Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ
Известна актриса и телевизионна водеща
Придобива популярност през 90-те години “Ку-ку” и “Каналето”
Води сутрешно предаване по Канал 1 - “Защо не с Марта Вачкова”, по късно преименувано на “Жените”
През 2011 г. е водеща на предаването “Апартаментът”
lПрез 2016 г. играе в сериала “Откраднат живот” и риалитито “Звездни стажанти”
На всеки снимачен ден на риалитито “Звездни стажанти”
отивах като на разстрел.
В тв сериала “Откраднат живот” изживях истинско
творческо щастие
- Марта, как живеете заедно с Владо Пенев? Мирно съвместно съществуване ли е, само приятели ли сте, или и влюбени един в друг?
- Всичко е. Всичко е. Всичко е. Мисля ли за него, грейвам. Не знам друго същество така да обичам. Дъщеря ми е свидетел, майка ми, приятелите. Гледам телевизия, телефонът звъни. Може да гледам най-тъжното нещо или да съм най-ядосаният човек, щом чуя или видя Владо - и грейвам: Рожбето! Ти го кажи какво е. Ако можеш, определи го какво е. Няма човек, който да ме радва така...
- Вярно ли е, че навремето баща ти много го е харесвал за зет?
- Мнооого! Викаше му нашето момче. Ходехме заедно на море, на планина, на празници. И татко навсякъде - пред приятели, пред колеги, го представяше като нашето момче. Много го обичаше и ми казваше: “Айде бе, татко, оженете се. Няма да живея дълго, родете ми едно внуче!” И сега, ако ни гледа отгоре, как ли се радва?!
- Заедно ли живеете?
- В нашето село до Етрополе на една голяма стара дива ябълка сме си вързали два хамака. Лежим, реката тече до нас, Владо ми чете, смеем се, готвим си, всичко, което правим заедно, толкова е хубаво. И си викам:
“Боже, татко, ако
ни гледа, да види,
че сме постигнали абсолютната хармония във взаимоотношенията си. Ти казваш гаджета ли сте, мъж и жена ли сте... Аз не знам мъж и жена да са толкова щастливи и хармонични като нас. Не знам гаджета да са си така верни като нас. Най-най-хубавата светла спокойна връзка имаме. Никой не очаква от другия нещо различно от това, което той може да му даде. Аз знам точно колко и какво той може да направи за мен. Той знае аз какво мога. Няма изненади при нас.
- Е, че то тогава е скучно.
- Лоши изненади имам предвид. Само хубави са.
- Готови ли сте вече за морето?
- Даа, всичко знаем. Къде, откога докога сме. Всичко е разчетено минута по минута.
- Пак ли на нудистки територии?
- Може малко и на нудистки плаж.
- Напук на папараците?
- Боже! Божеее... Дреме ми от папараците...
- Дъщеря ти Рада готова ли е за абитуриентския си бал на 10 юни?
- Ушихме роклята, съвсем обикновена е. Рада като мен не обича скъпите и лъскави неща.
- Марта, в Сатиричния театър играеш в постановката “Рейс”. Преди години баща ти Григор Вачков репетира образа на Мъжа, но смъртта му попречи да я изиграе на сцената...
- Да. Това е последната роля, която татко репетира. В новата си постановка Здравко Митков премахва персонажите на Мъжа и Жената. А ролята на героя, наречен Алдомировци, е писана специално за Георги Парцалев.
Сега обаче режисьорът превръща ролята в женска, за да я изиграя аз. За първи път Алдомировци е жена. Много я харесвам тази роля, имам чувството, че е писана специално за мене. Много сладък образ!
- В постановка на “Рейс” преди 1989 г. Алдомировци (Парцалев) заспива. После се събужда и като вижда, че другите пътници спорят доста оживено, пита с тайнствен глас: “Ей, да няма промяна в положението?” И салонът избухна в смях. Сега има ли я тази реплика?
- Не. Тази реплика вече не звучи смешно - колко пъти за тия 25 години имаше “промяна в положението”? Страхотното на текста на Станислав Стратиев е, че за неща, за които ние си мислехме, че са загубили актуалност и не са смешни - зрителите ни опровергаха. Смеят се от сърце.
- Когато играеш на сцената на Сатиричния театър, усещаш ли по някакъв начин духа на баща си?
