Пробва ли се да прави партия, Местан ще се сблъска с три фактора
Дали промените в ДПС ще родят нова партия, с която Анкара да прокарва своето влияние у нас и в ЕС? Ще тръгне ли България по политическия модел на комшиите, при които малцинствени формации поддържат интереса на съседната родина майка? Над тези въпроси сега мислят отделни анализатори и цели колективи от службите. Каквито и отговори да им бъдат дадени на този етап - ще бъдат в сферата на спекулациите. Затова - да подредим фактите.
Практиката показва, че
почти всяка
балканска
държава опитва
да използва
своето
малцинство при
съседите
В Румъния това се прави мащабно. Гласовете на унгарските партии там надхвърлят милион и половина, а те са разделени. Демократичен съюз на унгарците подкрепя румънското правителство срещу определени права за своето малцинство. “Национален съвет на Секуй” и няколко други радикални унгарски партии от Трансилвания - най-вече в област Търгу Муреш, настояват за автономия, водят курс към обединение с Унгария, която открито ги подкрепя. Румънските патриоти смятат всички унгарски партии за “антиконституционни”. Това да ви звучи познато? За сведение: унгарското малцинство в Румъния е около 6,5%.
В Македония Демократичният съюз за интеграция на Али Ахмети открито призовава етническите албанци за икономическо и бизнес обединяване с Албания и Косово. Другите две парламентарно представени албански партии се люшкат между Скопие, Прищина и Тирана.
Унгарските партии в Сърбия са пет. Едни от тях открито поддържат автономия на Войводина, други - обединение с Унгария, трети са по-умерени. Три основни формации се борят за гласовете на българското малцинство в Сърбия: Демократичен съюз на българите, Партия на българите в Сърбия и Демокрaтическа партия на българите. Освен тях има още 4 български формации, които влизат в коалиции на избори.
В Сърбия колкото
комшии, толкова
и партии
- дейност развиват още албанска, бошняшка, хърватска и черногорска партия. От своя страна, Белград може да разчита на Независима демократична сръбска партия в Хърватия.
Турция също има своята малцинствена организация в лицето на прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН), която се бори за териториални промени. Партията на малцинствата в Гърция е “Дъга” или “Виножито”, която обединява етнически македонци. Формацията подкрепя членството на Р Македония в ЕС за разлика от официална Атина.
Поглед извън Балканите из Европа ще покаже че там картината е още по-шарена. Формацията “Фламандски интерес” иска независимост на Фландрия от Белгия, която все по-трудно съставя правителства. “Савойска лига” и още няколко подобни партии официално се противопоставят на “френското господство” и настояват за автономия от Париж. Гъмжило от подобни малцинствени партии, борещи се за независимост, има в Испания, Германия, Великобритания, Италия, Финландия и в множество други държави из Европа. Повечето от тях членуват в Европейския свободен алианс, обединяващ над 40 представители на нации без държави - там е и “ОМО Илинден”.
Това са статистиката и тенденциите. Дали България ще се впише в тях с още една нова, този път протурска партия, която настоява не само за по-тясно обвързване с южната ни съседка, но и запо-големи права и свободи на малцинството - каквото и да означава това? Възможно ли е евентуална подобна формация да намери своите гласоподаватели? По принцип
отношенията ДПС
- Турция винаги са
представлявали
скрита
разделителна
линия
- и в рамките на движението, и сред българските турци. Публичен факт е, че до 2012 г. ДПС се дистанцира от официална Анкара. Тази политика се налагаше без обсъждане и етническите турци - щат или не щат, я приемаха. Официална Анкара споделя чувствата на почетния председател. Отношението на нейните различни правителства към него винаги е било неприкрито хладно.
Другата тенденция - по-тясно обвързване на ДПС с Турция, инстинктивно и прикрито споделят немалко от неговите гласоподаватели и от партийната върхушка. В това отношение има раздвоение. Колкото и добросъвестни български граждани да са етническите турци - а те са точно такива, за голямата част от тях южната ни съседка е жизненоважна. Не толкова, защото е родината майка, а понеже почти всички имат близки роднини около Босфора, които са и турски граждани.
Образно казано - българският турчин е стъпил с единия си крак в България, а с другия - в Турция. Той стои в това положение повече от четвърт век:
предан на родната
България, но и
лоялен към
Турция,
в която живеят най-близките му хора.
В същото състояние се намира и немалка част от ръководството на ДПС - в централен и регионален план. Самият Лютви Местан е в тази ситуация повече от 20 години, откакто в Турция живеят неговата първа съпруга, двете му деца, 13- годишният му раждан в Анкара внук - всички български и турски граждани. Но г-н Местан не е изключение. В подобна позиция са общински съветници, депутати от парламентарните групи в различните народни събрания, членове на отделните ЦС на ДПС - все хора, които имат различна степен на влияние в управлението на България. Техни родители, деца, внуци и роднини живеят в Турция и са с двойно гражданство. Колко са тези политици и могат ли те да бъдат повлияни чрез своите близки, знаят само в централата на ДПС.
Всички те, в това число и г-н Местан, няма защо да бъдат обвинявани. Именно държавата България чрез своя т.нар. възродителен процес, ги е поставила на това дередже. Та ето тази част от ДПС, чийто изразител започна да става Лютви Местан, винаги много ще внимава при вземането на решения, свързани с официална Анкара.
