Най-сериозната пречка за съвместно управление е кой ще бъде премиер
Михаил Миков в отчет пред избирателите като депутат от 43-о Народно събрание:
“Вотът през 2014 г. отреди мястото на БСП - да бъде в опозиция. Въпреки това ние можехме да влезем в управлението. Предложението за общо коалиционно правителство дойде от Бойко Борисов, който предложи министерски постове за БСП, а на мен - да бъда председател на 43-ото НС. Желание за коалиция с ГЕРБ имаше и сред част от колегите в БСП. Затова смятам, че най-важното решение в мандата на 43-ото НС, което успях да защитя като председател на БСП, бе решението да останем в опозиция.”
МИХАИЛ МИКОВ вече не е председател на партията. Но коалиция между ГЕРБ и БСП отново се обсъжда. Звучи перверзно, но противоположностите се привличат по един странен и много силен начин, макар и за кратко. По ирония на съдбата това е единствената възможност за съставяне на правителство с по-дълъг хоризонт на управление. Всички други конструкции на власт ще бъдат като градеж на паянтова четириетажна постройка в силно земетръсна зона. За малкото оставащо време до изборите няма как да има тотално разместване в нагласите. ГЕРБ и БСП с малка разлика, но и двете са под 30%. Но все пак над 50% заедно. Новият балансьор в политиката Обединени патриоти може да помага по ключови за нацията въпроси с очакваните около 12-13% за тях. И без това трите големи партии в националистическия блок са разкъсани между лявото и дясното. ДПС, партия на Марешки и евентуален съюз на “Да, България” с проект на Радан Кънев (за които ще е полезно да останат в опозиция, ако преминат бариерата) са все около 4-5%, но всички вкупом няма как да участват в управление нито с ГЕРБ, нито с БСП по отделно. Най-малкото, защото не могат да го докарат до 120 депутати, пък и този мач вече е игран и губен. Едва ли някой ще рискува пак с правителство на малцинството, крепено от златни пръсти. Следват нови избори и пак същата конфигурация.
Всъщност коалиция на ГЕРБ с БСП не е мисия невъзможна. Да, имат принципни различия като АЕЦ “Белене”, плоския данък и други редовно споменавани тези. В крайна сметка и двете партии знаят, че политиката се гради на компромиси, каквито неведнъж са правили в разрез с профила на електоратите си. Доскоро един от най-острите критици на ГЕРБ в парламента беше Мая Манолова заедно с новия лидер на партията Корнелия Нинова, които се надпреварваха да громят управляващите до 2013 г. По време на първия си мандат Борисов дори шеговито се обръщаше към Станишев от трибуната: “Колега, поне ми ги пускайте една по една.” Три години по-късно парламент, отново доминиран от ГЕРБ, избра Манолова за омбудсман. Защо пък сега да не избере Нинова за коалиционен партньор? В името на националното съгласие, консенсуса, помирението или както там го формулират, за да оправдаят коалицията. Например с посланието, че футболистите на “Левски” и ЦСКА играят заедно в националния отбор, колкото и да се мразят агитките им. Въпреки симпатиите си към едни или други политически субекти избирателите вече са наясно, че стремежът за власт е свързан с разпределянето на парите от Европа и от националния бюджет. После остават принципи, политики и прочие клишета от предизборните платформи. От БСП вече се чуват гласове за отстъпки в позицията за отмяна на плоския данък, ГЕРБ плахо подават ръка с призиви за смиреност. Те САЩ и Русия се сближават, че БСП и ГЕРБ няма да го направят...
Основното предимство на коалиция ГЕРБ-БСП е взаимният контрол, който ще има между тях. И желанието за власт в двете партии, което ще заглуши критиките на опозиционно настроените крила в тях. Едните - да довършат започнатото, другите - да се видят пак в управление. Всъщност само коалиция ГЕРБ-БСП не сме преживели. Що пък да не пробваме и това. При провал поне ще е ясно, че наистина смяната на системата е наложителна.
Със сигурност преговори между двете големи партии ще има след изборите през март, както това се случи и през 2014 г. Пак ще се договарят министерски кресла и ще се бистрят различията в платформите. Но един проблем виси със страшна сила. Кой ще е премиер във възможно най-стабилното правителство. По другите въпроси решение ще се намери. Но кабинет “Борисов 3” начело с него, а Нинова вицепремиер например няма как да стане. Нито обратното. Така че по-добре да си ходим на избори през два-три месеца.
