С Иван Бойков, машинен инженер и бивш народен представител, разговаря Александър Томов
- Г-н Бойков, финансовият министър каза, че излизаме от кризата. Това наблюдава ли се в строителството?
- Секторът върви все още надолу. Той влезе в кризата още 2008 г. Тя се усили от това, че държавата остави неразплатени над 600 млн. лв. преки задължения към строителните фирми. Това положение не се е променило кой знае колко много.
Успяхме да подпишем едно тристранно споразумение - между нас, министрите Дянков и Плевнелиев, което се изпълни на около 2/3. Отчитаме плащанията, които МРРБ направи благодарение на голямата активност на министъра. Те са за 140 млн. лв.
Платени са и около 7 млн. по новото споразумение, което е с банката за развитие. Непокритите към момента плащания са малко над 100 млн. Те са главно от агенция "Пътна инфраструктура". Там нещата вървят доста трудно.
Пак се правят детайлни проверки, минава се през одити и практически разплащания няма. Има една голяма сума, около 100 млн., която се дължи от Министерството на труда и социалната политика. Там нещата вървят. Тези задължения са към множество малки и средни фирми и за тях това е жизненоважно да получат парите си.
- За какви поръчки става въпрос?
- По програма "Красива България" и социално инвестиционния фонд. Имаме добра комуникация и с екоминистерството, които ни дължат над 120 млн. лв. За тази година имат да платят около 60 млн. Нещата се движат добре там.
- Кой е най-големият длъжник?
- Министерството на регионалното развитие. Има дългове и от Министерството на транспорта, от НКЖИ, от БДЖ, но те са сравнително малки. Уточнили сме ги и мисля, че там на двустранна основа се уреждат тези плащания. Те не са от бюджет.
- Кой е най-бавният платец досега?
- Най-трудно вървят плащания по линията на пътната агенция. Изглежда, там много детайлно наново проверяват документацията на фирмите по поръчките. Надявам се най-скоро да започнат и оттам да започнат да излизат удостоверения за разплащане.
- Колко са задълженията на всички министерства и ведомства към строителния сектор?
- По справка на финансовото министерство 324 млн. лв. остават. Има и едни 100 млн. лв. задължения на общините. Поставихме този въпрос на строителния министър Росен Плевнелиев, но още не е изяснено, много е трудно да се събере информацията. Най- много са дълговете с малка стойност, за ремонт на трети и четвърти клас пътища, за водопроводи, канализации.
- Какво става с механизма за разплащане през Българската банка за развитие?
- Малко е тежък. Има един проблем, който не е изчистен със залозите. Фирмите са заложили своите вземания от държавата и са взели срещу тях свежи пари за оборотни кредити, за да могат да съществуват. Механизмът за разплащане през банката предполага даване на кредит към фирмите със 7% дискаунт, с който се откупува този дълг. Но искат чисто кредитно досие и тук се получава "параграф 22".
Фирмите не могат да покажат чисто кредитно досие, тъй като тези дългове те са ги заложили вече. Това е причината малко фирми да си потърсят парите по този начин. Трябва да изчистим този механизъм, защото иначе работим на куц крак.
Имахме среща с Плевнелиев във вторник. Стана ясно, че правителството се концентрирало върху този механизъм. Той каза, че където има нередности, няма да се плащат задълженията, дори фирмите да нямат вина.
В Лом например казусът е много интересен - фирмата "Роси лекс" е работила по дигите, но сега няма да й платят, защото документацията се загубила в министерството. Плевнелиев каза, че не знае дали нещата са истински и редовни и сега няма да им платят. Фирмата е пред фалит.
- Кои фирми разчисти кризата от пазара?
-Тя редуцира общия брой и създаде условия да остават най-жизнеспособните. Нормата на печалба при предприемачите (не при строителите) се движеше между 50 до 200%. Ще ви дам пример: да кажем, строителната себестойност на един блок в Младост се движи между 350 и 400 евро за квадратен метър. Предприемачът има оттам нататък разходи по придобиване на петното, данъци към държавата. Цената става 750-800 евро на квадрат, а се продаваше на 1200-1400 евро. Направете си сметка за каква печалба става дума.
