България не е сред най-скоростно напредващите източни икономики
Ако в периода 1995-2015 г. по-голямата част от бившите соцстрани, присъединили се към ЕС след 2004 г., удвояват размера на икономиките си, на Запад растежът е по-умерен - 30-40%.
Обяснението за разликите в темповете е в чувствително по-ниската база, от която започват развитието си бившите соцдържави. По тази причина и в най-богатите сред тях - Чехия и Унгария, растежът е по-бавен в сравнение със съседите им.
Въз основа на тези данни се открояват няколко групи държави:
1. Бързо растящите източни държави (Естония, Литва, Латвия, Полша и Словакия), както и северните Швеция и Финландия са с по-бавен ръст, но все пак задминаващ този на повечето развити западни икономики.
2. Югоизточните страни (България и Румъния) са с почти идентичен ръст, който ги поставя между източните и северните държави.
3. Южните - Италия и Гърция, при които годишните колебания през последните две десетилетия са успели почти да елиминират ръста.
Има и две видими аномалии. “Келтският тигър” Ирландия, която успява да привлече повече инвестиции и чуждестранни фирми от която и да било друга европейска държава с добра бизнес среда и данъчна политика, превърнала я в офшорна зона в очите на евроадминистрацията, и Люксембург, който се радва на най-стабилния и постоянен икономически ръст в ЕС.
Анализът на икономическия ръст от 1995 г. насам показва, че има основания за очакване на все по-голямо сближаване на икономиките и жизнения стандарт на източната и западната част на ЕС. Икономиките на страните от Южна Европа обаче са в относителна стагнация и няма изгледи в близко бъдеще да се върнат към стабилен растеж.
Тенденциите са бърз растеж в Източна Европа, по-умерен в западната част на континента и почти никакъв в южната му част. Ирландия отново е лидер сред страните членки с 6,29% среден ръст (част от причината за това е отчетеният ръст от 26,2% през 2015 г.).
Повод за тревога са най-вече италианската и гръцката икономика, които не бележат почти никакъв растеж през последните две десетилетия. Любопитно продължение на този тип анализ би било сравняването му с реалната икономическа база, от която различните страни членки започват в началото на периода, както и установяването на “темпа на настигане”, с който икономиките на източните държави се приближават до тези на западните.
(От infograf.bg, със съкращения)
