През 2009 година известният журналист Петър Пунчев предложи на “24 часа” идея интересна и обществено значима. Софийското летище, което фигурираше в резервационните системи като София - Враждебна да смени името си.
“Докога София ще е “Враждебна”, бе озаглавена една от първите публикации на Петър Пунчев.
Направихме допитване до читателите какво да е новото име. Кампанията бе подкрепена и от БНТ и БНР. И както припомня и Петър Пунчев, породи голям национален интерес и получи подкрепа от институциите.
Кой е Петър
Пунчев
Той е основател на първото частно радио у нас - FM+. Работил е в Украйна и Сърбия като шеф на радиостанции. Съосновател и почетен член на УС на RAB - Сърбия - сръбската радиоасоциация. В момента е медиен консултант, Завършил е френски лицей в Сирия и журналистика в Москва. Човек с широк поглед.
В петък Петър Пунчев реагира спонтанно, когато “Стандарт” обяви, че служебният премиер Огнян Герджиков е подкрепил инициативата на вестника летище София да носи името “Васил Левски”. Новината е на първа страница в съботното издание, където ликът на Апостола вероятно е спонсориран от една от уважаваните застрахователни компании. Тогава започна отново и
фейсбук буря
Във фейсбук се проточи дълга и оживена дискусия по въпроса. Ето част от коментарите:
“От вас идеи, от нас... кражби.”
“Не си падам много по кръщаване на името на този или онзи. Летището в Лос Анджелис си няма име.”
“Съвсем спокойно може да е Панчо Владигеров, Джон Атанасов или пък, ако щете, Лазар Цанев (откъдето идва и LZ). Чудесна идея, винаги ме е било срам от името на летище София...”
“Бих искала летището ни да е Sofia International, лесно и красиво!”
“Няма значение кой - важно е да е свързан с буквите: свети свети Кирил и Mетодий, свети Климент Охридски, цар Борис I. Тяхното дело е преживяло повече от 1000 години.”
Защо го
правим
Защото името на Васил Левски е прекалено национално значимо, за да бъде присвоявано от медия, от партия, от футболен отбор дори. Опитите за приватизиране на Васил Левски са най-малкото проява на лош вкус.
ПЕТЪР ПУНЧЕВ: Името “Враждебна”
бе премахнато от
резервационните системи
През есента на 2009 г. с помощта на три от най-големите български медии - БНТ, БНР и в. “24 часа”, пристъпих към осъществяването на една моя отколешна идея, която с годините се бе превърнала в кауза - даване на име на летището в София.
“Париж има своя “Шарл Де Гол”, Рим - “Леонардо да Винчи”, написах тогава на страниците на най-масовия всекидневник у нас - вестник “24 часа”.
Ню Иорк е известен с - J.F.K., Каракас се гордее със своя “Симон Боливар”, Тирана - с “Майка Тереза”, Прага - с “Вацлав Хавел”...
Съседите ни на юг от нас си имат “Кемал Ататюрк” и “Елефтериос Венизелос”, а приятелски Белград - “Никола Тесла”...
А ние - София-Враждебна!”
Като човек от медиийния и рекламния бизнес знаех, че наличието на милионен пътникопоток в модерната и функционална сграда на аерогара София
отваря чудесни
възможности
България да
представи
на света някое от големите си имена, със заслуги, които далеч надхвърлят националните ни граници.
Публикацията, разположена на цели три вестникарски страници и обсъждана нашироко в двете обществени електронни медии, предлагаше сваляне от регистрите на ИАТА на неблагозвучното име “Враждебна” и наименуването - с помощта на читатели, зрители, слушатели и експерти - на
най-популярната
входна врата на
държавата ни
Кампанията доказа своята навременност, като предизвика огромен национален интерес, набра скорост и получи подкрепата на институциите в страната.
За съжаление, над света вече надвисваха страховете от разрастващата се глобална икономическа криза и България не остана чужда на тези страхове.
Липсата на финансови средства направи временно невъзможна реализацията на цялостната идея.
Наложи се отлагане на част от предвидените действия. Отделни резултати все пак бяха постигнати благодарение на активността на българските граждани и на усилията на Министерството на транспорта и на други държавни институции.
Асоциацията на международните авиокомпании ИАТА тогава подкрепи идеята чрез премахването на името “Враждебна” от резервационните си системи. Името обаче все още се среща. В първата си публикация
бях откроил три
имена от
славната история
на българското въздухоплаване:
- Асен Йорданов, за когото първият човек, стъпил на Луната, Нийл Армстронг казва: “От него съм се учил на летене”;
- Проф. Цветан Лазаров, първият български авиоинженер, дал на авиацият
а ни позивните LZ;
- Симеон Петров, съратник на легендарния Луи Блерио и първи ръководител на Аеропланното училище у нас.
От хилядите читателски и слушателски предложения като кандидати се утвърдиха още:
св. св. Кирил и Методий, капитан Димитър Списаревски, хан Аспарух, хан Кубрат, Васил Левски и Христо Ботев, света София.
Убеден съм, че отново е време да доведем заедно до успешен край започнатата преди 7 години инициатива.
От началото на 2017 г. поднових активните си действия, като информирах представители на изпълнителната власт и на новата президентска администрация за направеното дотук и отново призовах:
Да изберем едно от неизброимите
достойни имена
от нашата
история,
култура,
техническа
мисъл или
спорт
Да го изпишем със златни букви високо на фасадата на модерното софийско летище и да го произнасяме гордо.
Дали ще бъде името на основателя на българската държава, или ще почетем светите солунски братя, дали ще въздадем дължимото на създателя на компютъра, на храбри български откриватели, или на герои от авиацията, ще трябва да решат специалистите.
Убеден съм, че перманентната липса на средства в държавата не бива да ни плаши.
Нашата задача е да изберем най-доброто и да обявим решението си. Средствата ще дойдат - от спонсори или от икономиката на страната, а процесът на официализиране на решението ще може да се завърши постепенно и безболезнено.
Грешка ще бъде, ако по стара нашенска традиция спрем насред път. Благодаря на журналистката Славка Бозукова и вестник “Стандарт” за подкрепата, оказана на идеята през последните дни. Благодаря и на служебния премиер на Република България проф. Огнян Герджиков за неговата готовност да действаме бързо и резултатно за наваксване на изгубеното време.
За да бъде доведена докрай тази национална идея, с радост бих приел и подкрепата на всеки друг, който я смята за важна и общественополезна.
Да не оставяме софийското летище безименно,
да му дадем
ново достойно
име!
Да помогнем на всички, които един ден ще стъпят в нашата столица, да научат повече за личностите, с които се гордеем, и за техните дела...
