Някой със сигурност е мислил дали можем да бъдем двойка, казват едни от
най-популярните тв водещи в българския ефир
От 20 години Ани Салич и Николай Дойнов са сред най-популярните тв водещи в българския ефир. Ани Салич добива своята слава в Би Ти Ви, Николай Дойнов - в Нова тв. Преди 3 години съдбата и добрият професионализъм ги събират заедно на екрана на Нова тв и днес те на практика са най-опитната тв двойка.
Салич притежава изключителен женски такт - тя умее да се сработва безотказно с партньорите си на екрана. И сега е така, както ще проличи от интервюто им.
В личния си живот тя е омъжена за продуцента Бранко Салич, с когото имат две деца, а Дойнов още е ерген.
- Новините на Нова тв напоследък са сред най-предпочитаните източници за информация, показват пийпълметричните данни на “Нилсен адмосфиър България”. Дори са номер едно за активната аудитория между 18 и 49 г. Подобни резултати няма как да бъдат постигнати, ако водещите на новините не вдъхват на зрителите си достатъчно доверие. Какво правите обаче, когато в емисията се излъчва видеоматериал?
Николай Дойнов: Не знам какво си представят хората за нас двамата, но в 90% от случаите ние разпалено коментираме материалите. Тя е по-обрана откъм реакции, но аз съм имал случаи, при които съм хвърлял от яд химикалки по мониторите. Реагирам така, както прави всеки нормален човек, когато гледа новини вкъщи. Смее се, понякога жените плачат, гледайки сърцераздирателен материал, друг път мъжете са готови да счупят телевизора, когато нещо не им харесва. Ние не сме по-различни от останалите.
- Камерата улавяла ли е вашите реакции, които не са били предназначени за ефира?
Ани Салич: Ние сме профита. Успяваме точно 1-2 секунди преди да отворят микрофоните, да спрем да говорим.
Н. Д.: Нито на нея, нито на мен ни е омръзнало да правим това, което вършим вече 20 години. Интересът е същият. Може би го няма онова вълнение от неизвестното. Когато занаятът е нов, изпитваш едно особено вълнение през първите години. Вече го няма, но
отстъпи място
на пълното
удоволствие
от воденето на новините, от информацията.
А. С.: Още повече че ние сме поставени в нова ситуация, всичко се дигитализира, технологиите навлязоха много в телевизиите.
- Събраха ви като две вече утвърдени звезди.
А. С.: Някой със сигурност е мислил дали можем да бъдем двойка, повярвай ми. Тук в Нова тв работят големи професионалисти. Така че, преди да ме поканят да дойда в Нова тв, със сигурност са си мислили много дълго дали ще отговарям на натюрела на Николай, дали ще бъдем добра двойка, харесвана, разбирана и слушана от публиката.
- Сухи тренировки правили ли сте, преди да излезете заедно в ефира?
А. С.: Не. Естеството на работа е едно и също, така че нямаше нужда.
- Двамата как се сработихте?
А. С.: Лесно ми е вече. Като в брака - в началото се чудиш кой е този, накрая свикваш с всичко. По-скоро се надявам той да е свикнал с мен, защото аз съм по-ръбатата. Той е много оптимистично настроен към всичко, без значение дали навън е кално, или е ядосан от колата си. Идва на работа, обикаля по етажите и поздравява всички, докато аз съм по-мрачната, по-македонският тип. Емоциите ми повече излизат навън.
Н. Д.: Преувеличава. При нас нещата станаха лесно заради достатъчно големия опит, който имаме зад гърба си.
А. С.: Колко години са твоите в телевизията?
Н. Д.: Тази година, живот и здраве, ще станат 20.
А. С.: И аз съм там някъде.
Н. Д.: Т.е. сработването по линия на опита, на чисто професионалните неща не отне никакво време. Оттам нататък човек лесно може да катастрофира в онова дълбоко море, наречено човешки характер. Това е най-дълбокото море на света, убеждавал съм се неведнъж. Но мисля, че сме прилични хора.
А. С.: Имаме късмета да сме нормални.
Н. Д.: След всичките тези 26 години от демокрацията като че ли хората с нормално възпитание, с нормални взаимоотношения, които не са хора на крайностите и не са изгубили почва под краката си, станаха кът в България. Казвам го с болка.
А. С.: Те се групират, не можеш да ги срещнеш на улицата. Така се запазват и самосъхраняват. И няма друг начин.
- Защо намаляха нормалните?
