Първанов, Радан, Корнелия и дори в ГЕРБ да помнят, че ако вкъщи лесно си вземаш шапката, когато те вбеси половинката, в политиката те наказват на всеки 4 години за партиен егоизъм
Колко много прилики откриваме през последните дни между реформаторите, АБВ и БСП. Уж са много различни, но публично се излагат еднакво. И трите сили зациклиха с името на президента.
Например, допреди няколко часа ген. Румен Радев беше еднакво мил и на Корнелия Нинова, и на Георги Първанов. Даже течеше гореща надпревара
кой първи се е
сетил за него и
кой го харесва
повече.
Но човекът изгоря от едната страна, докато двете леви партийни централи си претегляха важността и по-точно равнопоставеността.
А реформаторите, при които всичко по традиция си е сбъркано, няколко вторника се карат не за идеи, а за минали услуги. При тях има 6 партии, но винаги мненията са 7. Едни искат Гроздан, други - Минеков, трети - Герджиков, а на министрите най-мил им е Борисов.
При Корнелия Нинова всичко е по женски емоционално. Дори взеха да се поздравяват с Първанов с хитове на Пугачова, докато левите избиратели се чудят дали августовското слънце не е напекло двете партии, които се взеха, но така и не консумираха брака помежду си.
Но дотук приликите АБВ, БСП и реформаторите не свършват.
Обичаме ГЕРБ,
не обичаме ГЕРБ.
Още в деня на създаването на управляващото мнозинство прогнозирах, че с единия си крак реформаторите ще са вътре, а с другия - отвън, за да демонстрират с тази си поза, че хем са по-умните, хем по-моралните. Дръзко и красиво, ако беше детска игра
или летен флирт
с безопасен секс.
Но мандатът е вече преполовен, а част от тях си останаха с пърхащи пеперуди в корема и с жужащи мисли в главата. Поне да беше любов, да го разберем. А то какво е и накъде води, никой не знае. Накъсана, хаотична и непредвидима работа.
Но докато РБ отначало си поглеждаха встрани, като че ли никой не очакваше изневяра от страна на АБВ.
И то при положение, че
лично ГЕРБ играеше
мъжа в тази
връзка и даваше
гаранции за нея.
И изведнъж Георги Първанов скочи изненадващо от общото легло с Борисов с меко казано несъстоятелен аргумент и дребна ревност. При Цецка Цачева се събрали да обсъждат изборните правила Бойко Борисов, Цветан Цветанов, Найден Зеленогорски и Валери Симеонов, без да викнат АБВ. Така, както половин година по-рано Радан Кънев
се дръпна заради
едната бройка
в прокурорската
квота на ВСС.
Добре, но когато подписахте през 2014-а споразумението да сте заедно, не знаехте ли, че съвместният път е повече стръмен, отколкото равен?
Разбирам, че при Кънев нещата може да опират до юношенски устрем, несблъскал се с управленските реалности, но как да си обясним това поведение у толкова опитни хора като Първанов, Петков, Калфин?
Да не говорим, че на депутатите от АБВ им се управляваше с ГЕРБ и затова вероятно научиха за развода 5 минути, преди той да почне.
И депутатите на ДСБ май вече се чудят накъде ги води Радан, макар че всячески се опитвали да разчетат ходовете му и да намерят логика в тях.
Вместо това вече се чува еднаква лексика у Първанов и Кънев.
Първият каза, че Корнелия Нинова е постъпила “неинтелигентно”, като е отрязала връзката на БСП с АБВ. А два дни преди него Кънев определи като “малоумно” решението на ГЕРБ да си представи слогана за предизборната кампания, без да има кандидат-президент.
А всички леви, десни и центристи, дори ГЕРБ забравят, че хората гласуват. И се изнервят когато партиите, на които симпатизират, се излагат или подценяват нивото на т.нар. електорат.
Защото една изневяра в политиката не касае само замесените страни. За жалост, при такава всички сме въвлечени и търпим последствията.
Ако можехме да се събираме и разделяме и всеки да си взема шапката при всеки скандал, къде щеше да му излезе краят? На това в плътския смисъл му се казва промискуитет. Но според брачното законодателство на държавата е забранен. Не и в политическата реалност очевидно. И въпреки всичко в последната “и тако, и вако” просто не минава. Винаги се разбира.
