Още акценти от интервюто:
Да дадем повече власт на едноличните органи, за да е ясно кой носи отговорност
Президентът Радев дотук не направи грешка. И изборът на премиер е много добър
РБ до голяма степен успя с реформите
Да се премахне случайното разпределение на делата - в момента отговорност носи жичката
Приказките за нова конституция показват или неразбиране, или лицемерие
Със секретаря на Политическия съвет на Реформаторския блок и ръководител на катедра "Теория и история на държавата и правото" в СУ "Св. Кл. Охридски" разговаря КРИСТИНА КРЪСТЕВА
- Проф. Вълчев, автор сте на книгата "Валидност и легитимност в правото". Къде са валидността и легитимността в дясното? Да кажем веднъж завинаги. Или е време да спрем да слагаме етикети кой е истинският десен?
- В България от началото на 90-те се счита, че има няколко кода, които отличават десния човек – да мразиш времето преди промените, да си мнителен към Русия и да не спираш да търсиш и разобличаваш агенти на ДС. Без да подценявам тези кодове мисля, че в съвременния свят други неща излизат като по-важни, за да те определят като дясномислещ човек. И това не е въпрос на етикети, а на конкретно поведение, когато си в управлението. Да си десен означава да вярваш в свободата и в конкуренцията, но и да си даваш сметка, че хората, които имат обективно по-малки възможности, все пак трябва да бъдат подкрепени.
Крайният либерализъм –
всеки да се оправя, както може,
не би донесъл нищо добро
на едно съвременно общество.
- В дясното да има и малко ляво, като ин и ян?
- Дясно не означава социално безотговорно. Ние
докарахме България до
една шизофренна ситуация
– ако погледнете която и да е система у нас, тя е разделена на две. Хората с добро материално положение имат горе-долу европейско здравеопазване. Но един човек, който няма възможност да си доплаща и няма нужните контакти, получава коренно различна грижа. Същото е и с образованието. Ние буквално лъжем, че децата имат равен шанс. Те формално имат, само че, ако не пратим детето в 7-и клас на уроци, ако няма компютър вкъщи или уроци по английски, неговите шансове ще са несъизмеримо по-малки, отколкото на неговите връстници. Не много различно е и положението в някои части на съдебната система, пък и във всяка друга.
- Социолозите ту ви вкарват в следващото НС, ту ви оставят под чертата. Ще успеете ли да консолидирате РБ и ще ви се отрази ли електорално излизането на ДСБ от блока?
- РБ беше създаден като платформа, върху която да се направи обединение на хора, които не са еднакви, но мислят по сходен начин по най-важните за страната въпроси. Мисля, че това нещо се получи. Това, което даде успех на РБ, не е толкова, че се сборуваха няколко партии и привържениците им, а по-скоро, че се даде едно усещане за посока, за сила и желание важни неща в България да се променят към по-добро. Следователно не е въпросът в това, дали някой напуска или някой влиза.
Събирането в политиката не е като в аритметиката – понякога 2 и 2 може да направи 7, а може и 1. Така че нашето разбиране е, че трябва да се укрепим около онези принципни положения, които ни създадоха като РБ. Разбира се, всеки има право да търси свой път в политиката. Ние многократно декларирахме, че сме отворени към тези, които мислят, че имат път навън, все пак да се опитат да го извървят заедно с нас. Но това очевидно няма да стане. Така че всеки си поема отговорността. Ние продължаваме.
- Успяхте ли в реформите, с които така амбициозно тръгнахте? Да задавате посоката?
- До голяма степен да, но с уговорката, че
реформите не са еднократен
акт, а едно постоянно усилие,
един дълъг процес.
Не е редно да давам пример със себе си, но аз съм един от малкото хора сред тези, които се събрахме в РБ, които наистина бяха правили реформи – може би най-тежките и позволявам си да кажа, едни от най-смислените в образованието...
- Делегираните бюджети, външното оценяване...
- Да. В това число и възстановяването на матурите, а също и връщането на децата със специални образователни потребности в общите училища, оптимизирането на мрежата на училищата. Да припомня, че осигурихме близо 1000 училищни автобуса, компютризирахме системата. Преди 2005 г. в училищата нямаше нито един автобус и нито един компютър, купени от държавата.
И когато човек прави истински реформи, а не просто говори за тях, той започва да си дава сметка, че реформите не са случват за дни – отиваш умен знаещ и красив, правиш реформата, 3 дни “яли, пили и са се веселили” и после всички заживяват щастливо до дълбоки старини като в приказка на Братя Грим. Най-важното е да поставиш системата на правилния път, да й дадеш тласък и скорост, пък оттам нататък други хора ще продължат това, което ти си започнал. И да се бориш нещата да станат необратими. Аз се радвам, че това, което направих, се оказа необратимо. А иначе, според мен последните 2 г. бяха едни смислени години – икономиката на България се стабилизира, в момента и бюджетът, и макроикономическата среда са добри, направиха се добри стъпки в няколко сектора...
- Да, но пръстовите отпечатъци се оспорват от доста хора...
- От времето на Тодор Живков
България харчи колкото
за образование, толкова
и за здравеопазване.
