Групи в обществото използват Русия и САЩ, за да разкажат колко не се харесват
2017 г. ще бъде ключова за бъдещето на Европейския съюз. Казвам го, защото наскоро се появи информация какво е написал последният руски император Николай II в дневника си през декември 1916 г. Той пише: “1916 г. беше проклета година. 1917 г. не може да бъде по-лоша.” В неговия случай е сгрешил.
Казвам го, защото предстоящите избори в четири ключови страни на ЕС ще определят бъдещето му. Тази година ще покаже дали ЕС ще излезе от тази криза, или ще се появи динамика на дезинтеграция, която не знаем нито кога, нито точно как ще завърши, но задължително най-силно ще засегне периферните страни.
И ако за страни като Германия, Франция и Холандия има вариант, при който определен тип на частична дезинтеграция, на преформулиране на ЕС в други граници би било някаква политическа алтернатива, то за страни като България и Гърция това не е вариант.
Как тези четири кризи, за които говорихме в последната година, ще се опитат да формират 2017 г.?
Първият проблем е с Брекзит. Излизането на Великобритания от ЕС в икономически термини е същото, ако 20 от по-малките страни в съюза бяха напуснали.
Не е проблем, че излезе една страна, а че излезе една от най-големите икономики на ЕС. Нещо повече - една от европейските страни с най-голям демографски позитив. След около 10-15 г. най-вероятно Великобритания щеше да е най-голямата страна в Европейския съюз.
Когато започнат преговорите за Брекзит, ако ЕС не прояви готовност и прагматизъм за тип преговори, които да доведат до някакво взаимно сътрудничество, Великобритания ще има много силен интерес да раздели страните от Евросъюза. Тук източноевропейските държави стават изключително важни, тъй като имат голямо количество имигранти във Великобритания.
За имиграционната криза ще посоча малко цифри. През 2016 г. броят на мигрантите в Европа е намалял с 2/3 в сравнение с 2015 г. Това е главно благодарение на затварянето на т.нар. Балкански път. В същото време има около 20% увеличение на мигрантите, които пристигат в Италия по море от Африка. Очаква се в началото на февруари Европейската комисия да договори с Либия и други страни в региона споразумение, сходно с това, което беше договорено с Турция. Един от основните ефекти на миграционната криза е, че Европа не само се оказа по-интегрирана институционално, но и всички ние започнахме да се интересуваме един от друг много повече. Дори и да бъде овладяна тази криза, проблемът с миграцията ще остане ключов в Европа и света през следващите 15-20 г.
Ще ви дам един прост пример. През 1981 г. за първи път се провежда световното изследване на ценностите и университетът в Мичиган установява, че няма никаква връзка между това колко щастливи са хората в една страна и колко икономически развита е тази страна. През 1981 г. нигерийците са точно толкова щастливи, колкото жителите на Западна Германия. 20 г. по-късно същото изследване обявява, че има много пряка връзка между степента на икономическо развитие и щастието. Основното, което се е случило, е, че по това време в Нигерия са се появили телевизори и нигерийците започват да виждат как живеят западногерманците. Един от основните ефекти на глобализацията е, че изведнъж хората започнаха да сравняват живота си не с този на съседа, а с тези, които живеят най-добре в света.
В резултат на това за голяма част от хората в света, ако искат да подобрят живота си, най-рационално е не да сменят правителството си, а да сменят страната си. Този натиск, който идва, не може да бъде решен в рамките на 3-4 г.
От тази гледна точка проблемът с границите на ЕС безспорно ще бъде един от ключовите проблеми и заради това българската граница е изключително важно да остане европейска, а не България да се превърне в буфер, в бежански лагер на открито. Защото това е проблемът на перифериите, когато изпаднат от големи интеграционни процеси.
Евросъюзът успя да излезе от най-тежката част на финансовата криза, но 2017 г. ще бъде изключително трудна. Точно защото има избори в толкова много важни страни от ЕС, европейската финансова политика през тази година няма никакво пространство за маневриране. Германия не би могла да промени финансовата си политика в година, в която ще гласува на избори. Основните предизвикателства, които стоят пред и икономиката, и пред ЕС, са политически по характер.