Почетният председател, по-малката част от партийното ръководство, българите и ромите в партията, напротив, не са принудени да се съобразяват с двореца Чанкая и те го демонстрират.
Това са двете групи в ДПС, чиито интереси обективно се разминават
Всъщност балансът между тези две категории от хора винаги е бил проблем на партията. Личното управление на Ахмед Доган допреди 3 г. не даваше шанс на другата тенденция и заради това ДПС бе в перманентно изстудени отношения с Турция. След януари 2013 г. Лютви Местан започна да работи за промяна в статуквото.Той нямаше друг изход - ако искаше да измести тогавашния BG приятел на Ердоган - Касим Дал, трябваше да отиде на крака в Анкара. Последвалите събития са известни.
Въпросът е: Ще успее ли Лютви Местан (или някой друг) да трансформира заченатата от него политическа тенденция в политическа партия? Ако опита, той едва ли открито ще призовава за създаване на протурска формация. Ще използва евроатлантическата риторика, но тя е неразбираема за неговия електорат. Другият му резерв са настроенията по места срещу оялата се корумпирана партийна номенклатура на ДПС. Дали обаче тези два коза ще хванат дикиш? Пробва ли се да прави такава партия,
Местан ще се сблъска
с три фактора
Първо, срещу него ще бъдат всички държавни институции и власти, начело с министър-председателя, който вече демонстрира отношението си.
Второ, медиите няма да се хванат на въдицата за евроатлантизма и бързо ще разбулят стремленията му.
Трето, Местан ще срещне твърд и груб отпор по места от ДПС - той вече е персона нонграта по регионите.
А как ще постъпи официална Анкара? За да не гадаем, нека пак поставим на тезгяха фактите. Първите публични опити за сближаване на Анкара с български политици етнически турци започнаха, след като правителството на Ердоган взе властта в Анкара. Спомняте ли си снимките на засмения Касим Дал заедно с Ердоган, Давутоглу и техния актив? Няма защо да се заблуждаваме: тази тенденция ще продължи - дали ще бъде Дал, Местан или някой друг, е без значение. Ясно е, че става дума за целенасочена политика за политическо използване на турските малцинства из Балканите. Впрочем, както стана ясно по-горе, подобна политика съществува на полуострова и преди неосманската доктрина “Давутоглу” - просто през последните години Турция се активизира.
Но да се върнем към фактите. При последната проява на тази тенденция в края на декември 2015 г. Турция бе унижена от българския политически елит: управляващи и опозиция осуетиха предварително подготвено и огласено посещение на нейния външен министър в Родопите. Въпрос с неизвестни е
дали опарилата се
Анкара открито ще
подкрепя партийни
лидери извън ДПС
като Лютви Местан, дали ще продължи да прокарва по-мека и прикрита форма на влияние чрез тримата съпредседатели на ДПС, или ще заложи и на двата подхода. Анкара ще внимава. Открито вмешателство би могло да изкара от търпение българското обществено мнение, чрез него и официална София, а може би и няколко мощни държави в ЕС, които недолюбват турската евроинтеграция. Русия също едва ли ще пропусне да заклейми още веднъж врага си за “конфронтационната му политика”.
Има и друго. Ако правителството на Турция продължи да се бърка открито във вътрешната политика на България, то рискува да бъде обвинено, че е в лоши отношения с всичките си комшии. Пет от тях - Гърция, Армения, Ирак, Иран и Сирия, са нейни душмани. Единствените две държави, с които няма сериозни противоречия, са България и Грузия. Но за разлика от Тбилиси, което освен вино и вода “Боржоми” не може да й предложи друго,
София пази
портата към ЕС:
и в буквален, и в преносен смисъл. Логично е Анкара да се съобразява с това. Да, но тя пък държи бежанците. Пусне ли ги - проблем, комшу! Каквато и да е нова протурска партия ще ни се стори манна небесна в сравнение с тях.
Тогава? Навлизаме в сферата на вероятностите, затова нека си припомним фактите.
През последните години най-ефективното средство за печелене на политическо влияние у нас са различни високопатриотични изяви. Учреди ли Лютви Местан партия, това ще създаде нова хранителна среда за стари и нови родолюбиви формации. И големите партии ще бъдат принудени да вземат на въоръжение по-юнашка лексика, за да запазят електората си. ДПС също бързо се променя - за да изземат оръжията на предшественика си, съпредседателите вече говорят по-радикално. Рушен Риза неочаквано остро постави въпроса за изучаването на майчин език в училищата и за назначения на хора от малцинствата в силовите държавни структури. Което също
помага на
българските
политически
родолюбци да
засилват позициите си
Така че би могло да се прогнозира: в условията на бедност, корупция и демографски срив блянът по Велика България ще продължи да определя дневния обществен ред и да засенчва подробности от пейзажа като икономически просперитет, правораздавателна система, здравеопазване, образование и пр. “Боят настава, тупкат сърца ни!…” и антитурската риторика наистина успешно помагат да се избяга от гнетящата действителност в славното минало. Разбира се, това дава още една възможност: София да се присъедини към набиращите електорална тежест националистически формации в ЕС.
Ето как кавгата в ДПС може да помогне за патриотичното възпитание на нацията и да улесни България да се впише в последните политически тенденции на обединена Европа.
