Ако сложат камери в детските градини, ще покажат имало ли е насилие
Е, ПОБИЙВАТ ги малко... Така позната ми отговори преди време на въпроса какво е отношението към децата от персонала в яслата, в която бе записала дъщеря си. Примиреното ѝ признание тип “то си е в реда на нещата”, меко казано, смущава. Лошото е, че не е единствената, която толерира безропотно юмручното възпитание. А след години ще е сред изненаданите, че порасналият малък човек го претворява в юмручно правосъдие с повод и без повод.
Що за родители сме, ако си поверяваме децата в която и да е институция със знанието, че там прилагат подобни педагогически техники. Чудо ли очакваме да се случи с тепърва изграждащите се представи на малките за редно и нередно.
Да, децата могат да са невероятни дразнители на нервната система. Със сигурност на работещите с тях не им е лесно, особено когато не са едно и две. Обаче просто така “да ги побийваш”, защото не изпълняват команди, или да ги оставиш да се хапят като диви зверове, е нечовешко.
Онзи ден родители от София взеха 2-годишното си дете от ясла с дълбоки белези. Според официалната версия друго дете го ухапало, докато лелките отишли за памперси в съседната стая. Ако това наистина са отпечатъци от дете, колко време персоналът е търсил каквото и да е търсил, далеч от оставени без надзор хлапета? И колко честа е тази практика?
По скалата за насилие в конкретната ясла станалото е “лек инцидент”. Едва ли някой иска да си представи какво ще е тежък. Периодично потресени родители алармират за жестокости към малките. В детска градина в столичния квартал “Хаджи Димитър” бяха връзвали хлапе, в друга учителка миналата година приложи ноу-хау върху неядящо момченце - лепенка на устата.
Ако не го е преживял сам, всеки е чувал разказ за шамаросано от изнервена госпожа дете. В най-добрия случай майките си обменят информация само за безразличното отношение, с което са дарени отрочетата. След ухапване от друг малчуган в яслата и преживян стрес от това преди няколко месеца познато дете получи говорен проблем. Вече е овладян, но благодарение и на раздялата с детското заведение. Когато майката обяснила трудностите и какви са съветите на логопеда, една от учителките се нахвърлила, че не разбира защо изобщо я занимават. Други родители разказват, че с часове се пускат анимационни филмчета. Най-лесният хипнотизатор, когато не ти се занимава с малките.
След всеки публично разгласен случай на тормоз започват да се предлагат решения и обикновено след няколко седмици интересът затихва. От години родителите настояват за камери в градините, за да има доказателства, ако е проявено насилие. Идеята има и противници, но в някои градини е факт. Истината е, че и с видеоконтрол, и без него зъбите на насилието пак ще се оголват. Защото всеки път просто се правим на изненадани и с това нещата приключват. Спирането на нередностите не става с примиреното “е, побийват ги”, насадено от макаренковските методи.
Докато толерираме насилието, децата ще се хапят, а за възпитателите това ще са нормалните им отношения. Далеч по-трудно е да се разбунтуваш и да търсиш отговорност, когато знаеш, че нещо не е наред. Току-виж някой ухапал и теб.
