Капиталът е плах като сърна

Списък със 101 идеи, които да подобрят условията за бизнес у нас и да ги приравнят с тези в Европа, връчи миналата седмица германо-българската камара на премиера Бойко Борисов.

Предложенията са за промяна на конкретни текстове в 24 закона и са базирани на германския опит. Поправките са основно в данъчни и търговски разпоредби. Събрани са в каталог, в който детайлно са описани и мотивите.

Подобна инициатива на инвеститори е подета за първи път у нас. Тя се ражда след работна среща с Борисов.

"24 часа" потърси за коментар главния управител на камарата Митко Василев какво е провокирало бизнес идеите.

- Преди няколко месеца на организирана от камарата среща премиерът призова инвеститорите да спрат да се оплакват и да помогнат на България да стане европейска държава. Това ли провокира германския бизнес да изготви каталог със 101 конкретни законодателни промени, г-н Василев?

- Бих искал още веднъж да изразя задоволството си от проведената среща с министър председателя Бойко Борисов и членове на Германо-българската индустриално-търговска камара (ГБИТК) на 26 май.

Премиерът отправи важни послания към немските бизнесмени, които действително ни подтикнаха да започнем работа и да подготвим този каталог със 101 конкретни предложения за законодателни промени.

Едно от изявленията на премиера беше, че неговото желание е България да стане като Германия, защото Германия е образец за успяла държава. Той прикани присъстващите, ако имат конкретни предложения, да ги предоставят на правителството.

Ние приехме това предизвикателство и се обърнахме към всички членове на ГБИТК с молба да ни изпратят свои предложения като се вземат предвид немският опит и ноу-хау.

Получихме много и най-различни идеи за актуализирането на 24 закона. Те бяха обработени в рамките на консултативния съвет "Право" към камарата и на специално създадена работна група.

- Как премиерът прие идеите?

- В центъра на вниманието бе каталогът с предложенията. Премиерът изрази задоволството си от подготвения материал и ангажимента на представителите на немския бизнес да подпомогнат с конкретни идеи работата на правителството.

Материалът ще бъде раздаден по съответните министерства за анализ и обработка. Диалогът между нас продължава и вероятно към края на септември ще бъде инициирана нова среща.

В каталога има много конкретика. Материалът е изключително обемист. Ще бъде анализиран от съответните експерти и адаптиран към спецификата на българското законодателство.

- Предлагате промяна в конституцията, с която аналогично на германската да се даде право на всеки гражданин да сезира Конституционния съд. Реалистично ли е да се случи?

- Смятам, че в това отношение България би могла да се възползва от добрите практики по света, в това число да почерпи и от немския опит.

- Продиктувано ли е това предложение от конкретни, ограничаващи правата разпоредби, за които е необходимо да се търси намесата на магистратите?

- Конституционният съд проверява дали конкретните закони се нарушават и дали са в противоречие с основните права на гражданите. Това е принципен въпрос във всяка демократична страна и няма конкретни разпоредби, които да са били повод за това предложение.

- Как се роди идеята за връщане на семейното облагане? Дали това върви ръка за ръка със запазване на плоския данък?

- Идеята не е нова, а произтича от немския опит за данъчни облекчения на семействата в Германия. Разликата е само, че там не е въведен плосък данък.

- Можете ли да развиете по-конкретно идеята как по-справедливо да сметнем такса смет? Предлагате да се промени методиката.

- Становището на наш член, предложил тази законова промяна, е, че в момента основната данъчна тежест за предприятията, свързана с облагането на недвижимите имоти, се пада на таксата смет. Размерът й в промили многократно превишава (средно за страната 5-6 пъти) този на данък недвижими имоти.

Таксата покрива разходите за събиране на отпадъци, поддържане на сметища и почистване на обществените територии. Общините я определят на база отчетната стойност (покупна цена или строителна себестойност) на имотите, т.е. колкото са по-скъпи, толкова по-висок е налогът.

Определена по такъв начин, таксата няма връзка с отпадъците и почистването.
Поради това законът предвижда част да може да се определя на база на реалното количество генерирани отпадъци (на практика чрез ползването на брой съдове за отпадъци с определен обем).

Макар и да е законово изискване, някои общини не го спазват. В допълнение частта от таксата смет - средно около 1/3 от общия промил, засягаща почистването, се определя само на база отчетна стойност на имотите, което също няма връзка с реалните разходи за почистване.

Предложението ни е тази част от таксата да се определя също на база на реалното количество отпадъци или на друга алтернативна база, имаща пряка или косвена връзка с разходите по почистване (например брой служители в съответния обект, дължина на границите на имота с обществени улици), но не и отчетна стойност.

Също така предлагаме за имоти, които са незастроени (напр. гола земя) или неизползвани (напр. необитаема сграда), да не се дължи никаква такса смет,
тъй като очевидно те не генерират отпадъци.

Настоящият режим за определяне на таксата ощетява коректните данъкоплатци, които са придобили и декларирали имотите си по реални цени, а не на база данъчна оценка (за съжаление общоприета практика), тъй като заплащат многократно по-високи местни данъци и такси от некоректните.

- Новият режим за изплащане на болничните бе въведен, за да се пресекат опитите за злоупотреби. Как гледат инвеститорите на подозренията, че затруднените финансово компании принуждават служителите си да вземат болничен лист?
- Подобна практика не ни е позната за фирми в България с немско участие.

- Последната анкета на камарата сред германските компании показа, че 14% от тях одобряват антикризисните действия на правителството. Кои са належащите мерки, които трябва да се предприемат?

- Вероятно има много мерки за противодействие на кризата. Важното е от тях да се подберат онези, които ще донесат бърз и положителен резултат. Ние сме свидетели, че правителството съвместно с неправителствените организации полага усилия в тази посока и разработи пакет от мерки за борба срещу кризата.

Бихме искали да заострим вниманието върху това, че е добре да се използват онези мерки, които биха допринесли за подобряване на бизнес средата - подобряване на обществената инфраструктура, на качеството на образователната система, в частност на професионалното обучение, и подобряване условията на вътрешния пазар.

Правителството може да допринесе за намаляване на междуфирмената задлъжнялост,
като приеме съвсем целенасочени мерки в тази посока. Държавата би могла да стимулира определени сектори на икономиката, които се нуждаят спешно от подкрепа.

За решаването на някои от тези проблеми немският бизнес има готовност да окаже съдействие, като предложи добри немски практики, донесли положителни резултати.

- Какви са очакванията на германските фирми за инвестициите и бизнес средата в България през тази година?

- Германските фирми желаят предвидима бизнес среда в България, прозрачна и с ясни правила. Мнението на УС на камарата е, че правителството полага грижи в борбата с организираната престъпност и корупцията, което от своя страна създава условия за сигурност.

Нека фирмите се съсредоточат върху своите бизнес дейности, а държавата да насочи усилията си върху рамковите условия. Често се казва, че капиталът е плах като сърна и отива там, където условията са най-подходящи. Мисля, че със своите дадености България има шансове и занапред да привлича чуждестранни инвестиции. Нека се възползваме от тях.