“24 часа” ще публикува вижданията на експерти - участници в инициатива “2020” за предизвикателствата пред България в следващите 11 г.
Първата кръгла маса, организирана от фондация “Кредо Бонум”, фондация “Капитал” и Центъра за либерални стратегии, бе в сряда.
След нея запитахме Симеон Дянков, главен икономист към вицепрезидента на Световната банка, за неговите възгледи как трябва държавата и хората да реагират на кризата.
Ето неговия коментар.
Влизането в дефицит по време на криза не е странно. В САЩ тази година се очаква да е над 10%. Дефицитът в Германия ще бъде около 5-6%.
Големите държави могат за известно време да влязат в дефицит, но те имат достатъчна вътрешна база, възможност за печатане на пари, така че в краткосрочен срок от 2-3 г. могат да си го позволят.
Досега България се справя много добре. Но най-важното нещо в момента е какви са бюджетните разходи. Ако те растат, а приходите намаляват, стига се бързо до дефицит.
Затова въпросът е да не дойде в края на лятото период, когато нещо съвсем малко може да ни доведе до рязко влошаване.
В този тип предизборни времена идеята е да не се харчи много. Другото важно е да има мост между сегашното и следващото управление. Някои от антикризисните мерки, започнати сега, да бъдат продължени, за да може следващото правителство да стъпи на нещо реално за запазването на стабилността. За целта трябва да има сериозно разглеждане на разходите. Да се види по какъв начин могат да се свият бързо, да се сложи спирачка на харчовете - този, следващия месец, между настоящия момент и лятото.
Как ще стане този мост между управлението, как могат да се разберат политиците, зависи от общественото мнение. Въпросът е дали може да има обществен консенсус (и това е идеята на кръглите маси на “Инициатива 2020”). А не само правителството и опозиционните партии да си говорят. От обществото и експертите да излязат идеите, че каквото трябва да се направи, то трябва да е през следващите месеци. В противен случай след септември едно от първите неща, които ще трябва да направи следващото правителство, ще е да съкрати много бюджета.
В една от държавите, които тръгнаха с по-меки мерки, като Ирландия например, правителството вече съобщи, че увеличава данъците.
За няколко месеца можеш с допълнителни инвестиции, с по-голям дефицит, да омекотиш удара. Но като започнеш да изчисляваш следващия бюджет и видиш, че дефицитът ще е огромен, както в Ирландия, губиш възможност за всякакви външни инвестиции, рейгингът ти пада до степен, че никой няма да влезе отвън.
Сега имаме сравнително добра данъчна система, с осигуровките малко по-големи, отколкото трябва да са. Преди месец-два беше добра идея ДДС малко да се намали. След 4-5 месеца ще сме в състояние, в което вече съкращения няма да са възможни. И ако стигнеш на етап, в който да се налагат големи увеличения на данъците, тогава вече ударите могат да дойдат от много места и става хаос. Това трябва да се избегне и единственият начин да стане е да почне работата сега.
Каква е разумната житейска стратегия?
За поведението на хората в ситуация на криза е валидно това, което прави и бизнесът - спираш всичките си инвестиционни проекти. Ако искаш да си купиш нова кола, нов хладилник, да отидеш в чужбина на ваканция, отменяш тези разходи. Дори и да си мислиш, че имаш достатъчно пари и спестявания.
Хубаво е да имаш разходи за такива пера, но не е задължително точно сега и веднага да ги правиш.
Държавата може да окаже подкрепа за по-бедните слоеве, за които има реална възможност да липсват не само ваканции в чужбина, но и по-основни неща.
Може да се подкрепи потреблението, да има допълнително подпомагане, за да не се влиза в безработица. Добър е моделът в Германия, където за предвидените за освобождаване работници се плащат например първите 6 месеца 40% от заплатата, за да се обучават.
Записа: Вяра Иванова. Заглавието е на редакцията.
