Ако напуснат еврото, южните ни съседи ги чака това, което
се случи в България през 1996-1997 г.
Изборът на Гърция в момента се свежда до известната народна поговорка “Ела зло, че без теб по-зло”. Ако не се подпише споразумение за спешно финансиране на страната с ЕК, ЕЦБ и МВФ, тогава я чакат още по-тежки времена – не само ще трябва да премине през режим на много по-строги бюджетни икономии, но и ще последва par excellence икономически шок за страната.
Плочката, от която би
започнал домино ефектът
върху икономиката, би била излизането на страната от еврозоната и замяната на еврото с местна валута. Това ще се наложи, защото в момента наличните средства в евро и в бюджета, и в банките на Гърция са крайно недостатъчни, за да обслужват нормално разходите на гръцката държава и икономическия оборот. Ако нужната ликвидност не дойде отвън (т.е. ако няма споразумение за спешно финансиране), тя ще трябва да въведе местна валута и да започнат да се печатат пари, за да може правителството, банките и стопанските агенти да се разплащат.
Последствията от излизането на страната от еврозоната биха били драматични (или драХматични, както някои коментатори остроумно отбелязаха в последните дни) и биха се изразили в следното:
1. Бърза обезценка на новата драхма (към еврото и други международни валути) заради липсата на доверие в нея и стремеж за бягство в евро. Т.е.
търсенето на драхми ще е
ниско, а на евро – високо,
което ще доведе до спад на цената на драхмите и покачване на стойността на еврото на местния пазар. При невъзможност на финансовите институции да посрещнат търсенето на евро, е възможно да се появи и паралелен, черен валутен пазар с още по-неблагоприятен курс на драхмата към еврото.
2. Обезценката на местната валута неизбежно върви ръка за ръка с инфлация – колкото по-бързо се обезцени бъдещата драхма, толкова и вътрешната инфлация ще е по-висока и спокойно може да се превърне в хиперинфлация. Спомнете си само каква беше
ситуацията в България
от края на 1996 г.
и началото на 1997 г. Гърция де факто е изправена пред идентичен сценарий, ако напусне зоната на еврото и премине към нова, местна валута. Високата инфлация е бич за всички, разчитащи на доходите си от правителството - пенсионери, държавни служители и работещи в обществения сектор, социално слаби, безработни и служители на частни компании, които зависят от държавния бюджет посредством обществени поръчки.
Намалелите доходи на тези групи и свитото им потребление ще ударят и фирмите, работещи основно за вътрешния пазар. Т.е. това е по-голямата част от гръцката икономика. По-слаб негативен ефект биха усетили само износителите на стоки и услуги, включително туристическият бранш, тъй като те ще могат да договарят сделките си в твърда валута.
3. По-слабата местна валута би била от полза за гръцките износители на стоки и услуги, но само ако договарят сделките си и продават в нея. Ако продължат да обявяват сделките си в евро и да очакват плащане в евро, този ефект ще е по-ограничен. Ако плащат на работниците си в новите драхми, и част от разходите им (за наем, сметки и т.н.) ще са в драхми. Тогава биха могли да си позволят сваляне на цените в евро и биха станали
по-привлекателни
за чуждите
купувачи –
включително и чуждите туристи. Но за износителите, които внасят част от суровините и материалите си от вън, положителният ефект би бил още по-малък, ако изобщо го има, защото те ще трябва да калкулират в цените на крайните си продукти тези (скъпи) вносни компоненти, за които е платено в чужда валута.
В същото време обаче Гърция може да загуби част от туристическия си пазар навън, ако икономическата криза доведе до социално напрежение, стачки, нередовно снабдяване със стоки, продължителен капиталов контрол за операциите с местни банки и т.н. Виждаме, че част от тези рискове вече се материализират - чуждите туристи намаляват в несигурната обстановка и започналия колапс на икономиката.
От това биха изгубили част от българските туристи, които през последните години се преориентираха към Егейско и Йонийско море за сметка на Черно море. В същото време черноморските курорти ще получат втори шанс да привлекат “блудните” родни туристи.
4. Предвид очакваната обезценка на новата драхма, гръцката икономика най-вероятно ще се евроизира. Това означава, че цените на всички стоки и услуги ще се обявяват (официално или не) в евро, а еврото, макар и да загуби статута си на официална гръцка валута, ще остане в свободно обращение. Не е изключено и други валути със статут на международни – американски долар, швейцарски франк – да навлязат в местното обращение паралелно с еврото. Теоретично левът, като валута с фиксиран валутен курс към еврото, също би могъл да се появи в паричното обращение в Гърция, ако достатъчно търговци започнат да го приемат като платежно средство. В България през 90-те години имаше период, в който се котираха цени и се приемаха плащания и в левове, така,и в американски долари, и германски марки, така че ситуация с повече от една чужда валута в обращение също е възможна.
5. Икономиката ще изпадне в рецесия в следващите поне една до три години, а и по-дълго.) Продължителността на пропадането ще зависи от способността за стабилизиране на местната валута и провеждането на редица реформи с цел бъдещ икономически растеж. Това означава повече безработица и по-малко работни места на местния трудов пазар, но и свити поръчки за стоки и услуги (внос в Гърция) за чуждите пазари, които продават в Гърция.
България като един от основните износни пазари на Гърция със сигурност би пострадала от свиване на гръцката икономика и намаляване на вноса. Но все пак този негативен ефект за българския износ не би бил толкова значителен, колкото преди няколко години. През 2008 г. Гърция беше най-големият износен пазар за България – и в ЕС, и въобще. От кризата насам делът и важността на
гръцкия пазар за
българския износ
постепенно
намалява
През 2014 г. Гърция вече е 4-ият по значимост износен пазар за България в ЕС и 5-ият въобще. Но последиците от икономическия колапс там не бива да се подценяват - все пак става дума за близо 3 млрд. лева износ от България за Гърция и 7% дял от целия ни експорт.
Като цяло това, което очаква Гърция при напускане на еврозоната, прилича на икономическата ситуация в България от 1996-1997 г. Рязък спад в икономиката, обезценка на валутата и висока (хипер) инфлация, висока безработица и загуба на работни места, масово обедняване и емиграция. Последиците за местните банки зависят от продължителността на банковата ваканция и управлението на кризата.
Предвид тези изключително тежки последици за Гърция и цената, която ще трябва да се плати от всички икономики в ЕС, такъв сценарий изглежда малко вероятен, но не и невъзможен. Гърция все още има всичките шансове да остане в еврозоната, макар и търпението към нейните управници да се изчерпва бързо.
