Емоциите заглушиха
най-важните проблеми
на православието, които
Вселенският патриарх
постави в София
ПРЕЗ тази седмица се случиха две неща за първи път, откакто съществува 1145-а годишната ни БПЦ. За първи път Вселенски патриарх получи най-високото държавно отличиe – орден “Стара планина – I степен”. И пак за първи път цариградски патриарх бе публично заклеймен - посрещнат с “Осанна!” и изпратен с “Разпни го!”. Как стана това?
Атаката срещу официално посещение на 270-ия Вселенски патриарх започна месеци преди самата визита. Отделни лица и цели колективи, чиито интереси съвпадат, убеждаваха колко опасна за БПЦ е Вселенската патриаршия. Да припомним: това всъщност е църквата майка, от която се е отделила нейната първородна дъщеря – БПЦ.
“Специално за България Константинополската патриаршия има огромна заслуга! Тя въвежда в земите ни нормите на християнските ценности, полагайки огромни усилия да ни християнизира дори още преди да се разширим като държава на юг от Дунава. Тази роля на Вселенската патриаршия често се забравя. Забравя се и признанието й на каноничния характер на азбуката на двамата братя свети Кирил и Методиий – византийски поданици с български произход”. Цитатът е на проф. Божидар Димитров.
Но, разбира се, това е история, а
в историята се
случва какво
ли не
Например църквата майка и първородната й дъщеря водят тежки битки помежду си преди и по време на схизмата. Тогава се натрупват и противоречията, които БПЦ и Цариградската патриаршия опитват да изгладят десетилетия наред – кога успешно, кога неуспешно. Именно тези противоречия създадоха база за проблемите около визитата на патриарх Вартоломей Първи.
Църковната материя е сложна и заради това удобна: тя позволява всеки да коментира от своята камбанария и да бъде по своему прав. Затова нека сложим на кантар стореното от Вартоломей I за БПЦ, а след това да видим и неговите позиции, заради които бе заклеймен.
Първо
патриарх
Вартоломей I
изигра несъмнена
роля за
преодоляване на
разкола в БПЦ
в края на 90-те години. При всяка възможност той е изтъквал своя респект към българския патриарх Максим. Като журналист лично съм се убедил в това при общуването си с него още в качеството му на началник на канцеларията на цариградския патриарх Дмитрий през 1990-а, а след това и когато бе интронизиран за Вселенски патриарх.
Второ - патриарх Вартоломей I спря нашествието на чужди (основно руски) монаси в Зографския манастир в Атон, който е под неговия диоцез, и по този начин българският му характер бе запазен.
Трето - патриархът има
принос за
освобождението
на българските
медици в Либия По молба на външния министър Соломон Паси той постави остро този въпрос при посещението си в Либия и на срещата си с Кадафи, а преди това написа две писма до либийския ръководител с настояване те да бъдат освободени. Присъствал съм на две от срещите на Паси с патриарх Вартоломей I и съм видял с очите си колко съпричастен бе той за разрешаването на този проблем.
Четвърто - Вартоломей I е Вселенският патриарх, който посочи българския произход на Кирилицата в прав текст през 2010 г., като настоя, че неин автор е “българският презвитер и епископ Константин Преславски”. Преди това той благослови български храм в град Свети Влас, като участва в официално тържество за 24 май и публично направи връзка между светите братя Кирил и Методий и България. Според историци това е важно признание на Вселенската патриаршия.
Сега да сложим на везната онова, заради което Вартоломей I бе публично заклеймен.
Първо - в словото си в “Свети Александър Невски”, Вартоломей I унижил патриарх Неофит, като го нарекъл “блаженство”, вместо “светейшество”, като така го приравнил с митрополит. Но Вселенският патриарх традиционно нарича със същото обръщение и другите патриарси на 14-те поместни православни църкви – това може да се види от множество църковни документи! При това само руската, сръбската, грузинската и българската църква наричат патриарсите си “светейшество”, а останалите патриарси са наричани в самите им църкви “блаженство”. Тоест в случая става дума за
откровено
непознаване на
църковната
терминология
Второ - по време на литургията цариградският патриарх изразил недоволство, че БПЦ се е отделила от патриаршията майка, като по този начин ни упрекнал в “етнофилетизъм”. (Ерес, според която отделен християнски народ, вместо да отстоява универсалността на християнството, в което няма национални различия, настоява за издигането на националното над църковното.)
Словото бе посветено на 70-годишнината от вдигането на схизмата и в него Вартоломей I нямаше как да не огласи позицията на Вселенската патриаршия.
Веднага след това патриарх Неофит категорично напомни, че за радост - БПЦ е самостоятелна от 1145 години! Тоест всяка от двете страни огласи своето становище по един тежък проблем като схизмата. Но дали публично изразената позиция на Вартоломей I е скандална само защото е различна от нашата? За сведение: и патриарх Максим, и патриарх Неофит са изразявали ясно позицията на БПЦ по този въпрос при посещения във Вселенската патриаршия, но не са били заклеймявани за това.