- Да! Театърът беше ремонтиран, има доста промени, но например още са там едни малки диванчета, на които татко много обичаше да поляга и да си почива. Навремето като млада актриса
в Сатирата бях в една
гримьорна със Стоянка
Мутафова, Татяна Лолова, Марияна Аламанчева и Жени Филипова и също обичах да полягам на диванчето. Не че бях уморена, беше ми останало като спомен от татко.
- А какво става зад кулисите?
- Там нищо не е променено. Всичко е както в детството ми - черните ръкави отстрани, чигите, въжетата, с които те се дърпат, завесите - всичко, всичко си е от времето на баща ми. Има един коридор, който свързва фоайето, където е публиката, с нашите гримьорни. В коридора има снимки, на които е и моят баща - от “Лазарица” и от други спектакли... И ми е толкова мило, като мина и си го видя. Сякаш ме изпраща с неговия обичащ поглед. Най ми е хубаво, като играя в Сатиричния театър.
- Доволна ли си от творческата си кариера?
- Как да не съм?! Изключително съм доволна, че имах късмет в кариерата си. Като си правя равносметка, само година и половина съм била без работа, когато това ръководство на БНТ явно реши, че няма нужда да продължавам да работя там. И до ден днешен не са ми казали защо ме свалиха от екрана. Обидно и унизително беше. Та като бях без работа и имах много време за размисъл, си казвах, че съм имала голям късмет. В театъра съм изиграла всички роли, за които една характерна актриса като мен може да мечтае. Работила съм с режисьори като Маргарита Младенова, Иван Добчев, Здравко Митков, Пламен Марков, Христо Христов (на баща ми режисьора), Юри Дачев, Камен Донев, Николай Поляков, с моя учител Николай Люцканов...
- Но всъщност толкова популярна те направи телевизията, нали?
- Да, и благодаря на съдбата за това. Събра ме с любими мои герои. Гледах предаването “Ку-ку” по БНТ и се възхищавах от тези любими мои актьори. И изведнъж те ми звънят и ме канят. Така
станах единствената жена
актриса в
най-най-популярното шоу
След това в “Каналето” - концертите и препълнените стадиони и спортни зали. Площадите, на които сме играли... каква публика ме е гледала, какво количество хора са ме аплодирали! Не знам колко актриси могат да се похвалят с такава творческа съдба.
- Има ли роля, за която си мечтала, но не ти се случи да я изиграеш?
- Катерина в “Укротяване на опърничавата”. Много мечтаех за този роля. Сега я изпълнява Александра Сърчаджиева. А във филма на Франко Дзефирели я играеше Елизабет Тейлър.
- “Откраднат живот” първи сериал в кариерата ти ли е?
- Да, първият е. Когато започнаха да се снимат много сериали, познати все ме питаха не ми ли се играе в някой от тях. Тогава работех в БНТ, която снимаше “Под прикритие”, но в него играеха само манекенки и хубавици. Какво да играя аз? Като напуснах БНТ и се поогледах, видях, че и в другите сериали няма роля като за мене. Едно лято аз и Владко Пенев почивахме заедно със семейството на Евтим Милошев. Евтим ми каза, че започват да снимат сериал, в който е предвидена и неголяма, но много хубава роля за мен. Мина време, никой не ме търси, Евтим не се обажда. Махнах с ръка - колко пъти и колко хора са ми казвали, че ще снимат нещо с мое участие, на колко обещания от режисьори, и то приятели съм се наслушала.
- И решихте, че пак нищо няма да стане, така ли?
- Да. Обаче един ден ми се обадиха по телефона, казват ние сме от продукцията “Откраднат живот”, трябва да се видим за мерки за костюмите, да поговорим за заетостта ви, започваме от еди-коя си дата... Викам, ами дайте поне един сценарий, да видя за какво става дума. Не участвах в никакъв кастинг, после Евтим ми разказа, че сценаристите измислят и пишат ролята специално за мен.
- Специално за твоите актьорски габарити...
- Да. И колко е хубаво това! Много съм щастлива от това преживяване. Понякога си мислех, че хората ще кажат - известна актриса, пък вижте в каква малка роля е. После си казах, абе вие луди ли сте?! Наистина вярвам, че няма малки и големи роли. Неслучайно на всички фестивали и филмови конкурси има и награда за поддържащи роли. Малката роля е толкова важно нещо, тя дава плътност и стабилност на цялото. И много се радвам, че сценаристите разбират това и много хубаво развиват и другите по-малки роли.
- Как се чувстваше по време на снимките?