Последната криза, която ще е ключова през 2017 г., е тази със сигурността, включително и проблема с Русия. В момента европейците са изключително притеснени. През този месец една от големите социологически агенции във Великобритания показа, че над 60% от британците, германците и французите мислят, че светът върви към голяма война. Над 80% от британците и французите пък мислят, че ще има голям терористичен акт през настоящата година на територията на тяхната страна. Това са тип очаквания, които до голяма степен формират представата на обществото. Паниката започва да има своя собствена политическа логика. Когато тази паника започне да се разпростира върху елитите, се оказва, че взимането на решения става много трудно.
В България има един дебат по отношение на Русия, който започва да се превръща в проблем. Няма нищо лошо в това Русия и ЕС да нормализират отношенията си. Сегашното състояние на руско-европейските отношения е проблемно. Но повечето дебати за Русия нямат нищо общо нито с нея, нито с Евросъюза, нито със САЩ.
Обществото се раздели на малки групи, които не се харесват една друга. Използват Русия и САЩ, за да разкажат колко не харесват другите. Но при тази ситуация на реално преначертаване на проблемите в света този тип политическо говорене обаче започва да се превръща в заплаха за националната сигурност.
Галъп интернешънъл попита общественото мнение в 70 страни по света: “Ако страната ви е в криза, към кого трябва да се обърнете за военна помощ?”. Като отговори са посочени САЩ, Русия, Китай, Великобритания, Франция и Индия. Страни като България, Гърция и Сърбия по-скоро биха се обърнали за помощ към Русия, отколкото към съюзниците си от НАТО. България обаче е страната, където най-висок процент от хората не могат да отговорят на този въпрос. 28% от българите казват, че не знаят как да отговорят.
През 2017 г. Балканите може да се окажат едно от най-политически земетръсните места в Европа. Казвам го, защото Турция в момента разглежда Русия като основен партньор в сферата на сигурността. Много хора се опитват да интерпретират евентуалната политика на новия президент на САЩ, но не си дават сметка за една особеност. Доналд Тръмп няма политика по отношение на Русия. Той има политика по отношение на Китай и Иран и в рамките на неговата китайска политика са отношенията му с Русия.
Всички основни назначения в администрацията му са известни с много силните си позиции по отношение на Иран и Китай и почти няма хора със специализация по отношение на Европа и Русия. Основната стратегическа цел на американската администрация е да се опита да превърне Русия в съюзник на САЩ при евентуална конфронтация с Китай. За Сирия е видимо ясно, че част от подкрепата, която Русия ще получи от САЩ за присъствието си в Сирия, е в резултат на желанието да бъде намалено влиянието на Иран в региона.
Как биха изглеждали Балканите, ако в резултат на сирийската криза се вземе решение на високо международно ниво, че запазване на границите в света в момента прави невъзможно решаването на замразените конфликти?
По отношение на международната политика досега България беше в позицията на човек, който коментира в социалните мрежи. Стоиш си в своя “Фейсбук” и се забавляваш. Забавляваш се какво е казал единият, какво е казал другият.
Имам високо мнение за това, което правителството постигна за балансиране на отношенията на България във външнополитическата област. Това, което постигнахме е да не позволим да се превърнем в място, в което външнополитическото дестабилизиране на страната се превръща в мощна вътрешнополитическа дестабилизация. Ако това не бъде удържано в следващите 4-5 години, България ще бъде изправена пред криза, каквато не е имала след периода на Балканските войни, когато външнополитическата ни идентичност се поставя под въпрос.
Затова всички ние носим отговорност за едно. Когато опасността в света е голяма, трябва да ограничим желанието си да изговаряме глупости. Всеки от нас има човешкото право да говори глупости, но мисля, че има периоди, в които, ако се лишим от това си човешко право, страната ни може би ще спечели.
* Изказване на политолога пред годишната среща на бизнеса с правителството. Заглавието е на редакцията.