Губим влияние без еврокомисар
Огнян Герджиков е отличен избор за служебен премиер
Няма как да се похвалиш с прерязани ленти в образованието, резултатите идват след 10 години
Очаквам към РБ да се присъединят и хора от ДСБ
- Г-жо Кунева, и в новия доклад от ЕК за правосъдието сме по-зле от Румъния, а забележките са основно за борбата с корупцията, където имахте ангажимент?
- Не е важно да се сравняваме, а да решим какво ще направим, за да стане нашата страна по-добра за българските граждани. Докладът тази година дава много точни препоръки какво трябва да свършим и много ясен сигнал - ако ги изпълните, механизмът ще приключи. Това е ясна пътна карта и е необходима политическа воля както на партиите, така и на институциите за изпълнението им. Необходима е пълна национална мобилизация, така както се случи през 2006 г. В борбата с корупцията заключенията са пределно очаквани. Правителството положи усилия, внесохме втори път антикорупционния закон, отново 4 комисии, първо четене, в крайна сметка парламентът реши друго. И оценката е ясна –
липса на
политическа
воля
Уверена съм, че първият закон на новия парламент трябва да бъде именно този закон.
- ГЕРБ ли ви спря закона?
- Колегите в кабинета ме подкрепиха. Но е факт, че не всички партии в 43-ото народно събрание проявиха политическа воля за приемането на такъв закон. Съжалявам искрено, че страхът и желанието за запазване на личния комфорт надделяха. Аз няма да се откажа. Борбата с корупцията започва от високите етажи, само така може да се намали и дребната корупция.
- Доволна ли сте, че две години бяхте в управлението?
- Ако РБ не беше в управлението, съдебната реформа и борбата с корупцията нямаше и да започнат. Днес ни се струва даденост да говорим за тях, но през 2014 г. това бяха теми само на десните партии, не на цялото общество. Радвам се също, че форсирахме подготовката за председателството. Започнахме и най-голямата реформа в образованието от 1990 г. насам. Нов училищен закон, десетки промени и във висшето образование, преобръщане на цели концепции – и успяхме въпреки трудностите този процес да тече плавно и цялата система да чувства ангажираността и подкрепата на МОН. За съжаление, в тази сфера няма как да се похвалиш с прерязани ленти, там резултатите идват след десет години, но вярвам, че сме на прав път. Учителят стана център на общественото внимание, вдигнахме заплатите и стана ясно, че това трябва да е тенденция.
- Защо допуснахте промени в една от най-важните процедури по оперативната програма, докато течеше, и се наложи вицепремиерът Дончев да ви пише писмо, за да я удължите?
- Трябваше да бъдат коригирани технически грешки, допуснати при изготвянето на насоките. Такива промени не са необичайни. Вицепремиерът Дончев беше ясен, че подобни писма са регулярни между неговия екип и управляващите органи на оперативните програми. В петък, 3 дни преди крайния срок, нямаше подадени проекти и това даде шанс да удължим срока.
- Това забавяне не поставя ли в риск усвояването на 350 млн. лв. за научни центрове?
- Не. Срокът за кандидатстване се удължава само с един месец и това дава възможност на научните организации да се подготвят добре и да подадат повече и по-качествени проекти.
- Какви резултати очаквате от евроодита на програмата?
- Мисията на одиторите бе в София в края на октомври. Такива одити са ценни, защото помагат предварително да се идентифицират слабости и рискове. Оперативната програма за образование и наука е нова за България и управляващият орган се сблъсква с неща, които другите министерства научиха още в периода 2007-2014 г., така че е съвсем нормално да има трудности в началото. Заварих програмата в напреднал етап. Едни неща са направени много добре, при други има какво да се подобрява. За всички препоръки на ЕК съм одобрила план-график с конкретни мерки, срокове и отговорници. Този план е изпратен на вицепремиера Дончев. Част от тях вече са изпълнени, други са в процес на изпълнение – ще представя този план и на служебния министър. Важно е МОН да продължи да изпълнява големите проекти, които са с много по-силен ефект за системата, когато зад тях стои министерството, но също така въпросът за независимостта на управляващия орган и контролът, който той осъществява, не може да бъдат подценявани. Това ни казват и европейските одитори.