- Преживях радостта да бъдеш сред хора, които те обичат, които ти се радват, с които нямаме търпение да се видим пак на другия ден. Да четем заедно на глас сценария, да обсъждаме реплики и диалози. Водим творчески разговори. Прекрасно е. Разкошни млади режисьори, оператори, звукари, хората на осветлението... Целият технически екип е от изключителни професионалисти, снимали и натрупали опит в чужди продукции.
- Ти намесваше ли се в работата на сценаристите?
- Имаше такова нещо. Гледам например сцена като за мен писана, а предвидено друга сестра да я изиграе. Звъня на сценаристите: абе какво става, чета тука и виждам сцена като за мен, пък сте я дали на друга сестра? Вярно ли така ти се струва, пита главната сценаристка Христина, съпругата на Евтим Милошев. Ами не виждаш ли? Това е моят темперамент, моята емоция, моите реплики. Обясниха ми, че сцената наистина била за мен, но предположили, че заради моята заетост няма кога и как да я снимам. Един почивен ден имам през седмицата - казвам им, - него ще си го дам и ще дойда да заснемем сцената. Разбираш ли, когато ясно и категорично е заявен образът ти, сам си го разпознаваш в сценария, дори да го няма името ти отпред?
- Досега не си играла и в риалити предавания, защо се съгласи за “Звездни стажанти”?
- Ох, не ми напомняй... Няма реалити, за което да не съм била канена. Винаги отказвах въпреки всичките съблазни и материални изкушения. Но винаги отстоявах принципите си и не приемах поканите. За “Звездни стажанти”, като чух, че ще играем благотворително, че ще подпомагаме някаква кауза, веднага се съгласих. Аз имам каузи. Има хора, на които помагам от години.
- Такива каузи имаше и в предаването ти “Апартаментът” по БНТ, нали?
- Именно. Приех да участвам като мое лично продължене на “Апартаментът”.
Ще мога с работата си да
изкарам пари за други хора
Така го приех. Оказа се, че това наше предаване е далеч от предаването на Доналд Тръмп, което съм гледала. Там има спор за бизнес, има спор как най-добре да свършим работата. А тук влязох сред едни лами, готови да смажат човек, да потъпкат достойнството му, миналото му. Не зачетоха дори паметта на баща ми. Потресена съм сред какви хора попаднах. Отвратена съм от изместването на смисъла.
- Какъв точно е смисълът на това шоу?
- Смисълът е известни хора да загърбят егото си и да сложат нещо, което е по-важно от тях, пред себе си. Не ти е важен новият албум, новото парче, не ти е важна книгата, не ти е важен концертът, дето искаш да си го промотираш. Важна е каузата! Нещо, което е по-голямо от теб и от мен.
И днес, колкото и да не те харесвам, да те имам за стар, набръчкан, белокос, ще играя с теб, защото ще играя за твоята кауза. А утре, въпреки че съм дебела, стара, грозна, зла, проклета, ти ще играеш с мен заради моята кауза. Това е смисълът. И това трябваше да дадем като пример на хората, които ни гледат. Че трябва да има нещо по-голямо от нас, което да ни обединява. Не го разбраха.
- И как се чувстваше?
- Като един тотален самотник сред вълци и змии. Чувствах се ужасно. Нямеше на какво да се посмея, да се порадвам заради тези хора, с които бях обградена. Ако не бяха редакторите, които ми даваха кураж, или операторите, които да ме потупат по рамото... Губех смисъл защо отивам на това нещо. Всеки ден отивах като на разстрел.
- Какъв избор имаше в тази ситуация?
- Имах избора да отвърна на агресията и злобата, да се боря с тези хора с техните средства или да изтърпявам и да преглъщам. Чудех се кое е по-добрият пример, кое е по-добрият начин за битка.
И съм страшно щастлива,
че стигнах финала с моите качества,
без да влизам в техния стил на игра. В сметката на ателие “Прегърни ме”, за което играя, имаше 14 лева. Бяха пред фалит, трябваше да бъде закрито след 12 години съществуване. До излизането на това интервю съм събрала за тях 26 000 лв. Понеже продължавам в играта, има шанс парите да станат повече.
И затова търпя и стискам зъби. Ето заради това влязох в предаването и съм щастлива, че успях. И въпреки че снимките са приключили, продължавам да работя и да помагам на ателие “Прегърни ме”.
Ако благодетелството беше професия, бих искала точно това да работя.
