
Какъв му е проблемът на Б. Б.?
Б. Б. не иска да управлява. Защото не може. Защото управлението означава отговорност. А той не иска да носи отговорност. Той иска да властва, да владее. Безразделно и безгранично. Без съюзници изменници и съюзници мошеници.
Без Сидеров на шия и Костовия кинжал зад завесата. Без синдикати и опозиция. Без президент, който вече и не желае да спори с него, обаче периодично го атакува вероломно и в гръб. Без Цв. Цв. дори, който прочее с цялата си безличност е истинският бъдещ гаулайтер. В сравнение с него Б. Б. е рицар.
Б. Б. не понася тая сган от лекари, пенсионери, учени, съдии, прокурори, млади майки и прочее некачествен човешки мат`рял, който му се мотае из краката, дърпа го за крачола и периодично го плаши със стачки ("Ще ми стачкуват те на мене!").
Б. Б. презира тоз мат`рял, който довчера пееше в захлас "Бате Бойко, ти си пич!", а днес се оказа тъй оцапан, че едва-едва отся един некомуникативен и недиалогичен темерут, та го тури за министър. Щото да си комуникативен и диалогичен, е доказателство ако не за извършено углавно престъпление, то поне за престъпно намерение.
По тази причина Б. Б. си избира министрите на някой разклон, но за по-сигурно - на оня ъгъл, където се засичат неговата милиционерска философия за технологията на властта и тайнствените папки на ДАНС, из които пълзят анонимни доноси, подслушани разговори и агентурни сведения за всеки неудобен, невъзторжен и независим човек.
Б. Б. реставрира Държавна сигурност, превърна я в главен и решаващ инструмент и фактор, мотив и принцип на властта, на управлението, на правосъдието. И управлява чрез нея. Чрез възродената ДС. Но който възражда ДС, сам си монтира капана.
Окрилената милиционерщина рови в личния живот на всеки гражданин, решава и контролира съдбата му, съди го и го осъжда.
Който е забравил що е ДС - ще си спомни. Който не знае - ще научи. Според критериите на този мутант няма невинни. Всички са виновни. Пред властта. Независимо и въпреки всички доказателства за невинност.
Някога оправданието беше "битката с враговете на партията и народа". Днес оправданието го гледаме всеки ден в мащабните многосерийни филмови продукции на Киностудията на МВР, творчески колектив "Октопод". Те няма да получат "Оскар", нито "Златна палма". Но подаряват нещо безценно за всяка тоталитарна власт - всеобемащ, възхитен страх и щастливо опиянение. Страх пред бруталната сила и опиянение, че най-сетне някой дойде и отмъсти за всичките 20 г. преход, подгизнали и разядени от корупция и грабеж.
Ще мине време и възхитеното народонаселение ще открие, че само с кино не се живее. Опиянението ще се изпари мигом, щом Нане и Вуте открият, че цялата битка е била не срещу Октопода, а за неговото преструктуриране и легитимиране като свежо гримиран, овластен и всевластен политико-икономически субект. А ореолът на Б. Б. ще се поощърби в най-неподходящия момент - току за президентските избори.
Б. Б. е бегач на къси политически разстояния. За дългите се искат тактика, стратегия, усилие и издръжливост. Ще бъде истински срам, ако бегачът се превърне в беглец.
Б. Б. е премиер и стачник срещу стачкуващите. На тоя тротоар и на отсрещния. Едновременно. Тъй както в неговата богата душевност съжителстват в един оксиморон дон Корлеоне и Корадо Катани. И това ако не е еманацията на българската народопсихология!
Б. Б. периодично размахва плашилото на собствената си оставка. Защото правителството няма да реши нашите проблеми - то само по себе си е проблем.
И защото иска още власт. Иска всички власти да са му подвластни. На него лично. Законодателна, изпълнителна, съдебна, президентска, медийна, финансова, политическа, партийна, видима и невидима, явна и тайна, надземна и подземна. Майната й на конституцията! Б. Б. бездруго гази из нея като бик през детелините.
Б. Б. иска цялата власт да бъде в неговото зорко око, в неговите яки ръце, под неговия личен контрол и надзор. Иска цялата власт да бъде негова функция, да произтича от него и да принадлежи на него. Единствено. Само тогава ще намери тъй потребния му душевен покой.
