Той е толкова противоречив, че човек се чуди да го харесва ли, или да го мрази. Днес е неразбран и сърдит на всички, утре с усмивка прави лицеви опори от телевизионния екран.
Сигурно няма ден от тия 18 години, в който Иван Костов да не е бил обвиняван в титанична корупция. След всяка атака срещу него се промушва и другата страна - има българи, които го боготворят и на всеки 4 години се молят пак да получи властта. Нямат сили обаче да му я дадат. Затова и част от десните избиратели свикнаха с мисълта, че бившият премиер ще е вечно в опозиция. Докато се умори и реши да се посвети на здравословния си начин на живот и внуците. Бяха се примирили, че партията му няма да мине бариерата за следващия парламент. Чудеха се само, ако няма смисъл да пускат глас за ДСБ, дали да се разхождат в жегата до урните. И изведнъж се случи неочакваното
Същият този Костов, който разруши след себе си СДС и години гледаше отстрани сеира на бившата си партия, който не успя да се сработи с нито един от изредилите се половин дузина сини шефове, сложи подпис под коалиция със СДС. 8 години не седна на една маса с Надежда Михайлова, Петър Стоянов и Пламен Юруков. Направи го с прагматичния, но непохватен в политическите битки Мартин Димитров. Защото с него нямат какво да делят в миналато и защото ножът вече е забит в кокала на изтерзаното и изгубено в прехода дясно.
И когато за първи път след злополучния край на неговото управление лидерът на ДСБ има реален шанс да бъде отново фактор във властта, настана истерия. Оказа се, че хората, които отдавна погребаха политика Костов, се страхуват от него.
Как иначе, ако не със страх, да си обясним напъните 2 месеца преди изборите бариерата за коалиции да скочи от 4 на 8 процента? Залисани да борят корупцията и да пишат оптимистични писма до Брюксел, на БСП и ДПС вероятно не им стигнаха почти 4 години да узреят за идеята, че на малка България й трябва по-сериозен филтър на входа на парламента.
Вярно, безспорен факт е, че нито едно управление у нас не спази неписаното правило изборните закони да не се пипат в 12 без 5. Наруши го и самият Иван Костов, когато беше на власт. Но пък и никой досега не си е позволявал така драстично да сменя правилата на мача, когато трибуните вече са пълни и се чака само сигнал от съдията. Стигна се до абсурдната ситуация президентът Георги Първанов да излезе в защита на дясната коалиция. Макар на всички да е ясно, че ветото на Първанов заради по-високата бариера не е продиктувано от добрите му чувства към Командира. Едва ли стопанинът на “Дондуков” 2 се е отрекъл от думите си, че бившият премиер е “идеолог и двигател на корупцията и клиентелизма”.
Но президентът, който ще трябва да работи и със следващия кабинет, няма как да си затвори очите пред очевадния факт, че играта с удвоения праг е твърде нечестна, а с тази промяна ДПС буквално извива ръцете на социалистите. И какво излиза? Че за Ахмед Доган голямата заплаха не се казва Бойко Борисов, а Иван Костов. Същият този, когото лидерът на ДПС отписа още през 2005 г.: “Така изглежда Костов днес: употребен и изоставен. Наистина е пагубно за един политик!”
Формално предизборната кампания не е започнала, но вече се очертават възможните коалиции след вота. Още има такива, които изглеждат невъзможни, но не бива да се изключват напълно. Нека само си припомним колко абсурден изглеждаше преди 8 г. съюз на царя с БСП.
Ако следваме логиката в поведението на политическите ни лидери (доколкото тя съществува), най-естествено би било ГЕРБ да се съюзи с десните партии, които пробият за 41-ото народно събрание. На Борисов много му се иска сам да има мнозинство, но шансовете му да се размине с коалиция клонят към нула. След сериозен натиск от Европейската народна партия, изглежда, и Генерала, и Командира се преглътнаха взаимно и са готови да споделят властта. Всеки с ясното разбиране, че може да има полза от другия. Всеки със своята тежест и условия.
