- Г-н Йорданов, наскоро Сергей Лавров атакува София със спекулации за подялба на Македония от България и Албания. Защо? Ще има ли още?
- Изказването на руския външен министър е в духа на севернокорейската дипломатическа риторика. И доказателство, че родното място на доктрината на македонизма е Москва. Прави впечатление, че през 2015 г. Русия рязко увеличи изявленията на тема “Македония”. От Москва дойдоха опорните точки да се възприема въоръженият инцидент в Куманово като “етническа криза”, нещо, което гражданите на Македония опровергаха с поведението си. Остро реагира на изказването на Лавров и лидерът на албанската партия Демократичен съюз за интеграция Али Ахмети в интервю за австрийския в.“Ди пресе”. Думите на Лавров засилиха опасенията, че Москва чертае нова зона на напрежение в Европа след откритата агресия срещу Украйна и окупацията на Крим.
Целта е, като се провокира етнически конфликт, трайно да се отклони вниманието от кризата Украйна. В Москва вече си правят сметки за участие в “омиротворяването” на Балканите. И всичко започна след юнската среща през 2012 г. на Груевски с президента на Русия Владимир Путин в Санкт Петербург, когато на Македония бе обещано да бъде включена в руските газови проекти в региона.
В този контекст трябва да се разглеждат скорошните визити на Путин и Лавров в Белград и ескалирането на радикалната политическа и псевдохристиянска риторика и пускането на политически балони от типа, че
Македония се
дестабилизира,
за да се спре
“Турски поток”
- Одобрявате ли реакцията на България?
- Изявлението на министър Даниел Митов бе дипломатично, но и достатъчно конкретно. Още повече че руското изявление вменява на България намерения, които от десетилетия развиват в Белград и Скопие. И това са твърдения от доктрината на македонизма, която е антибългаризъм в постоянно действие. Изобщо лош ден за руската дипломация и Лавров. И достоен отговор на България.
- Нужна ли е войска на границата с Македония?
- България трябва да усилва източната си граница и няма основание – историческо, съвременно, морално, да дрънка оръжие по границата с Македония. Така сами влизаме в капана на “хибридната война”, от който трудно се излиза. Да не забравяме, че огромната част от населението на Република Македония и на първо място всички албанци категорично подкрепят членството на страната в НАТО и ЕС. А проблемите на Македония идват именно от забавянето на процесите на това членство, а не от някакви дестабилизиращи действия на албанския фактор. Македонци и албанци очакват България да бъде локомотив, който да тегли композицията на Западните Балкани към евро-атлантическата интеграция. Това означава споделяне на опит, активизиране на българския бизнес за инвестиции, реализиране на инфраструктурни проекти – магистрала, жп линия между София и Скопие, сътрудничество в култура, наука и спорт.
- Има ли етнически проблем, или събитията в Куманово бяха провокация на властта, за да се отклони вниманието от записите за мерцедеси, постове и т.н.?
- Все повече анализатори приемат, че става дума за провокационен сценарий, целящ да отклони недоволството на гражданите от корупционното управление, от социалните и икономическите проблеми. Но тая “македонска работа” може да се окаже част или да бъде използвана и включена в по-глобален сценарий за дестабилизиране на региона с цел да се спре за неопределено време неговата натовска и европейска интеграция. Не е тайна, че Русия е противник на членството на Македония, Сърбия, Косово и Босна и Херцеговина в НАТО, както някога бе и против нашето членство. Но пи студена вода. Мисля, че и сега ще е така. Добър знак е, албанските политически лидери твърдо подкрепят евро-атлантическите процеси. Добър знак е, че лидерите на двете най-големи македонски партии се консултират в Страсбург, а не в Сочи.
- Опишете кой е Груевски - връзките му с “Мултигруп”, Русия и великото му строителство.
- Познавам Никола като млад политик. Знаех, че е работил в Балканска банка като шеф на отдел “Сигурност, планове и анализи”. Сам ми е разказвал за работата си там. Като посланик следях действията му, чрез които успя да стане дясна ръка на лидера на ВМРО-ДПМНЕ Любчо Георгиевски и да му повлияе да отстрани някои от старите членове на партията. Това бе политическа грешка на Георгиевски. А Груевски обича властта. Много бързо придоби и маниери на “важен човек”. През 2002-2003 г. набързо промени партията и започна да къса нейните връзки с историческото ВМРО. Постави акцент на отношенията с Белград и ревизира политиката на сближаване със София. Известни сърбомани станаха част от близкото му обкръжение. Достатъчно е да се спомене името на уредника на телевизия “Сител” Драган Павлович Латас, който стана “шеф в сянка” в партията. Редица бизнесмени, свързани с Белград, изведнъж станаха твърде близки до първия човек в Скопие.
- Виждате връзка между политиката на Груевски и Белград?
- Има политически кръгове, които трудно биха преглътнали Македония да изпревари Сърбия и преди нея да стане член на ЕС. Мисля, че точно този сценарий доведе до стартирането на т.нар.антикизация, на кичозния проект “Скопие 2014”, целящ да материализира лъжата за историята с цел да увеличи проблемите с Гърция и България, да дразни и провокира албанците. Македония необяснимо бяга и от подписването на договор за сътрудничество с България, макар той да е логично продължение на подписаната през 1999 г. двустранна декларация.
- Как ще се развие кризата в Македония? Вече върви виц - като гледам какво става в Македония - те са си истински българи.
- Това за “истинските българи” не е виц. Десетки хиляди българи с произход от територията на днешна Република Македония са участвали и участват в изграждането на България - политици, военни, културни дейци. Те са просто нашенци, няма как днешната политика да ги раздели. Десетки хиляди македонци днес имат роднини в България. А
кризата ще бъде
като името на
Македония –
жива мъка
Премиерът Груевски няма положителен ход. Той вече е загубил подкрепата на албанския си коалиционен партньор. Особено след масовото развяване на сръбски знамена на проправителствения митинг. Опозицията е силна да протестира, но все още слаба, за да бъде избрана да управлява. В такава ситуация най-изкусителното е да се посегне към арсенала на псевдопатриотичната реторика, към посочването на врага с “етнически билет”. Това е опасното. И е жалко, ако и в България се намерят политици, които да припеят на тази струна.
- Развийте накратко положителен и отрицателен сценарий?
- Положителният изход би бил лятна кръгла маса – в Битоля например, под хладината на величествения Пелистер, на политическите сили, последвана от оставка на правителството и формиране на преходен кабинет на съгласието, който да направи избори през октомври. Да се гарантира, че приоритет на новото правителство ще е евро-атлантическата ориентация, а не лутането из античните, сибирските или балканските потайности. Отрицателният сценарий е в две посоки. Първата - перманентна криза, взаимно мерене на митингите, остра политическа конфронтация, която ще ескалира през есента и зимата. Втората – етнически сблъсъци, нови жертви, украински сценарий на Балканите.
- Ако влезем в стилистиката на Лавров за подялба на Македония, къде трябва да минава границата?
- Според доктрината на македонизма Македония отдавна е разделена. Македонизмът е идеология на разделението и това го прави сам по себе си антиевропейски. Днес, за съжаление, политиката на разделение е официална доктрина и на Москва. Колко ѝ е да пренесе своя исторически (Германия) и съвременен (Украйна) опит на Балканите. Република Македония се нуждае не от стари сценарии, а от спокойствие, сигурност и ясна пътна карта към НАТО и Европа. Който реши да дели днес Македония, значи не е научил нищо от историята, не разбира и настоящето.