- Преди време ви сигнализираха за сериозни нарушения по проекти за интеграция на ромите? Какво предприехте?
- Действително сигналът беше изключително сериозен. Няколко съвсем прясно регистрирани организации без никакъв опит и история бяха одобрени да управляват проекти за милиони. Възложих одит, който установи сериозни пропуски в оценяването. Имаше наказания на служители,
сезирах и
прокуратурата
В крайна сметка не сключихме договори с тези организации. Но допуснатите сериозни пропуски дават основание и на европейските одитори да изискват от нас промяна на правилата и процедурите. И тази промяна вече е в ход.
- Как оценявате служебния премиер Огнян Герджиков?
- Отличен избор. Г-н Герджиков е блестящ юрист, с богат политически опит. Мисля, че решението бивш и успешен председател на Народното събрание да е служебен премиер във време без Народно събрание е добро.
- Може ли България да изгуби мястото си в ЕК заради забавената номинация на нов комисар?
- Може да изгуби влияние. Комисарите работят независимо от страната си, но реалността показва, че те все пак могат да я “обяснят”. Липсата на комисар не е в полза на България. Ние влизаме в стария спор трябва ли всяка страна да има комисар, или да са на ротационен принцип. Жалко е, че когато се водеше този спор, ние бяхме сред страните, които защитавахме позицията за 27 комисари, а сега сякаш доказваме обратната теза.
- Реални ли са опасенията, че председателството може да ни бъде отнето, ако има рязка промяна във външната политика на България, както предупреди президентът Плевнелиев?
- Не мисля, няма прецедент на отнето председателство. Поредността им е ясна от Лисабонския договор насам и промяна може да дойде само с единодушно решение на съвета. Сигурна съм, че ще имаме приемственост във външната политика. Президентът Плевнелиев искаше да подчертае колко е важна евро-атлантическата ориентация на страната. Голямата тема за председателството е да намерим своя фокус, своето
решение, което
да носи името
на София
Като Братиславската декларация за мигрантите, например. С мислене и визия можем да докажем, че няма малки и големи страни в ЕС. В този ред на мисли оценявам силно положително решението на президента Радев да има съветник за председателството.
- Какво очаквате от първия реформаторски конгрес?
- Силна заявка за единство на изборите. Ще дадем старт на подготовката за предизборната кампания, ще изберем органи, ще се обединим около програмата и обща резолюция, ще покажем, че РБ е силен и жизнен политически съюз. Този конгрес е нормална политическа работа на доказал се политически съюз.
- Без ДСБ имате ли реален шанс да влезете в парламента?
- Местните избори ясно показаха силите в РБ - СДС и ДБГ регистрираха много високи резултати в местната власт. Това показва, че имаме път пред себе си. Трябва мобилизация. И тя започва с конгреса, възможностите за индивидуално и групово членство, привличането на нови организации в семейството на РБ. Мостовете към ДСБ ги има и ако някой ги застрашава, това не е РБ. Очаквам към РБ да се присъединят и онези хора, които смятат, че мястото на ДСБ продължава да е в РБ. Промяна се постига с много работа, с политически битки, с инструментите на парламентарната демокрация, а не с фейсбук статуси. Затова и избрахме по-трудния път: да останем в управлението и да се борим за поетите ангажименти към нашите избиратели – образователните реформи, икономическите показатели и ръст, прекратяването на течовете в здравеопазването, модернизирането на армията. Около 60% от мерките в програмата на РБ са изпълнени за половин мандат. РБ спази обещанията си към хората и ще продължим реформите и в следващия парламент.
