Васил Антонов: Законът за вероизповеданията позволява странни религии

Промените са в полза на националната сигурност и суверенитета на България, казва вносителят на новия законопроект, казва депутатът от БСП

- Г-н Антонов, какви бяха съображенията ви да внесете проект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията?
- В сегашния си вид Законът за вероизповеданията не е в услуга на обществото. Той води до напрежение, тъй като легитимира странни по своята същност религиозни общности. Длъжни сме да отчитаме реалностите - живеем във времена, когато вярата се превръща във фанатизъм, който убива невинни. А основната редакция на закона е от 2002 г. Динамиката в отношенията, бързината, с която светът се развива, и новите обществено-икономически условия налагат въвеждането на нови текстове. В сега действащия закон има празноти и несъвършенства, които трябва да бъдат преодолени, а законът да се синхронизира и с настъпилите промени в България и в Европейския съюз.
- А защо точно БСП и точно сега повдига проблем, който е от години?
- А защо не? Законът за вероизповеданията е един от основополагащите в Република България, гарантиращ основни права и свободи на гражданите. За БСП като лява партия, чиито ценности и идеология са изградени върху принципите за свобода, справедливост и солидарност, е естествено да ги отстоява чрез инструментите на парламентаризма. Според мен въпросът следва да бъде не защо точно сега, а защо чак сега?
- Предвижда ли се по-строга регистрация на верски общности?
- Тенденция през последните години е у нас да навлизат чужди вероизповедания и да се проповядват религиозни учения със съмнителен, дори агресивен характер. Констатира се, че на определени места в страната се проповядва радикален ислям.
Навлизат и чужди
религии без
регистрация
и с чужди на българина ритуали, които са груба намеса във вътрешния мир в страната и представляват заплаха за националната сигурност. Ето защо смятаме за уместно въвеждането на допълнителни гаранции за защита на националната сигурност.
- Каква е философията на проектозакона?
- Настоящият законопроект акцентира върху няколко особено важни въпроса за вероизповеданията в страната - тяхното правно положение, отношенията им с държавата, както и конституционно гарантираната тяхна свобода. Но всичко това е разгледано през националната сигурност, териториалната цялост и суверенитета на България.
Въведени са допълнителни гаранции за спазване на правата и свободите на гражданите, увеличава се прозрачността във финансирането на религиозните институции, отчетността и контрола върху разходите.
Така законът ще бъде в полза, а не в ущърб на обществото. Той създава ясни правила и гаранции за свободата и автономията на вероизповеданията. Не дискриминира нито едно от тях, но конкретизира и доразвива конституционната формулировка за свободата на религиозните убеждения.
- На няколко пъти споменавате за обвързаност на закона с националната сигурност.
- Законопроектът цели да се въведе контрол върху навлизането на радикални учения под формата на вероизповедания. Да се въведе принципът, че вероизповеданията у нас са български, проповядвани основно от български граждани и изцяло обезпечени от местните религиозни общности, чиито представителства също да са от наши граждани. Да се предостави възможността, но и строго да се регламентира като изключение, че граждани на страни извън Европейския съюз могат да извършват богослужение, обреди и ритуали в страната само при доказана необходимост. Това ще е пречка за вероизповедания, които днес
разпространяват
идеи и религии за
радикална
промяна на установения