Няма да се нареди така пъзелът обаче, ако коалицията между сини и тъмносини не оцелее. И след като социолозите започнаха отчетливо да ловят активизиралите се десни избиратели, от различни посоки изпълзяха обичайните заподозрени, които се страхуват от Костов. Но не от онзи Иван, който мълча 2 години, а от Костов, който позира за лайфстайл списание и открито заявява, че може да работи с “пожарникаря Бойко Борисов”, защото страната има нужда от дясно управление.
Кръгове и в ДСБ, и в СДС, и в ДПС демонстративно го неглижират, оплюват, приписват му всички земни и неземни грехове, нищо не му прощават. Той от своя страна също не обича да се извинява. Прави грешки, които рядко признава. Държи се зле с хора, които от съмишленици му стават врагове. Бившият премиер обаче има едно предимство пред опонентите си. Той добре знае, че го мразят и ще му пречат, но и че ги респектира. Като изключим Ахмед Доган, Костов е може би единственият български политик днес, към когото няма как да си безразличен. Може да му вярваш или да го отричаш, но и в двата случая изпитваш респект. Поведението и характерът му не предполагат друг вариант. Затова и най-голямото признание, че лидерът на ДСБ не е политически труп, е инициативата на ДПС да се вдигне бариерата за коалиции.
Не случайно пак хора около Доган са подозирани за атаката срещу новия син лидер Мартин Димитров чрез лидера на хартия Пламен Юруков. Той вече даде заявка, че няма да регистрира листа с Костов.
За разлика от вечния балансьор ДПС социалистите нямат полза от слаба десница. И никак не е сигурно, че БСП няма да предпочете при прегласуването на избирателния закон да върне бариерата от 4% или поне да я смъкне до 6. Труден избор за червените - президентът гледа строго от “Дондуков”, а и от години са в железния капан на Доган.
На лидера на ДПС пък май за първи път не му е много ясно дали при завъртането на новата коалиционна рулетка наесен ще диктува правилата. Защото в краен случай можем да си представим коалиция на ГЕРБ с БСП, но не и с ДПС.
ПРИЯТЕЛЯТ
Румяна Коларова: С Иван Костов сме приятели от 29 г.
Това не означава, че се виждаме често. В отношенията ни няма принуда.
Искам да се върна към спомените ми, когато Костов беше асистент във ВМЕИ, служебно преместен като наказание от Икономическия. За първи път в кабинета му видях цъфтящи кактуси. Дотогава си мислех, че те цъфтят само при много специални условия. Оказа се, че освен слънчев прозорец, за да цъфне кактус, трябват две неща - да го поливаш редовно с вода със стайна температура и да не го местиш от мястото му. Типично за Иван Костов - не обича радикални намеси и е безкрайно търпелив, когато трябва нещо да направи. Вторият ми спомен е свързан с разговор с мой колега икономист. Работеха заедно математически модели. Ицо Далкалъчев казваше: “Когато Костов трябва да свърши нещо, събота и неделя няма да излезе от изчислителния център на МЕИ-то, корички ще яде, но в понеделник сметките ще са готови”. За него Костов беше като марка, като гаранция. Спомням си по-късно през декември 1990 г. в бюфета на Народното събрание. В пленарната зала обсъждаха оставката на кабинета “Луканов”. Самият Луканов се приближи до нас и на шега подхвърли на Костов: “Ще ми станеш ли министър в следващия кабинет?” След като Луканов се отдалечи, коментарът на Иван беше: “Виж го, вече е политически труп, но още не го знае.”
КОЛЕГАТА
Петър Москов: Не е лесно да се работи с Костов.
Не е лесно да се работи с Костов. Той има сериозен капацитет за вземане на управленски решения и решителност да ги прилага. Това е човек, който много бързо и точно може да отсее важното от незначителното, концептуалното от временното. Трудно е да тичаш толкова бързо до него. Категорично съм видял и дълбоко ценя онтогенетичния антикомунизъм у него. Осмислен през собственото му битие, а не площаден и фамилен. При Костов това е оценка кое е добре за обществото през призмата на собствения му живот. Затова тежи. Никой не се страхува от крясъци на площада, а от човека, който може да въплъти антикомунизма в конкретни действия. Този човек е Иван Костов.