Трето - “Вартоломей I скандално претендира България да върне на Гърция заграбените от българската армия светини”. Това е произволен цитат от множеството публикации по тази тема. А в точен превод всъщност думите на Вартоломей са:
“Особено молим за
светините от нашите
свети патриаршески и
ставропигиални обители Света Богородица Икосифиниса, в планината Пангей и “Честният предтеча” край Сяр и други, които за съжаление, са били отнети и не са в богослужебна употреба у естествените си правоимащи места, което безспорно е грях пред Бога и хората”.
Патриархът не “иска”, не “настоява“, не претендира “нагло” – епитети, които бяха използвани. Както добре се вижда в словото му – той МОЛИ президента за съдействие.
Апропо ако е грях искането на Вселенския патриарх да помоли за връщането на светини от манастири, които са в неговия диоцез, то какво е българската молба да ни бъдат предадени костите на цар Самуил? Като кореспондент на радио “Свободна Европа“ съм отразявал немалка част от посещения на български държавници в Истанбул. Те публично са искали от Вартоломей I съдействие, за да бъдат върнати останките на цар Самуил, които се намират в Солун. Особено категорично е настоявал за това проф. Божидар Димитров като министър, отговарящ за вероизповеданията – и пред Вартоломей I, и пред гръцки държавници.
Каква е разликата между
двете искания?
Всеки държи да получи това, което е притежавал. Разбира се, Вартоломей I знае, че тези светини са собственост на българската държава и това е уредено със закон. Но по същия начин стои проблемът и с костите на цар Самуил. Тогава какво - да спрем да си ги искаме?
Четвърто, пето, шесто – Вартоломей I бе обвинен за претенции, които не изрече публично, но се предполага, че ги е поставил в неофициален разговор в Светия синод. Става дума за паметника на екзарх Антим I, поставен в двора на българската църква „Свети Константин и Елена“ – под диоцеза на Вартоломей I, но без знанието на самия патриарх.
Вторият проблем е молбата на Вартоломей I да се служи веднъж месечно на гръцки език в места, където живее гръцкоговорящо население – той поиска това на реципрочна основа, след като разреши да се служи на български език в църкви на остров Крит (под негова юрисдикция), където живеят и работят български граждани. И третият проблем е с някои митрополитски титли, за които двете патриаршии имат претенции.
Можем само да гадаем поставил ли е патриарх Вартоломей Първи тези проблеми пред Светия Синод или не. Факт е, обаче, че бе публично заклеймен заради тях. Но не само.
За всеки случай той бе жигосан с тежки думи и заради проблема с диптисите. Тоест, при общи богослужения, България да бъде споменавана на полагащото й се пето, а не на осмо място, както е сега.
За това пето място имат претенции и сръбската, и руската църква, така че въпросът е достатъчно сложен, за да бъде решен при тази височайша визита. Несъмнено прави чест на тези, които го поставят публично, но нямаше ли да е по-добре, ако това бе направено без обиди към патриарха?
Всички тези въпроси, останали от времето на схизмата, се изясняват по един деликатен начин от БПЦ, който може да се определи като висока дипломация.
Що се отнася до реакцията на държавата - двамата първи мъже постъпиха посвоему. Единият награди патриарх Вартоломей I за заслугите му към БПЦ и България. Вторият демонстрира несъгласие с неговите тези, които не съвпадат с официалната позиция на БПЦ и държавата. Така
всяка част от целокупния
български народ
получи своето
Но един Вселенски патриарх си замина унижен и огорчен от България – най-вече от квалификациите, които получи в публичното пространство. Броих ги до десет и после спрях –“нагъл”, “безобразен”, “циничен”, “гръцки емисар”, “нахален грък” и т.н., като прави впечатление фокусирането върху националността на патриарха и то от хора, които претендират да са демократи.
Така България губи един приятел, който е водещ световен фактор и неведнъж ѝ е помагал в нейната сегашна ориентация. Всъщност кукловодите извън София организираха атаката срещу Вартоломей I именно заради това и като че ли постигат целта си!
Може само да се съжалява, че емоциите заглушиха най-важните проблеми на православието, които Вартоломей I постави в София – единение между християнските църкви в области, които не засягат веровите истини, но са добри за обществото - социалната сфера, мира, екологията. Тези въпроси са особено актуални на фона на днешните събития на които сме свидетели – сблъсък на междукултурни и междуцивилизационни различия на територията на Стария континент. Те останаха на заден план, удавени от спонтанния патриотичен порив, започнал с “Осанна!” и и завършил с “Разпни го!”.