Това допринесе и до рязко засилване на интереса към строителния бизнес, включиха се много бизнесмени, които нямаха нищо общо със строителството. При нас бяха регистрирани 5600 фирми, което е много за страна като България.
Сега, след като изчезнаха факторите за голяма печалба, около 2500 от тях ще отпаднат. Останалите обаче също са в изключително тежко положение. От 263 хиляди работници през 2008 г. в сектора остават около 160 000. Една част от отпадналите ще спрат временно работа, други ще отидат и в сивия сектор.
Има един тревожен факт, който искам да отбележа за банките. В неофициални срещи с банкери те започват да казват, че кредитите, които дават за изпълнение на обществени поръчки, са рискови. Което показва една загуба на доверие от страна на банките към държавата като платец. В целия свят държавата е първокласен платец. В България това не е така.
- Кои са най-рисковите обекти в момента?
- По малките поръчки. По някои пътни обекти. Това е единият проблем. Вторият е начинът, по който се изписват условията за тръжните процедури. Многократно сме настоявали за промени в ЗОП. И другото е по отношение на някои параметри, които се залагат в търговете, което зависи от МРРБ и контролиращите органи по европейските програми. Конкретно тук става въпрос за математика.
Можете да дадете висока цена, което ще ви смъкне точките при оценката. И давате, да кажем, 700 месеца гаранция. Това ще вдигне точките. Като направите математиката и баланса, се оказва, че и с висока цена, но нереални гаранционни срокове можете да спечелите определен търг.
- Какви са плановете на камарата за реновиране на бул. "Цар Освободител"?
- По булеварда има да се решават много въпроси - например каква част да се направи. Ако се вземе целият, се получават огромни суми и просто не е реално да се случи. Ако се направи отсечката между Орлов мост и Ректората - какви идеи могат да се реализират там, в какъв обем.
Имайте предвид, че това е паметник на културата, трябва да се съгласува с НИПК, с Министерството на културата. Има много техническа работа, трябва да се проектира, да мине през обществено одобрение и когато стигнем до строителните процедури, вече ние физически можем да се включим в дейността.
Междувременно при среща със зам.-кмета Бояджийска стана ясно, че има готов проект за подновяване на паметника на Цар Освободител. Нещо подобно на това, което се прави с Руски паметник. Софийската ни организация реши да предложи на зам.-кмета това да го направим като дарение.
- Кои са най-основните неща за правене по бул. "Цар Освободител"?
- Има много идеи - от пълна реконструкция на всичко до реконструкция на частта откъм турското посолство. Там, където е трамвайната линия, да се изгради пешеходна зона. Да се сложат пейки, да се направи озеленяване, да се поднови осветлението... защо не и с това, което е било преди повече от 100 години, като дизайн.
- В най-оптимистичния вариант кога може да се започне работата по булеварда?
- Следващата година през лятото, ако излязат строителните книжа. Все пак това е проект, който ще мине на обсъждане. Част от него ще е дарение, част - от общината. Има един проблем - ако общината го прави, ще има обществена поръчка.
Ако не - ние го правим и го даряваме на общината. Тогава няма обществена поръчка. Така че е въпрос на обеми, решение на управителния съвет на камарата. Ако проектът е много голям, може да се изпълни на части.
ВИЗИТКА
Иван Бойков е машинен инженер, завършил е Техническия университет през 1974 г.
Работил е в "Енергопроект", в "Цимент плант" - Темелково, "Балканкар" АД, "ЗИТ Инвест" АД
От 1997 до 2001 г. е народен представител и е член на комисиите по индустриална политика и по опазване на околната среда. От 2001 до 2003 г. е генерален секретар на ФИГ "РЕИ холдинг" АД
