Америка не успя да прати жена в Овалния кабинет
КЛОУНЪТ, който стана президент. Тъжната дама, която дори не намери смелост да види избирателите си.
Клоунът, който ще бъде главнокомандващ. Тъжната дама, която беше подготвена, политически закалена, силна и здраво стъпила на земята, но се катурна и не успя да пребори дори един клоун.
За нещастие или не, това е рекапитулацията на един изборен ден, който всъщност продължи почти две години. Изборният ден на Америка.
На пръв поглед победата е шокираща - защото е неочаквано голяма, защото внася шок навсякъде, а и защото
може
би точно
от това
има нужда
Америка,
от шокова
терапия
На 20 януари Доналд Тръмп ще намери писмо на бюрото си в Белия дом, написано на ръка и подписано от Барак Обама. След това ще се качи заедно с него в черната лимузина, която ги чака отпред, за да ги закара до Капитолия, където ще бъде официалното встъпване в длъжност на новия президент. На обяд. Хилари Клинтън едва ли ще присъства на встъпването в длъжност, чак такъв мазохизъм.
И точно тогава всички ще се запитат вече сериозно - какъв ли президент ще бъде Тръмп? Има ли поне мъничък шанс да ни убеди, че е подготвен, че
не се влияе
от теории на
конспирацията,
че не гледа до полуда телевизия и спори с екрана, че не излива емоционалните си тегоби в социалните мрежи, че има поне някакъв разум, разсъдък, какво остава за достойнство, характер, интегритет, визия.
Опасенията, че Тръмп не приема онова, в което мнозина от избирателите му вярват, а именно конституционното републиканство, идеите на републиканците изобщо, не са за подценяване. Дори и да предположим, че той се спусна по най-лесната допирателна и спечели с популизъм, защото тази тактика просто работи, не го оневиняват.
Популизъм, в който обаче има редица истина. Че кой не печели с популизъм. Обещанията на Обама преди 8 г. за промяна и надежда, обещанията му към латиносите, които му подариха втори мандат, това не е ли популизъм.
Но, ще кажат други, също в подкрепа на Тръмп, този величав клоун, досега
не е имало
такава
медийна атака
срещу кандидат, толкова обединена, фокусирана, и въпреки това този кандидат спечели. Досега не е имало толкова разумни доводи срещу кандидат и въпреки това той спечели.
Досега не е имало клоун, който да се надсмива над недъзите на другите, да говори пълни глупости за жените, да минава всякакви граници в отношението си към хората и въпреки това точно този кандидат спечели.
Навярно има и възможност за положителен развой на събитията. На първо място, вярата, че системата е толкова добре работеща, че няма как налудничав президент да я разруши.
На второ място, твърде вероятно е Тръмп да се обгради с качествени хора. На трето, огромна част от предизборните му обещания са практически невъзможни за реализация. Фантасмагории, които няма как да се случат.
Възможно е победата на Тръмп да въвлече Америка в една ужасна изолация, икономическа несигурност и политическа нестабилност дори заради вътрешните борби в Републиканската партия, които предстоят. Възможно е обаче всичко това да направи Америка по-силна, по-резистентна към глупости и пак
оцеляваща в
исторически
перипетии,
които са ѝ се случвали и преди. Аналогиите с шегите по адрес на Кенеди, Рейгън и сие не са излишни. Разбира се, нито един от тях не е стигал шокиращите глупотевини на Тръмп. Но, уви, през 2016 г. те печелят изборите. Опитите да вкараме ситуацията в някаква нормалност са насилствени, но не и лишени от смисъл.
След година или дълбоко ще съжаляваме за това, което се е случило, или няма да ни направи никакво впечатление. Нито популизмът е нов, нито кандидати като Тръмп се виждат за първи път на сцената, нито 4 години са кой знае колко дълго време.
Следващите избори са през 2020-а. Спокойно.
