Глобата за неукрепена сграда е 5000 лева.
Да стане двойна и да се налага ефективно
ОТ НЯКОЛКО години правя ловки маневри, така че да не минавам по един от тротоарите на кръстовището на булевард “Мадрид” и улица “Черковна” в столицата. Там необезпокоявана върху главите на преминаващите виси усукана в странни посоки сграда.
Дневно покрай нея ;ркдлдй стотици. Мястото е доста оживено, точно до светофар. Падат парчета мазилка, някой съвестно опъва въженце, на следващия ден го няма, но опасността стои. Въпрос на време е сградата да рухне под напора на разрухата и нечие бездействие.
Постройката е частна собственост. Вероятно районната община е издала десетки предписания да бъде укрепена. Вероятно са стигнали до собственика. Само че не са изпълнени, и то не с дата вчера или онзиден. Въпросът е защо тази гилотина продължава да виси върху главите на столичани. И кой ще е виновен, когато стане трагедия?
За съжаление, това не е частен случай на една уличка в България. На косъм от драма преди дни се размина семейство в Пловдив. Върху бебешката количка на детето им рухна парче от неремонтирана стара постройка. От общината посочиха, че в града има 300 опасни сгради. В случая проблемът според собственика били забавени разрешителни от администрацията. Той си внесъл искането за реконструкция и чакал от доста време.
В столицата през 2015 г. бе отчетено, че през последните години са ремонтирани 200 опасни сгради. Със статут на такива обаче остават още поне два пъти по толкова. За цялата страна сигурно са хиляди. И това са също толкова реални заплахи, които застрашават всеки пешеходец.
Ето защо процедурите около принудата на собствениците да вземат мерки трябва да са максимално бързи. Както и районните администрации. Щом контролните органи установят, че една постройка е рискова, трябва веднага да я оградят и докато притежателят ѝ не вземе мерки или общината принудително не я събори, преминаващите да стоят на безопасно разстояние. Глобите за неукрепените сгради са до 5 хил. Ако станат двойни и се налагат ефективно, ще са силна мотивация притежателите на съборетините да вземат мерки. Ако не го направят в срок, общините да действат бързо за бутането им.
Необходимостта от зорко отворени очи на контролиращите е едната страна на проблема. Другата е състоянието на старите сгради и липсата на заинтересованост и пари от собствениците им да ги поддържат.
Често имоти пустеят, зарязани от наследници, които не могат да ги поделят. В жилищните кооперации пък съседите не могат да се разберат за отделянето на средства за поддръжка и ремонт и от по-старите от тях или пада мазилка, или покривите са пробити и застрашително висят керемиди. Законите и наредбите също не ги стимулират да вземат мерки.
Този за етажната собственост например си остава с пожелателен характер. Според разпоредбите му блокът трябва да има специална сметка, по която да се събират средства за ремонт, а вноските задължително се правят всеки месец. Ако се налага спешно укрепване, разходите се поемат от този фонд. Колко сгради са изпълнили това изискване? Ако блокът не иска или няма пари за спешния ремонт, управителят трябва да сезира общината. Тя може да се намеси и да направи укрепването за своя сметка. След това сумата се връща чрез изпълнителен лист. Излишно е да се пита в колко кооперации тази схема е проработила. Утешителното е, че в закона вече има глоба и за кмета, ако не изпълни задължението да нареди спешния ремонт.
Пак според този закон всяка сграда трябва да има технически паспорт. Точно това е механизмът, чрез който може да се установи какво е състоянието на постройките у нас и да се вземат мерки за укрепването им. При изготвянето му се прави пълно обследване, дават се предписания. Само че и това е някъде в неясното бъдеще. Сроковете за изготвяне на паспортите бяха удължавани няколко пъти. Първо фигурираха в закона, но вече ги няма. Проблемът пак опира до пари, а собствениците или не разполагат, или не желаят да заделят. Затова трябват да се търсят и други варианти – някаква форма на европейско финансиране, евтини кредити с държавна гаранция или национална програма за укрепване на сградите.
