Ражда се световният заговор срещу Родината
“Антируски заговор има естествено – проблемът е обаче там, че в него участва цялото пълнолетно население на страната.” Пелевин, “Generation П” Какво се случи досега:
България съсипва
две империи,
които решават да я заробят – Византийската и Османската. От турците ни освобождават братята руснаци, от гърците се налага да се освободим сами, защото по онова време руснацие още нито са руснаци, нито са братя. Но след като настигат останалите еволюционно и културно, тръгват да освобождават робите по света, та до ден днешен не са се спрели. За беда ни освобождават и нас.
Освобождението идва с братята руснаци, които признателният български народ посреща с хляб и сол на Орлов мост и пред Паметника на Цар Освободител. Това е моментът, в който българите биват внезапно залети от огромно чувство на благодарност и любов към руската мечка, в което се давят и до днес. В знак на благодарност, значи, освен да носят мед на мечката, българите започват да ѝ строят паметници. За всички освобождения, които тя ни е донесла – по едно село паметници издигат. До такава степен се изпедепцват българите в строителството на паметници, че в днешно време никой не може да им стъпи на малкия пръст по умения. Освен македонците. Но те са българи.
Българските
паметници пеят,
светят, мигат, покашлят се, намигат, цвилят и оратории свирят. В най-скоро време ще започнат да гладят, перат и поправят тръбите на топлофикация, а онзи на Бузлуджа даже може и да полети в Космоса и там да пее “Излел е Делю хайдутин” или “Бяла роза”. Но да се върнем на историята.
Периодът след Освобождението се характеризира най-вече с това, че Великите сили спретват Първи световен заговор срещу нас. Със заговорите ние се гордеем почти толкова, колкото и с робствата си. Световните заговори срещу нас следват един след друг, та чак до САЩ 1994 г., когато съдиите ни прецакаха и ни оставиха четвърти на световното по футбол. Но както добре знаем, футболните съдии са воините на световния заговор, така че заради тях никога няма да станем шампиони.
Решаваща стъпка към независимостта на България било Априлското въстание от 1876 г., което предизвикало Цариградската конференция на тогавашните Велики сили в Европа: Великобритания, Германия, Австро-Унгария, Франция, Италия и Русия. С изключение на Русия всички други се водят единствено от желанието си да навредят на гордия български народ. По-късно към тях се присъединяват и американците. Русия през цялото това време ни обича като родна майчица. Или по-скоро като роден татко, щото направо ни...
Конференцията връща на българите териториите им, в които се включват Охрид, Одрин, Цариброд, но не и Солунската митница. На 3 март 1878 г. бил подписан мирният договор от Сан Стефано, с който почти си взимаме
всички морета,
които ни се
полагат
Веднага в знак на благодарност строим паметника на връх Шипка, за който Иван Вазов пише “О, Шипка!”.
Великите сили обаче, водени от подлост и злост, отменят Санстефанския договор и свикват Берлински конгрес. Берлинският конгрес се е състоял в Берлин. Той съсипал България, но такава е била и неговата цел. Всъщност той е съсипал всички балкански държави, като е направил така, щото всяка да граничи със себе си. Нашата е разкъсана на пет части. Днешна Северна България и Софийският регион образували почти независимото Княжество България (почти независима страната си остава и по-късно след Съединението, та до ден-днешен); Северна Тракия станала автономната османска провинция Източна Румелия със столица Пловдив; българските земи в Македония и Южна Тракия останали под пряко турско управление; долината на Българска (или Южна) Морава била присъединена към Сърбия; а Северна Добруджа била дадена на Румъния.
Берлинският конгрес обаче предизвиква и нещо невиждано по нашите земи дотогава, а за беда и след това – българите се обединяват и спират да се подчиняват не само на Великите сили, но и на руските си освободители. Борбата за съединяване на българите се води до ден днешен с ежегодни нападения на Бяло море и турската ривиера.
В началото на XX век в нейно име българите вдигат едно въстание и цели пет войни в рамките на 60 години. Много хора загиват, а огромен брой български бежанци – над един милион, напускат родните си места и се преселват в свободна България. В обратна посока бягат пък гърци и турци, въобще става голямо разместване на народите.
Добре, че се случва в онези времена, защото днес Динко нямаше да пусне българите да минат границата и София щеше да си остане едно село. На всичкото отгоре в последвалите войни границите често се дърпат насам-натам и хората ту са българи, ту сърби, ту гърци или турци, а после пак обратното. Моят прадядо примерно бил ту сърбин, ту българин, като или го биели в ареста сърбите, че е българин, или обратното. Накрая, бог да го прости, казвал: “Все ми е тая какъв съм, само да не ме бият”. Горе-долу съдбата на прадядо ми имали и македонците. Те първо останали в пределите на Османската империя, по-късно ги вкарали в пределите на югославската държава и въобще кой ли не се опитвал да ги освободи, докато накрая не им писнало и не се обявили за наследници на Александър Македонски.
Какво става обаче с България? След Съединението с Източна Румелия и победоносната война със Сърбия през 1885 г. Княжество България е обявено за независимо царство през 1908 г., докато не започва Третото българско робство - фашисткото. Но и от него - няма искам - не искам, Дяда Ивана ни освобождава. За него обаче следващия път.
