С диво настървение преследват жертвите си,
хранят се от причинената болка, без да
знаят, че така самите те умират още на 17 г.
Тази история ви е позната - толкова много пъти са писали медиите за зрелищни побои от 16-17-годишни хулигани над техни връстници.
Толкова пъти са съобщавали след това колко тежко е състоянието на пострадалите - черепни травми, кома, тежки операции, счупени ръце и крака, изваден далак, наранен черен дроб... И говорим за късмет, ако няма убит. Като 16-годишния Георги, прободен смъртоносно на пейка в Борисовата градина преди година.
Ужасите край
нямат. И
продължават
Последни в списъка на жертвите са две 17-годишни момчета. Бият ги с ритници, халосват ги с брадви, намушкват ги с ножове. Сега и Християн, и Атанас са в болница. Християн е със счупен череп, 12 разкъсвания на сухожилия, прободна рана. Нито едно от нараняванията не е безобидно. В реанимация е.
Атанас също е пребит жестоко, най-вероятно от същите гамени само час и половина преди да смажат Християн, налагали са го с юмруци и ритници, откаран е в “Пирогов” с две прорезни рани на гърдите и счупена дясна ръка.
Първо задържаха петима от хулиганите, после още трима, казват, сега били арестувани 13. Не им е за първи път. И друг път са били в районното - след сбиване, след пиянски изцепки, след масови изстъпления на някой стадион.
Твърдят, че били от ултраси, запалени фенове, от някаква фракция “Синя хунта”.
Все тая дали са от синя, червена или оранжева хунта. Тези момчета на по 15, 16, 17 и повече години живеят единствено и само от адреналина на тъпите си сбивания.
Това и само това ги прави и ги поддържа живи. Надъхани с космически дози гняв към целия свят, изхвърлени от нормалния живот, ненужни и излишни не само за себе си, но и за своите родители дори, тези деца на големия град са нашите български талибанчета.
Родени в хаоса от началото на този кървав ХХI век, те нито са слушали някога кое е добро и кое лошо, нито искат да го знаят. Не ги интересува, че в обществото и в държавата има някакви си там закони, правила и ценности, нито искат да ги знаят. На никаква цена! Те си имат свои правила на живота и единственото, което искат, е да ги оставят на мира. Преведено, това означава, че искат да ги оставят да бият, да блъскат, да ръгат, да удрят, да пребиват. Може и до смърт, зависи колко са “напомпани” с алкохол и дрога.
Талибанът няма
бог, няма пример
за човечност
Той не знае какво е човещина и не е способен да прави добро. Талибанът - независимо дали тръгва от дивата афганистанска пустош, от Ирак или от Судан, или си е наш, роден, с български паспорт и с адрес някъде от “Модерно предградия” или “Обеля”, той иска да мачка ближния, защото само така намира някакъв смисъл в изненадата, че е жив. Само така може да разнообрази гадничкия си живот - живот без родителска обич, без любов, без приятелства, отгоре на всичкото и без пари. И с
гарантирана
липса на
всякаква
перспектива
Освен една - да се впише в някоя футболна агитка от тия, най-свирепите и гадните, които са готови да мачкат като безглаголни животни всичко наоколо и насреща им.
Зарежете тая, че пребивали заради футболните си страсти. Колко низки трябва да са тези страсти, че да обикаляш центъра на София с брадва в ръка в търсене на поредната си жертва? Какво различава нашенските талибанчета например от онзи бежанец от Афганистан, който преди дни рани тежко четирима души във влак в Германия. Въоръжен с брадва!
И едните, и другите раняват, убиват. Кръвожадни са. Уж в името на някакви идеали, цели, футболни страсти. Не, няма никакви идеали. Целта е една - жестоко прозаична, тези хора са маргиналите на новия век и с диво настървение се опитват да си докажат обратното. С брадви и експлозиви, те живеят от чуждата болка, от причинената смърт. Тези хора отдавна не са живи. Нищо, че са на по 17 или на 25 години.