През последните години това се промени. В момента бюджетът за образование, говоря с груби числа, е около 3 милиарда, а за здравеопазване вече е над 4 милиарда. В образованието, може и да не е най-доброто разпределение, но горе-долу знаеш къде отиват парите – където има ученици и студенти. А къде отиват парите за здравеопазване? Здравните заведения се състезават в производство на болни. Стигнахме дотам, че поне доскоро беше възможно докато си говорим, някой от нас да се води, че е на операционната маса.
Дали най-доброто е с пръстови отпечатъци, с някакъв вид магнитна карта или чип, не зная. Но подобен контрол в тази система трябва да има.
Петър Москов се опита да
въведе ред. И мисля, че това,
което направи, ще бъде оценено.
- Приехте новаторска политическа резолюция на първия съюзен конгрес на блока, който водихте вие.
- През последните 20-ина години като дясно винаги се е определяло либералното в неговите крайни форми. Поставяме това, че сме европейци пред това, че сме българи, приемаме, че правата си ги имаш по дефиниция, а задълженията може е да не ги изпълняваш. Стигнахме дотам, че като се позовеш на българския национален интерес, изглеждаш като някакъв ретрограден човек. Считаме за голяма работа някой да се умилява и дори леко да се подмокря, като чуе, че нещо идва от Брюксел. Патриотизмът не е непременно нещо остаряло. Всички казваме, че сме патриоти, но ни е срам да кажем, че България има някакви свои интереси. Ами има! И ако не сме наясно с нашите национални интереси много трудно може да сме сериозен член на ЕС.
Същото е положението с традициите. Непрестанно подчертаваме правата на различни групови идентичности – езикови, етнически, религиозни, като сексуални предпочитания или начин на живот. Но забравяме, че средно претегленият българин не е човек, който непременно се занимава с финанси, вегетарианец е и е колоездач, и живее на жълтите павета в София. Нека продължим да бъдем толерантни, но и да не забравяме, че в едно общество има и традиционни ценности, а в България това са християнските ценности.
Така, както човек, като отиде примерно в Саудитска Арабия или в Иран, знае, че традиционните ценности са други. И не се опитва да организира гей парад.
И на трето място – тезата за силната държава. Все още имаме дискусии в РБ по този въпрос.
- Звучите революционно.
- Нека да кажа нещо за държавата. Бил съм много малък, но си спомням как баба ми в Малко Търново от време на време взимаше мляко от една съседка. Тя познаваше не само собственичката на козата, но познаваше и козата. Сега, когато отидеш във верига супермаркети и видиш една кутия с нещо бяло, върху която пише "Мляко", ти нямаш никаква представа дали в нея въобще има мляко. Кой ще го контролира това? В този смисъл известното разрастване на държавата, което само по себе си може би не е хубаво, е една необходимост в съвременния свят. Изтеглянето й от сфери като сигурността и културата и оставянето им на пазарен принцип е изключително погрешно. Ако ти си огромна страна като САЩ и твоят език е най-разпространеният в света, можеш да правиш някакъв вид пазар – на литература, или на кино да речем. Но в България, където един български автор продава 2000-5000 бройки, ако мислиш, че е важно това, което пише, да стигне до повече хора, трябва да го подкрепиш. Същото е, ако щете, с театъра и класическата музика, и с образованието. Извън това държавата не бива да се разпростира. РБ е за прибрана, не за голяма държава – като намеса в икономиката или в личната сфера. Но в конкуренцията и в обществените поръчки например, трябва да има не свобода, но и много ясни правила. Там, където присъства, държавата трябва да бъде много силна.
- Трябва ли да отваряме конституцията? Всеки втори българин смята, че тя му е виновна. И вчера вашият доскорошен партньор - "Нова република", заяви пак: "Искаме Велико НС!"
- Аз не съм привърженик на бомбастичните идеи. Тезата за цялостен рестарт на системата е продукт или на наивност или на лицемерие.
- А проблемите на съдебната система?
- Разбира се, към проблемите на съдебната система трябва да се подходи сериозно и с последователност. Профанизирането на въпроса за необходимите реформи и свеждането им до 2-3 неща на повърхността или до махането на определен човек и замяната му с друг не водят до нищо съществено. Историята на Висшия съдебен съвет (ВСС) го доказва. Това е вече неговият пети, струва ми се състав, и въпреки смяната на хората проблемите остават и дори се задълбочават. Най-важното, което трябва да бъде направено, е много внимателно да се видят правомощията, организацията и назначаването на ВСС. Това е разковничето от моя гледна точка. И другото – да се носи персонална отговорност. Във всички стратегии за съдебната система от 15 г. се говори, че едно от най-важните неща е случайното разпределение на делата. На повърхността в това има много логика, вижда ни се честно. Но какво се получава? Видяхме, че в СГС, при положение, че компютър е разпределял делата, са си правили, каквото си искат. И сега кой е отговорен за това? Ами компютърът, жичката. Аз бих казал обратното – да премахнем случайното разпределение на делата. Между другото, такова не знам да има някъде в сериозна държава. Ако аз съм председател на СГС, ще кажа: "Съдия Х гледа това дело, съдия Y – онова." И ако се окаже, че съдия Х гледа все делата на еди-кой си търговец, има някой, който ще носи отговорност за това. А
сега жичката носи отговорност.
