АТАНАС СИМЕОНОВ, доктор по право
Преди да публикуваме този текст, помолихме “Овергаз” да изложат тяхната гледна точка по фактите и изводите в него. От компанията се въздържаха от коментар. Публикуваме го, защото е в интерес на обществото да се дискутира този важен за икономиката и всеки от нас проблем. Бихме публикували и други аргументирани гледни точки.
Преди повече от година и половина в споразумението между Украйна и Русия за доставка на газ посредниците бяха премахнати. Въпреки че тези посредници бяха с неимоверно по-голяма икономическа мощ от родните посредници.
Този факт даде да се разбере, че има ли политическа воля от страната вносител, има ли необходимия натиск на общественото мнение и публичност при договорните отношения, посредниците могат да бъдат премахнюати.
По принцип посредниците при доставки към цяла държава не изпълняват никакви функции, освен да се разпределя допълнителна печалба... Какъв е смисълът някой да стои между “Газпром” и “Булгаргаз”? Да, посредникът може да купува газа и да финансира транспорта на газа, но това може съвсем спокойно да го прави и “Булгаргаз”,
тъй като посредникът така или иначе калкулира тези си разходи и си ги прибира от “Булгаргаз”. Тръбата е една, “Газпром” продава и в крайна сметка “Булгаргаз” купува. Какъв е тогава смисълът от посредниците? Очевидно е, че всеки посредник си начислява печалба. И тя е в допълнение на печалбата, която генерира “Булгаргаз”. Въпросната печалба на посредника се плаща от българските граждани и българските фирми, ползващи газ.
Дали “Газпром” (или външнотърговското му дружество) ще продава на “Булгаргаз”, или по средата ще има един или повече напълно излишни и увеличаващи цената посредници, е абсолютно все едно от гледна точка на това, че и в двата случая газът ще се движи по еднакъв начин. В разглеждания случай нямаме продавачи на едро и на дребно, които да доставят различни по брой и характеристики стоки.
И нека подчертая - в случая не става въпрос за реална търговия с газ, а за дейност, фактически свеждаща се до посредничество. Просто защото между двама монополисти се намърдва излишен посредник. Той в разглеждания случай не доставя на крайни потребители и поради това не създава никаква конкуренция, нито пък, както отбелязахме, решава някакви финансови проблеми на “Булгаргаз”.
Това, че “Овергаз” при доставката придобива собствеността върху газа, е само технически детайл и не променя характера на излишното посредничество. Като говоря за посредничество, нямам предвид посредничество в правния, а само в житейския смисъл на тази дума. Резултатът: същият газ, същото количество - но на по-висока цена.
Посредниците между "Газпром" и "Булгаргаз" са двама - Winterhall Erdgas и "Овергаз инк". "Овергаз" доставя средно над 70% от общото количество газ. Външнотърговското дружество на "Газпром" - "Газпром експорт" (предишен "Газекспорт") доставя едва една тридесета част от газа, който внася "Овергаз". Разликата между най-високата и най-ниската цена на внасяния по пазарни цени от "Газпром" газ е 12%, като най-ниска е цената на доставяния газ от външнотърговското предприятие на "Газпром", а цената на посредниците е по-висока!
При тази разлика можем да си правим изводите какъв е размерът на комисионите (пардон - търговските отстъпки) при посредниците.
Доставяният от "Овергаз" газ на доста по-ниска цена се дължеше на специално споразумение между България и Русия заради участието на България в разработването на руско газово находище и на отчитането на транзитните такси и няма нищо общо с пазарните цени. Поради това тези цени въобще не бива да се имат пре вид и в исторически план.
Производителят на газ от България “Мелроуз ресорсиз” отново започва да добива газ и ще го доставя на цена около два пъти по-ниска от средната цена на вносителите на руски газ!
По данни на агенция Heren Energy доставната цена на руски газ за Германия е значително по-ниска от доставната цена за България.
Законът за енергетиката е категоричен, че снабдяването с природен газ следва да става "при изцяло съпоставими, прозрачни и обективни цени” Изводите дали законът се спазваможете да си направите и сами.
Структурата на "Овергаз инк" според информационните системи, според данните в Агенцията по вписванията и съобразно наличните документи на регистрирано в Англия дружество има следния вид:
До 18.03.2009 г. компанията South Eastern European Energy Limited, регистрирана в карибския офшорен рай на Британските Вирджински острови, е собственик на английската компания DDI Holdings Limited (бившата "Енерджи кънсълтънт лимитид"), която е регистрирана на адреса на адвокатска кантора - 4 HILL STREET в Лондон. "Ди Ди Ай холдингс лимитид" държи 98,125% от "Овъргаз Холдинг" АД. А "Овергаз холдинг" има 50% от акционерното участие на "Овергаз инк" АД. Останалите 50% се държат от "Газпром" (0,49%) и "Газпром Експорт" (49,51%). Разбира се, имената и адресите на фирмите, а също и директорите им могат лесно да се променят.
През 2007 г. "Ди ди мениджмънт" АД е закупило 100% от капитала на "Ди Ди Ай холдингс лимитед" от South Eastern European Energy Limited. Прехвърлянето на акциите е вписано в Companies House по-късно на 18.03.2009 г., въпреки че информация за сделката е подадена в приложенията към Годишния финансов отчет на "Ди Ди мениджмънт" АД за 2007 г. Интересното е, че прехвърлянето на дяловото участие.
от компанията на Британските Вирджински острови към българската компания е вписано в английския регистър малко след като “24 часа” публикува капиталовата структура на "Овергаз".
Комбинацията между английска фирма и фирма в Британските Вирджински острови (BVI) е доста често използвана. Английското право дава възможност трансферите на пари от Великобритания към Британските Вирджински острови да стават без каквито и да са данъчни проблеми. Известни са поне няколко отлично работещи схеми за това.
Буди недоумение криенето да договорите за доставка на газ и липсата на детайлна информация на какви цени продава "Газпром" (пряко или чрез външнотърговското си дружество) на посредниците. А това противоречи на изискването за прозрачност на цените на газа съгласно Директива 2008/92/ЕО и Директива 90/377/ЕИО.
