СЛЕД случая с акушерката, която измъчва четиридневно бебе, в интернет се появи петиция с искане новородените да не бъдат отделяни от майките си.
Без да подценявам силата на гражданския порив, не вярвам това да промени нещо. А и проблемът далеч не се корени в това къде се намира бебето, докато е все още в родилния дом. Да, близостта на мама не може да се замени и е много важна за него след появата му на бял свят. Обаче няма идеално положение, при което детето да не се нуждае от грижите на специалистите в болницата.
Акушерките къпят бебето, неонатолозите го преглеждат, вземат се кръвни проби, правят се първите ваксинации. Понякога бебето е в интензивно отделение, или в кувьоз. Жените, родили със секцио, пък обикновено първия ден физически не са в състояние да се грижат сами за него. Няма как детето да е неотлъчно до майката през тези няколко дни.
Каква е тогава гаранцията, че точно в този момент няма да прещрака нещо в главата на някое медицинско лице. И понеже няма, трябва ли да започнем да раждаме и изобщо - да се лекуваме вкъщи? Докъде може да стигне дефицитът на доверие в медицинския персонал? Има ли представа някой какво се случва в здравната система изобщо?
Грозната истина е, че голяма част от лекари, акушери, сестри, санитари работят при крайно мизерни и условия, и заплати. И буквално, както мнозинството от българите, се опитват да оцеляват. Защо тази сатанизирана вече жена се е трудила извънредно? Кой и е позволил и колко още лекари и сестри работят на този режим? Къде е контролът върху медицинския персонал и има ли го изобщо? Ще понесе ли някой друг отговорност освен самата акушерка? Ако тя е знаела, че има записващи камери, защо това не я е притеснило?
Това са част от въпросите, които излизат извън частната ситуация и си висят в пространството. И опират отново до тези две болезнено познати в тъжно-бедната ни страна неща - пари и контрол.
Посочете например една държава с висок стандарт на живот, в която сте чули родилки да се оплакват от грубо отношение, от остарели прийоми при даването на нов живот, от искане на пари под масата или от т.нар. избор на екип. Там не правят подписки с искания за най-нормалните неща, като оставяне на бебето при майката, защото имат всички условия. Както и не си бият лекарите, дошли да окажат спешна помощ.
В нормалния свят още за нарушения се отнема правото да практикуваш. В нашата нормалност лекар и да убие човек заради небрежност, няма дори да се намери негов колега, който да го потвърди в съдебна експертиза. Пациентите се оплакват едни на други, случаите се забравят или потулват. Обезсърчени сме да си търсим правата, разчитаме, че като платим на ръка, ще си купим не само добро отношение, но и здраве.
У нас, уви, трябва някой да си изсипе юмручния гняв върху невръстно дете, за да се сетим, че има толкова много нерешени проблеми. И ако не се вземат мерки за засилен контрол и ефективно финансиране на системата, както с всяко чудо, породило вълна от възмущение и гняв, и това ще отмине. До следващия садист в бяла престилка.