А. С.: Новите поколения са различни. Не искам да хвърлям камъни по главата на никого, но някакси бяхме научени на други неща. Израснахме при строг ред. Сега за едно шамарче или дърпане на уши си казваме: “Боже, боже”, а навремето това беше практика и тя ни изгради като дисциплинирани хора. Нямам нищо против, че понякога са ми дърпали ухото, защото такава е била системата и тя работеше.
Н. Д.: Много ми е смешно как българинът в XXI век се научи как се възпитават деца. А какво е правил в XVII, XVIII, някой друг му ги е гледал ли, когато в едно българско семейство е имало по 7 деца?
- Има ли конкуренция между двама ви в ефира?
А. С.: Не, той просто води. От години ми се иска да усещам как мъжете водят в България, защото тази роля сякаш поизчезна. Жените станаха водещи. Но при нас не е така, той води и това ми харесва. Така аз мога малко да си отпочина и да се отпусна. Ние не сме машини, има дни, в които не съм си доспала или съм кисела. Тогава Николай поема вахтата и ме тегли напред.
Н. Д.: Аз помня Нова тв от едни други времена, когато студиото на новините беше в един физкултурен салон. Огромно удоволствие е да гледаш нещо, което се променя към по-добро пред очите ти за един дълъг период от време. Това, което се случи с Ани и хората като нея, които дойдоха при нас, беше абсолютно невъзможно да си го помислиш само допреди 5-6 години. Да, Нова тв се промени толкова, че за много неща е неузнаваема. Тя вече е съвсем различна телевизия, единствената в България, която е изживяла всичко - от бебешките първи стъпки до гигантски национален канал, добре развит и добре поставен на пазара.
Това е мнението на човек, който е виждал нещата през цялото това време отвътре. Това е личното ми удоволствие, част от моята малка спечелена борба за тези 20 години.
А. С.: А за мен спечелената битка е, че ние с него наистина сме професионалисти. Някой ни събра и ние успяхме да убедим публиката, че сме нормалната двойка. Според социологическите изследвания, които се правят, хората ни имат доверие. Надявам се след години пак да е така, защото смятам да побеляваме заедно - аз очевидно не чак толкова, пред камерата на Нова тв.
- Какво ви казват хората при репортерската ви работа? Какви са най-големите им проблеми?
А. С.: През последните години сякаш лавинообразно се наложиха бедността, липсата на вяра и на път, който те виждат. От управляващите сигурно има много, които са родени във Велико Търново. Но нито един от тях няма да повярва, че ние минахме през техникума по туризъм, където
деца припадаха от глад
И това не са деца на социално слаби семейства. Трябваше да им дават някакви добавки и храна, за да не се случва това.
Тези, които са родени във Велико Търново и сега ходят по жълтите павета, е добре да отидат там и да видят за какво наистина става дума. Българинът успява някак си да оцелее, ще вземе оттук домати, оттам картофи, няма да включва тока, ще преживее студа на дърва. И все нямаме много случаи на умрели от глад. Затова си мислим, че каруцата върви. Не е така, съвсем вече затъва в калта.
Н. Д.: Почти всеки ден има репортажи за българи, които живеят в чужбина, децата им са родени там. Нали не се заблуждаваме, че тези млади хора ще се завърнат в родината на техните родители? Защото тя не е тяхната родина. Когато си роден в Испания от майка и баща българи, България не е твоята родина. Ти си испанец, роден в Барселона, Валенсия, Малага или където и да било. Дори да знаеш сравнително приличен български език, ти няма какво да правиш тук. Ние изгубихме огромно количество хора. Едно цяло поколение българи се родиха някъде другаде. Това ми тежи много.
А. С.: Напоследък забелязвам една тенденция сред моите приятели. Малко късно родих и децата ми са още малки, но повечето около мен имат деца, които завършиха в престижни университети на Запад и започнаха да се връщат. Тези деца навън, ударени от кризата и миграцията, от обръщането в западното общество, започнаха да се връщат и да си търсят работа тук. Някои намират, някои - не, и ще е много жалко, ако държавата не направи реална стратегия за тези деца. Някои от тях са с уникални магистратури. Те са готови направо да влязат в правителството и да започнат да ръководят. Нямат опита, но имат такова европейско образование, каквото липсва на другите.
- Откога се познавате двамата?
А. С.: Оттук. Никога преди не сме се виждали.
