Първото изискване на чл. 8 от Закона за административно-териториалното устройство на РБ за създаване на нова община е население над 6 хил. души. През 2015 г. в страната има 69 общини, които не отговарят на този критерий, докато през 2000 г. те са били 32. По-голямата част от тях се намират в пограничните райони, като особено ясна е концентрацията им в Северозападна България..
Нормативната уредба съдържа редица вратички, които позволяват създаване и на по-малки общини. Процесът се свежда до изразяване на волята на местните жители чрез подписка, последвана от референдум и решение на МС, какъвто бе случаят със Сърница.
Има изисквания и за отстояние на не повече от 40 км на населените места от общинския център. Също - доказване на възможност за финансиране на разходите на съответната община не по-малко от половината от средното им равнище за страната по данни от последния годишен отчет за изпълнението на бюджетите на общините.
Това правило също масово не се прилага. Анекдотичен е примерът с най-малката по население българска община - Трекляно. Нейните собствени приходи са около 70 хил. лв. годишно, от които 45 хил. идват от наем на земя и имущество. Годишните разходи на общината са близо 10 пъти по-високи.
Окрупняването на общини не може да е панацея, но текущата раздробеност прави адекватното провеждане на регионална политика невъзможно във все повече региони на страната.
(От infograf.bg, със съкращения)
ЯВОР АЛЕКСИЕВ
