Трябват ни експортно ориентирана икономика и рязко подобрение на производителността и образованието
Cпоред изследване на Световната банка в най-оптимистичния сценарий България ще настигне средните доходи на страните от Европейския съюз след около 25 години. При един по-умерен сценарий ще са нужни поне 35-40 години. Обаче в най-лошия случай - ако не се правят реформи - България никога няма да настигне доходите в богатите страни. Според Световната банка основната разлика между най-добрия сценарий и най-лошия сценарий е свързана до голяма степен с реформите, които се извършват (или не се извършват) в България.
За да онагледя ситуацията, ще приложа
сравнението
между Ирландия
и Гърция
през последните няколко десетилетия. През 80-те години Ирландия и Гърция са най-бедните страни в Европейския съюз – хронично изостанали и свръхзадлъжнели страни с висока безработица, ниски темпове на развитие и масова емиграция. Две десетилетия по-късно “келтският тигър” Ирландия не просто е настигнал средните нива на доходи в ЕС, но дори ги е надминал – Ирландия е третата най-богата страна в Европа!
Обратно, Гърция така и никога не настигна средните нива на доходи в западните страни. Нещо повече, дори и частичното настигане на доходите, постигнато от южната ни съседка, се оказа неустойчиво и през последните години страната потъва бързо и обеднява до нивата отпреди десетилетия.
Още по-добре се виждат различията по време на кризата през последните 8 години. И Ирландия, и Гърция бяха жестоко ударени от кризата. С бързи и дълбоки реформи обаче
Ирландия излезе
от кризата още
преди пет години
и бързо се възстановява – безработицата спада, икономиката расте с рекордни темпове, а държавният дълг се топи.
Точно обратното се случи в Гърция: страната забави реформите, продължи с дефицитите, достигна рекордни нива на безработица. И до днес Гърция е в криза и вероятно ще се бори с последиците още поне 10 години.
Различните политики в Ирландия и Гърция показват, че и в добрите времена, и в лошите времена по-дисциплинираните и реформаторски страни се справят по-добре. Когато има проблем, в Гърция правят стачка, референдум или нови избори (или трите заедно). Когато има проблем, в Ирландия вземат мерки и решават проблема. Безкрайното политиканстване и отказ от поемане на отговорност в южната ни съседка има катастрофални последици за страната. След 35 години членство в ЕС Гърция не може да настигне средните нива на доходи в ЕС, а дори се отдалечава от тях.
Накратко, има добри и лоши примери. Ако следваме лошите примери, никога няма да станем богата страна. Времето ще си минава, а България ще си остава сред най-бедните страни на континента. За да станем богата страна, трябва да следваме добрите примери – трябва да се променяме и модернизираме постоянно и последователно.
Трябва да е ясно: нито един проблем не може да се реши с един удар. Не можем да построим хиляда километра магистрали за една година, обаче
ако се строят по
50 км магистрали
на година
за 20 години,
целта може да се постигне. Същото е и с образованието – не е възможно да се вдигне средното ниво на образованост за няколко месеца, но ако се започне с днешните деца, влизащи в предучилищна, след 15-20 години ефектът ще се забележи на пазара на труда. Същото се отнася и до реформите в бюрокрацията, съдебната система и т.н. Всяка година всяко правителство трябва да прави стъпки в правилната посока, за да можем след това да получим сериозен резултат.
България е застаряваща страна, което означава, че работоспособното население намалява. Има два варианта за справяне с този проблем – или рязко подобрение на качеството на образованието и производителността, или обръщане на процеса на емиграция. А най-добре е да се случат и двете. С други думи, едно от най-важните предизвикателства е България да стане привлекателна страна – както за продуктивни инвестиции, така и като място за живот. Когато това се случи,
емиграцията
ще спре,
а българските емигранти постепенно ще започнат да се връщат. В същото време ще се реализират повече местни и чужди инвестиции, което ще създава работни места и ще осигурява икономически растеж.
Важно е да се отбележи, че не всяка инвестиция е полезна – лесно е със субсидии и държавна помощ да се привлекат инвестиции в някой сектор (например строителство или зелена енергия), но това не помага. За да водят до развитие, инвестициите трябва да са насочени към сектори, в които страната има сравнителни предимства, т.е. трябва да се движат от реални фактори, а не от възможност за източване на пари от държавата. Тук въпросът е как да насърчим полезните и продуктивните инвестиции, без да насочваме пари в неефективна посока. Има отговор и той се дава от
успешните страни
като Ирландия,
Южна Корея
и други икономически “тигри”. Отговорът се нарича “експортно ориентирана икономика”.
В много страни има олигархически кръгове, които поддържат “близки” контакти с правителството. Ако се позволи на олигархията просто да източва ресурсите на държавата, резултатът е бедност за страната като цяло (макар малка група да са много богати). Най-успешните страни са тези, които насочват усилията в друга посока – към завладяване на чужди пазари и конкуренция на световния пазар. Експортно ориентираната икономика принуждава олигарсите да се конкурират на световния пазар, вместо да се конкурират за източване на местните ресурси. Именно затова Южна Корея е далеч по-успешна от Филипините, например. Всички знаят за южнокорейските гиганти “Самсунг” и “Хюндай”, но едва ли много хора са чували за световни компании, произлезли от Филипините.
Примерите на успешните страни показват, че наистина можем да настигнем богатите страни за 2-3 десетилетия, но само ако постоянно правим усилия в тази посока. В противен случай ще тъпчем на едно място без резултат.