Самоцелното отнемане на живот е всъщност прекрачване на една морална граница
АНАЛИЗЪТ на законовата уредба показва, че интересът на ловците е по-важен от всеки друг законен интерес на български граждани. По-важен от частната собственост, по-важен от възпитанието в хуманност и уважение към живота, което законодателят има мисия да утвърждава в полза на цялото общество.
Наскоро ловец съвсем законно разстреля петмесечното пастирско кученце Роки - сред стадото му, в присъствието на пастира. Палето в този момент се е обучавало как да пази козите, а вече никога няма да порасне, да изпълни задачата си и да радва собственика си. Увисна крещящият въпрос: кой закон, как и защо, по дяволите, може да разрешава това безсмислено убийство на невинно същество?
Причината за разстрела е, че малкото кученце “щяло да гони дивеча на ловците, като порасне”.
И така всеки ловец в ловно поле, което често е цялата мера на селото, има право да отнема живота на всяко куче, независимо дали е домашен любимец, пастирско или бездомно, само защото някога би било евентуална заплаха за дивеча. А за заплаха законът определя всяко куче, което няма т.нар. спъвачка - прикрепено на него средновековно сечиво за причиняване на болка. Спъвачката е подобен на пръчка уред, направен обикновено от твърда гума, който постоянно се удря в краката на кучето на нивото на коленните му стави, като по този начин, ако животното се затича, му причинява силно страдание. Макар в България да има действащ Закон за защита на животните и Наказателен кодекс, който казва, че целенасоченото убийство на животно е престъпление, и двата законодателни акта са делегитимирани от вездесъщия Закон за лова и опазване на дивеча! И в двата изрично е указано, че принципите им за защита от особена жестокост не важат, ако се сблъскат с целите на лова и опазване на дивеча.
Необяснимо за нормалния човек е защо т.нар. дивеч е толкова ценен за българския законодател, че неговото охраняване с всички средства е от първостепенна важност, не само преди хуманното отношение към животните, а и преди неприкосновеността на частната собственост?!
Още повече че в България всички гори и земи извън населените места са обявени от държавата за ловни полета, дори и частните, без съгласието на собствениците. Факт, който влиза в противоречие дори с конституцията и европейското право по отношение на свещената частна собственост.
От гореописания случай с убийството на Роки (който съвсем не е изключение за пастирските кучета) разбираме, че трябва много да внимаваме, когато се разхождаме извън селото или града с домашното си куче. Защото най-вероятно сме попаднали в ловно поле и всеки ловджия може да гръмне кучето ни, което гледаме с толкова обич и грижа, независимо дали с него не тичат децата ни, само защото не сме го приклещили със спъвачка.
Да не говорим за бездомните кучета, които кметове на градове и села нарочно подгонват с ловните дружинки извън границите на населеното място, за да могат да ги застрелят и да избегнат забраната в закона за защита на животните и закона за ветеринарномедицинската дейност.
Разбира се, “свещената крава” на българското законодателство не е дивечът, който сам пада жертва на любителите на законните убийства, а самите те - авджиите. В България съществуват стотици държавни стопанства и отдадени под наем ловни участъци с издигнати огради, в които се приклещват диви и полудиви (т. нар. странджански ) свине и се избиват масово, цинично и жестоко без никакъв принос към подпомагане развъждането на изчезващи животински видове (каквато е функцията на ловните огради в цивилизования свят), а с цел бърза печалба.
Законът за лова и опазването на дивеча е един от най-често променяните закони. Ако си мислите, че измененията целят да ограничат убийствата на животни, се лъжете. Лобистите на ловните дружинки искат всеки път още и още възможности да убиват и още по-дълъг ловен сезон. Не че някой ги наказва, когато убиват незаконно. Бракониерите са много по-голяма заплаха за дивеча, отколкото кучетата, но ефективна борба с тях не се води. А България се рекламира като туристическа дестинация на официална брошура с лов на мечки, нищо, че по закон убийството им се наказва с до 3 години затвор.
И говорейки за “застрашени видове”, не говорим само за животните, заплашен е нашият вид като хуманни същества, защото самоцелното и ненужно отнемане на живот е прекрачване на една морална граница, отвъд която животът престава да бъде ценност с всички страшни последици за нашето общество.
* Авторът е един от създателите на Закона за защита на животните и наказанията за насилниците на животни, член на природозащитното сдружение “На ти с природата”. Сдружението започва кампания за промяна на закона за лова
