ЕВГЕНИЙ ДАЙНОВ
Една от причините България да не е изцяло цивилизована страна е, че българите продължават отчаяно да обичат социализма.
А най-силно го обичат техните духовни предводители.
Такъв е случаят с протестите срещу реформата на театрите, оперите и филхармониите.
Но първо ще ми позволите кратко отклонение с илюстративна цел.
Преди десетина години за пръв и последен път направих опит да представя свое изследване на критиката на т.нар. колеги от БАН.
Работата беше платена от американска фондация и оформена в доста прилично изглеждащ сборник с картинки.
След краткото представяне залата беше захлупена от мрака на мълчанието, из който светкаха зли погледи.
Накрая най-видният присъстващ БАН-ски старец изсъска: "Ако американците даваха парите на нас, щяхме да напишем много по-добри книги." И това беше цялата мъдрост, която успях да почерпя от академичния извор.
Бях вече обяснил в представянето, че съм спечелил проект и пр. Което обаче беше трансформирано в увисналия със страшна сила във въздуха въпрос: "Защо американците ти дават парите на теб, а не на нас?"
Така си представя света безпомощно-завистливото съзнание на социализма: както си седиш, идва американецът и ти дава торбата с парите.
Сетих се за тази случка, когато чух изказването на театрали, противници на реформата: "Няма ли да дойде богат човек, да спонсорира сериозното изкуство?"
Искрено са удивени: защо, както си седят във Враца например, не дойде чичко паричко да им даде торбата с жълтиците?
Манталитетът на социалистическата безпомощност в съчетание с мрачната завист, характерна за тези земи, дори не си представя, че може да има друга житейска позиция, освен да седиш и да чакаш бюджет.
Най-добре - от държавата, че държавната работа е най-лесна. Но може и от подаяния.
Как така театрало-филхармониците се оказаха единствените, които не са чули, че ако ти трябват средства, тръгваш да ги събираш? Кандидатстваш с проекти. Обявяваш кампании за набиране на средства.
Лятно време, вместо да си във "ваканция" (все едно си петокласник - което, впрочем, обяснява много), да обикаляш курортите и да изнасяш представления, вместо да оставяш летуващите в лапите на Радо Шишарката и Тони Стораро.
Как така рок групите са постоянно на път, а театрало-филхармониците - не?
Тръгнат ли между другото да обикалят, ще се окаже, че на България са й напълно достатъчни десетина трупи. А и нека ми бъде простено напомнянето: от хиляда години театралните трупи това правят - пътуват от село на село и от град на град.
Защо Зуека, Куркински и Рачков не плачат? Защото пълнят салоните, понеже са добри. А когато на арената останат само добрите артисти, те ще имат и фасон да искат нормална такса вход.
Както меломаните дават по 50-100 лева за добър джазов концерт, така и поклонниците на Мелпомена ще плащат добри пари за добри постановки.
На фона на всичко това, разбира се, държавата ще дава някакви грантове, но няма само тя да издържа десетки театри и подобни. Това не е нейна работа и никога не е било освен при социализма.
Две десетилетия театрало-филхармониците не разбраха всичко това, предпочитайки да не се потят особено срещу наистина обидната държавна заплата.
Още помня възмутителна постановка на известна провинциална опера: половината личен състав беше очевидно напит, числеността на оркестъра беше далече под критичния минимум, а цигулките не бяха настройвани от предния сезон.
Апропо, защо легионът пловдивчани, изригващи подписки за спасяване на операта си, не докажат с дела колко я обичат? Вместо да се разписват, нека се ангажират - както се прави по света - да дават на операта по 10 лева от месечната си заплата.
Да видим: 20 000 фенове на операта х 10 лева месечно = 2,4 милиона лева годишно. Да си направят комитет за подкрепа на операта, да събират средства по големите празници с изложби, благотворителни търгове и пр., че и да кандидатстват с проекти пред държавата и ЕС.
Да, ама не. Важното е, както си седиш, така да си ръмжиш. И - най-важното - да мразиш, завиждаш и се вайкаш. А после - защо където и да бръкнеш, извирал бил социализъм...