Н. Д.: Не е вярно, тя просто не си спомня. Виждали сме се един-единствен път, аз ѝ го припомних. Преди време президентът Георги Първанов беше направил кръгла маса в Русе, не помня каква беше темата. Бяха ни поканили Ани, мен, колеги от БНТ да сме ководещи. Тогава я видях за първи път и се запознахме официално. Но мина толкова много време оттогава, че трябваше отново да се запознаваме.
- Нали и Ани е работила в Нова тв, не сте ли се виждали тук?
Н. Д.: За съжаление, с Ани сме се разминали за няколко месеца. Не я засякох през 1997 г.
- Как ви възприемат хората, вашата популярност пречи ли на общуването ви с тях?
А. С.: Аз много обичам да ходя в провинцията и тогава осъзнавам колко ме обичат хората. В София не го усещам. Бях скоро в Кюстендил. Не можех да си тръгна. Говорех си с жената на репа, с хората от будката, в която се продават скара и вино, с попа. А
в София съм много
затворена
В този забързан живот и всички тези чужди хора, които винаги тичат нанякъде, ме карат да настръхвам. Като изляза от София, се променям. Така се усещам.
Н. Д.: Да не се правим на света вода ненапита. Сигурно тези 20 години на екрана са ни променили по някакъв начин, но мисля, че въпреки всичко сме успели да си останем на краката. Нищо не започва с нас и нищо няма да свърши с нас. Ако има нещо хубаво, което само на нас се случва, то е, че хората сами ни търсят и искат да говорят с нас. Не е задължително да е само проблем. Правенето на контакти става по-лесно при нас благодарение на това, че физиономията ти е позната за този човек.
А. С.: Макар че понякога са ме наричали Ани Цолова, а него - Юксел.
- Ани, как ви посрещнаха колегите в Нова тв?
А. С.: Това, че трябваше веднага да приема толкова непознати хора, в началото ме шокира. На следващия ден разбрах, че ми харесва. Тук комуникацията тече на всякакво ниво - от чистачката през инженера до човека, който снабдява с кафе. Всеки говори с всеки.
Н. Д.: Няма врата, която да е затворена за теб, да може да влизат през нея само определен тип хора.
А. С.: Във всеки един момент можеш да засечеш Дидие Щосел (шефа на “Нова броудкастинг груп” - б.а.) по коридора и да му кажеш нещо. А в много други телевизии това не може да се случи.
Н. Д.: Този климат е нещото, което ме държи като с лепило тук толкова време. Знам от други хора, че това не се среща навсякъде и не е леснопостижимо. Когато плуваш в такава среда, всичко е наред. Не си като изплашено животинче, което го атакуват хората, които уж трябва да го пазят.
- Какво ново ви предстои през следващата година?
Н. Д.: Много искам да снимам. Имам някои идеи. Както знаеш, на мен ми се ходи там, където гърмят, но пък е много интересно и ако човек иска да види нещата в истинския им образ, трябва да отиде там. Освен това харесвам да се занимавам с исторически теми.
А. С.: Твоето лице обаче трябва да се запази за Нова тв, затова е по-добре да ходиш на места, където не бомбардират. Това е практика по цял свят.
Иска ни се да правим интервюта със значими българи. Сега се опитвам да направя списък с хора, които ще останат в историята на България. След тези интервюта всеки ще се занимава със своите теми. Аз съм изкушена от възрастните хора, защото смятам, че трябва някой да се занимае с тях. Паметта на България си отива, те умират, а всъщност носят много ценни спомени.
Аз имам ангажименти и в социалния проект “Промяната” на Нова тв, който е много значим. Важен е и за мен, защото социалното предприемачество допълва палитрата на благотворителността.
През 2015 година помогнахме на 500 деца, през 2016-а са над 6000. Гласуванията са над 60 000. Тази активност за социални проекти ме учуди и зарадва. И проектите работят - следим ги, помагаме им да се развиват и ги отразяваме медийно.
- Имате ли предложения или желание за политическа кариера?
Н. Д.: Да, имал съм предложения. Но как човек зарязва работата си и става политик? Има два варианта - или се е изчерпал и се прехвърля при политиците, или е обзет от идеята, че е крайно време той да помогне на страната си с нещо. По-добър е вторият вариант. Аз не съм далеч от такава идея за човек, ако е рекъл господ, когато стигне 55-60-годишна възраст. Сега ми се занимава с това, което правя.
А. С.: И аз съм получавала предложения. Бих направила същото като него - на 55-60 години, само ако имам съмишленици, ако се съберем група от еднакви хора, мислим по един и същи начин, виждаме бъдещето по един и същи начин и си вярваме един на друг.
