Държавата няма да се намесва в определянето ѝ, ако синдикати и работодатели се договорят, казва служебният социален министър
- Г-н Донев, при встъпването си като служебен министър казахте, че ще ограничите ползването на социалните помощи в предизборната кампания. Да разбираме ли, че до момента те са се ползвали и как точно?
- Социалните служби не трябва да бъдат въвлечени в предизборната кампания. Първо, на работното място на социалните служители, там, където влизат граждани, не трябва да се допускат предизборни плакати, агитационни материали, никакви неща, които навеждат на мисълта, че на това място се извършва предизборна кампания. Другото е затягане на дисциплината сред директорите на социалните служби, да не се допуска съмнение за агитация при преценка за отпускане на социални помощи. Това са основните неща, които съм поставил като приоритет и задачи на директорите на агенциите към Министерството на труда и социалната политика. Плащанията трябва да са регулярни и по график. Не трябва да се разместват графиците. Това са мерки, които да ограничат дори съмнението, че може да има предизборна агитация от страна на служители на министерството.
- Споменахте обаче, че може да разместите социални плащания, за да не съвпадат с изборите...
- Ако е направена промяна в графика, който е утвърден и се спазва през цялата година. Тогава, когато тези плащания са регулярни и се знаят датите на получаване на помощите, няма никакъв проблем, защото цяла година се плащат на тази дата. Но, ако е правена промяна в графика, това е недопустимо.
- Като основна цел си поставихте договарянето на механизъм за определяне на минималната работна заплата. Какви критерии ще предложите на синдикатите и работодателите, за да договарят минималната заплата?
- Определих като основен приоритет въвеждането на механизъм за определяне на минималната работна заплата и вече започна изпълнението. Работата започна по-усилено още от началото на миналата година, бяха разработени варианти на механизъм. Базата, върху която ще се случва договарянето, е Конвенция 131 на Международната организация на труда. Механизмът ще определя критерии, върху които синдикати и работодатели да преговарят за размера на минималната работна заплата. Тези преговори ще са между тях, държавата няма да се намесва в този процес. Това, което се договорихме, е, че трябва да се разработи
единен
механизъм,
с който да
се договаря
националната
минимална
работна заплата
Оттам нататък работодателите и синдикатите ще имат възможност да договарят и минимални заплати по браншове и сектори, но това е следваща стъпка, ако достигнат до споразумение.
- А ако не се договорят, държавата ще се намесва ли и ще казва ли административно каква да е минималната заплата?
- Държавата при договаряне на минималната работна заплата по браншове и сектори няма да се намесва. Държавата ще има ролята при договарянето на национално ниво, ако в определения срок синдикатите и работодателите не се договорят. Тогава държавата, ползвайки разчетите на механизма, да определи минимален размер.
- Държавата ще има ли механизъм да спре намаление на минималната заплата, ако двете страни договорят такова?
- Предложенията на синдикатите и работодателите залагат горна и долна граница на размера на минималната работна заплата. Така че намаление на размера спрямо предходната година не би могло да се получи, защото критериите не допускат слизане под размера, определен за предходната година. Така че практически не би могло да се стигне до намаление. Още повече, че ние имаме да догонваме почти всички европейски държави.
- Минималните осигурителни доходи ще останат ли?
- Договарянето на механизъм за определяне на минималната работна заплата решава много проблеми, включително и договарянето на минималните осигурителни доходи по професии, нива и пр. с този механизъм, ако след това се приложи и към минимални заплати по браншове, проблемът с осигурителните доходи ще отпадне.
- Ще можете ли да въведете тази реформа без парламент?
- Не е необходима законова промяна. Кодексът на труда дава възможност правителството да възлага на синдикатите и работодателите да разработват нормативни актове.
- Вие какво защитно ниво на минималната заплата спрямо средната предлагате?
- Различни проценти се вземат като защитно ниво. Зависи дали критерият ще е долна, или горна граница. Ако е горна, процентът може да стига и 50 от средната работна заплата. Но когато говорим за доход от труд, трябва
да не допускаме
работещи бедни
Трябва да се отчитат нуждите на работника, различните обезщетения, за да може чрез размера на минималната заплата да се стимулира заетост, а не да имаме стимул да се получават обезщетения.
- Според КНСБ 562 лв. е границата на работещите бедни. Можем ли да очакваме подобни минимални заплати с този механизъм?
- Различни изследвания показват, че преобладаващата част от работещите в България са на минимален доход, който е под дохода, необходим за издръжка на живота. И синдикатите и работодателите имат интерес да водят преговорите, като отчитат и икономическите фактори. Бърз скок в минималната заплата трябва да бъде оценен внимателно какъв ефект ще има върху икономическия ръст на страната. Но трябва да отдалечаваме минималната заплата от границата на бедност. В семейната среда бедността ражда бедност и при много ниски нива на заплатите това не е добре за цялото общество.
- Покрай изборите ще задържите ли програмите за заетост, които се управляват от кметовете?
- Все още Националният план за действие по заетостта не е стартирал. Най-напред обаче ще започнем с обученията и квалификацията на безработните. Назначените от 2016 г. хора обаче ще продължат да си изпълняват договорите. А поетапно с отделните програми ще се реализират и останалата част от мерките в плана.
- Ще отпуснете ли добавки към великденските пенсии?
- Добавки към
пенсиите се
изплащат, когато
има резерви
в бюджета
Необходимо е с Министерството на финансите да направим разчетите и едва тогава Министерският съвет да вземе решение за великденски добавки към пенсиите.
ВИЗИТКА
Роден е през 1967 г. в София
Завършва 35-та руска езикова гимназия в София
Магистър по финанси от УНСС и по право от Русенския университет
2005-2006 г. е и.д. главен секретар на Министерството на труда и социалната политика
2007-2009 г. е директор на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”, а през 2009 г. става зам.-председател на държавния резерв
2014-2016 г. е заместник-министър в социалното министерство
2017 г. стана служебен министър на труда и социалната политика
