Снимката на нарушителя е клеймо, от което няма как да избяга
МОЯ позната изкара книжка преди 3 г. По стечение на обстоятелствата оттогава не е шофирала. За пред КАТ тя е изряден водач - няма нито едно нарушение. Ако продължава така, дори и златен талон може да вземе. Тя няма да попадне в обсъжданата в момента от парламента нова категория - на т.нар. млад шофьор. Според идеята за промени в Закона за движението по пътищата такива ще са всички, които имат книжка по-малко от 12 месеца. За тях ще важат куп ограничения, които уж ще ги спрат заради неопитността им да правят нарушения. Е, да, но и моята позната е неопитна, а пък, ако реши да се метне зад волана, за нея няма да важат рестрикциите. И едва ли е единствената.
Идеята за младите шофьори всъщност не е нова. Опит да се въведе такова понятие имаше и през 2009 г. по време на тройната коалиция, но бе отхвърлено с аргумент, че не съществува в европейската практика, а и може да бъде сметнато за дискриминация.
Това е само една от слабостите на разглежданите в момента промени в Закона за движение по пътищата. Той води класацията за най-често променян нормативен акт и отново е във фокуса на депутатския интерес. Да оставим на страна обещанията за чисто нов закон, който да отрази адекватно ситуацията. Дава ги всяка власт. Да приемем, че чрез кръпки оттук и оттам се търси най-доброто решение, за да се прекрати нестихващото бедствие по пътищата. А то придобива все по-големи и разнородни мащаби. Продължаваме да оглавяваме класациите в ЕС за най-много жертви.
А българските шофьори таят толкова адреналин и агресия, че не могат и без нерегламентирани гонки или физическа саморазправа, ако някой ги засече. Законът се опитва да тича след случващото се и сега парламентът обсъжда и как да прекрати опасните надпревари. Истината е, че те не са тайна за никого от години. И че както с гонките, така и с всяко друго нарушение просто липсват респект към контролните органи и строго прилагане на правилата. Проблемът не се корени в размера на санкциите, а в начина, по който се прилагат.
В момента за пореден път се обмисля например вдигане на глобите за превишена скорост. През годините се правеха различни експерименти със санкциите, а резултат явно все няма. Ту имаше отнемане на книжка, ту не. В един момент философията бе, че наказанията трябва да се смекчат, но сумите по глобите да се увеличат, за да има по-добра събираемост. Така през 2011 г. бе записано важащото и към момента правило книжката да се отнема за 3 месеца при над 50 км в града. Това обаче явно не е достатъчно. Сега депутатите предлагат директно да се влиза в затвора за несъобразена скорост. Статистиката показвала, че веднага за там трябва да заминат над 2000 джигити.
Да, престъпно е да се кара бясно и така да се рискуват животи, но дали и как това ще се прилага на практика? Скептичните веднага ще посочат десетките случаи на разминали се с правосъдието убийци шофьори с книжка, без книжка, трезви или пияни. Освен почернените семейства помни ли например някой емблематичния случай с Хюриет Сюлейманов - човек без книжка, с 93 криминални регистрации и 12 присъди, убил трима студенти през 2014 г.? Към днешна дата никой не знае къде е. Иначе е осъден задочно на 15 г. затвор. По закон трябва да бъде наказан строго. Е, и?
И доживотен затвор да има за превишена скорост, джигитите пак ще си карат с такава, ако знаят, че няма кой да ги спре. Естествено, няма как катаджии да дебнат на всеки ъгъл (а и по-добре, предвид славата им на криещи се в храстите), но има как да се монтират камери. Ако трябва - и на всеки километър. Само така може да се бди денонощно за спазването на закона. А в него трябва да фигурират адекватни на ситуацията в България санкции. Снимката на нарушителя е клеймо, от което няма как да избяга, а след това трябва да бъде преследван безкомпромисно, за да си понесе отговорността. Хубаво е, че правителството спря разни съмнителни обществени поръчки. Очевидно за голяма част от тях харченето на милиони държавни пари не е толкова спешно. Нека сумите да се пренасочат за оборудване с контролната техника по пътищата. Така ще се спасят човешки животи. А това няма цена.