Второ, като толкова много всички искаме съдебна реформа и да е ясно и прозрачно как стават назначенията на тримата големи, защо, когато променяхме конституцията преди година, никой не предложи правото на президента да налага окончателно вето на предложенията, идващи от ВСС? ВСС му предлага, да речем, Иван Димитров за председател на ВАС. И президентът казва "Не." Точка. Защото сега, ако му го предложат втори път, той вече е длъжен да подпише указа. Защо никой не предложи пълното право на отказ на президента? И тогава щеше да се знае, че президентът е този, който е казал на назначението "Да." А сега петима неизвестни са предложили, други 17 неизвестни са приели, и президентът казва: "Съжалявам, аз не мога да откажа."
Ако назначенията в съдебната система стават единствено по предложение на ръководителя на съответната магистратура или на министъра на правосъдието, ще знаем, че някой от тези хора носи отговорност. Застанал е с името си, подписал се е. Имаме уникалната способност уж повече хора да вземат решение, уж е много демократично, но всъщност така да омазваме работата, че накрая не можеш да разбереш кой какво решение е взел. Аз съм много голям привърженик на личната отговорност. Ако искаме да мислим за по-силен конституционен модел в България, ние трябва
да дадем на едноличните органи
и особено на президента,
който и да е той, повече
сдържащи правомощия и
като цяло по-голяма
тежест в държавата.
Той и сега има тежест, но по-скоро политическа, но ако има и институционални лостове за това, би било много добро. И пак един пример, когато се избере конституционен съдия от НС, това може да е въпрос на пазарлък. Но когато го назначи президентът, неговият подпис стои отдолу и той стои зад този човек.
- Имате ли опасения, че може да влезем в спирала от избори и вашият добър приятел - служебният премиер проф. Огнян Герджиков може да ни управлява по-дълго? Ето, сега има проблеми с машинното гласуване.
- Машинното гласуване е една от най-важните промени в изборното законодателство, защото голяма част от манипулациите се крие в самите бюлетини. Гласуването с машини е огромна крачка напред. Както се видя, с нежелание приета. Въпреки предложението на РБ, никой не ни подкрепи напълно. А освен мярка срещу манипулациите, машинното гласуване дава възможност за нещо, за което пледирам от много време – мек образователен ценз. "Добър ден! - Добър ден! Машината иска да си напишеш името." Като не можеш да си напишеш името, ще си ходиш.
За съжаление нито текстовете в закона бяха грамотно написани, нито това е възможно да стане в седмиците, които остават. Вероятно има и много сложни технически въпроси, по които очевидно не съм специалист. Трябва да се направи и разяснителна кампания. Хората да знаят, като отидат на машината, какво да правят. Самите избирателни комисии трябва да бъдат обучени.
Иначе, ако има и най-малка възможност да се приложи сега, това трябва да бъде направено, независимо колко струва. А вече, ако е технически невъзможно, ще изпаднем в една много смешна позиция – да си нарушим закона поради невъзможност да го спазим.
Като цяло нямам много високо отношение към решенията на ЦИК. И това беше един от случаите които затвърждават това – понеже знаят, че това трудно могат да го организират, взеха да тълкуват закона, че всъщност не пишело това, което пише.
Не виждам сериозна причина да влезем в спирала от избори. Засега има 5 политически формации, в това число РБ, които по всяка вероятност ще бъдат в парламента. Това дава достатъчно добри възможности за съставяне на правителство.
- В богатата ви политическа кариера има и период като съветник по времето на президента Желев.
- Да, още през 90-а година. Г-н Желев, Бог да го прости, беше наистина голям демократ.
- Какви са впечатленията ви от старта на новия президент?
- Добри. Президентът Радев дотук не е направил нито една грешка. Той се справи поне с три предизвикателства – като отказа да прави съвместно правителство с президента Плевнелиев, като отказа да удължи живота на предишното НС, и със съставянето на служебното правителство.
- Защото с него се разграничи от "Позитано" 20?
- Не ме карайте да хваля проф. Герджиков, тъй като не съм безпристрастен. Той е и мой преподавател, след това – и мой колега в университета, били сме и политически партньори в НДСВ, и бих казал, че е мой партньор в спорта.
- Но не киокушинкай?
- Не. Играем тенис. Мисля, че той е много подходящ по няколко прагматични съображения. Първо, няма човек, който да каже с ръка на сърцето, че Огнян Герджиков е го е подвел, направил му е нещо лошо умишлено или е заплел интрига. Той е обратното на всичко това – освен, разбира се, че е отличен юрист, е много позитивен човек, с много хубаво чувство за хумор. Не приема себе си на сериозно като някои, които станаха министри за два месеца и пееха дитирамби за себе си от сутрин до вечер. Много прибран човек, със степен на почтеност, която всички, които са обективни, могат лесно да видят. Той може да осигури приемственост, но и ако види нещо нередно, не е от хората, които ще си замълчат.
