
Машинно гласуване сега би създало хаос като в “Арена Армеец”, но в цялата страна
На старта на кампанията от 20 кандидата за властта, 7 са представили изборни платформи, 6 споменават корупцията като проблем, а едва 4 посочват мерки за противодействие
Отсъствието на изборен борд и на диалог внушава усещане за задкулисни игри
Не очаквам отмяната на санкцията за негласуване да влияе на избирателната активност, казва изпълнителният директор на "Асоциация прозрачност без граници"
- Г-н Славов, “Асоциация прозрачност без граници” предлага на партиите “17 антикорупционни ангажимента за избори 2017”. Защо? Нямат ли ясни предложения и действия за справянето с този проблем?
- Говоренето за борба с корупцията си остава на декларативно ниво в публичното пространство. Наша проверка на старта на предизборната кампания показа, че от над 20 кандидатиращи се формации за парламентарните избори седем имат официално оповестени предизборни платформи, в 6 от тях се споменава корупцията като проблем и само в четири програми се сочат мерки с някаква степен на конкретност. Дори при тях няма отчетлив и систематичен подход.
Темите за ВСС, гражданския, наказателния процес и антикорупцията са оплетени в кълбо, което не подлежи на развързване. Често се бъркат понятия като “съдебно решение” и “присъда”, срещат се русизми като “тендер” вместо конкурс за възлагане на обществена поръчка. Впечатлението е за набързо нахвърляни и необмислени предложения дори там, където е отделено място на проблема корупция.
- В какво се състои вашето предизвикателство към партиите?
- Искаме да прехвърлим темата за корупцията от полето на общите декларации към терена на конкретното политическо и гражданско действие. Това са 17 конкретни мерки, които призоваваме политическите партии да включат в предизборните си програми. Те третират широкия спектър на антикорупционната проблематика като “мръсните пари” и “черните каси” в политиката, осъществяването на лобизъм на тъмно и без правила, непрозрачните назначения на ключови позиции в институциите, липсата на ефективна защита на тези, които се осмеляват да сигнализират за нередности, злоупотребите с публични средства, които
превърнаха в
мръсни думи “обществени поръчки” и “европейски фондове”. Важното в тази инициатива е, че тя е дългосрочно ориентирана - предвиждаме механизъм ефективно да наблюдаваме и провокираме политическите играчи да отидат отвъд декларативността и като част от новото Народно събрание да приведат в действие предизборните си обещания. С нашата инициатива всеки ще е на ясно кой народен представител или министър е инициирал антикорупционна мярка, застанал е зад нея, или напротив, противопоставил се е и е защитил статуквото.
- Служебният премиер Огнян Герджиков даде идеята за граждански изборен борд, но не стана. Какво би постигнал, ако го имаше?
- Изборният борд винаги е бил място за диалог между изпълнителната власт, гражданското общество и ЦИК. В момента такъв диалог липсва или е задочен чрез медиите, или епистоларен. Нарушава се установена традиция с добри резултати.
От това
само губим
Губят и институциите, които имат задължението да организират изборите по прозрачен и внушаващ доверие начин. Нарушава се силно възможността неправителствените организации - наблюдатели на изборите, да информират гражданите за подготовката им и да оценяват доколко тя е успешна. Отказът от диалог, още повече когато има очевидни организационни трудности, по-скоро внушава усещане за задкулисни решения.
- ЦИК отмени решението за машинно гласуване на този вот. Губим или печелим от това?
- Машинното гласуване не е отменено като възможност в Изборния кодекс. Тя трябва да бъде създадена за гласоподавателя и законът е категоричен, но няма да се състои. Защо? Видя се на практика, че обществената поръчка за доставка на машини бе пусната твърде късно и с нереалистични срокове. Дори единствената фирма, подала оферта, призна това. ЦИК се оправдава с решение на ВАС по съвсем друг повод, с което съдът казва, че действията на ЦИК за подготовка на конкретни избори са действителни само след като изборите са насрочени. Случаят не е такъв.
В ЦИК са длъжни
да изпълнят
изискванията
на кодекса,
който предвижда възможността за машинно гласуване за всички избори, т.е. те е трябвало да осигурят базовата техническа възможност за провеждане на избори по принцип, а не на конкретен избор - могли са да действат и преди това. Законът предвижда едновременната възможност да се гласува и с машини, така, и по традиционния начин. За мен обаче при едновременното прилагане и на двата способа и необходимостта да се отчитат и смесят резултатите от машинното и традиционното гласуване, съчетано с преброяването и на преференции, при нивото на подготовка СИК щеше да създаде хаос, сравним с този на “Арена армеец”, но мултиплициран в национален мащаб. Но липсата на машинно гласуване сама по себе си не може да бъде основание за касиране на вота. Решението на Конституционния съд почива на едно полуискане и затова е полурешение.
- Отпадна и отписването от избирателните списъци като санкция за негласуване. Какъв ще е ефектът?
- Не отпада задължението да се гласува, а се отменя санкцията за това
- хем има
задължение,
хем няма
санкция
Не очаквам това да се отрази на броя на гласуващите съществено. При президентските избори санкцията беше налице, но това практически доведе повече хора до урните. За съжаление, броят на гласувалите има пряко отражение върху тежестта на купения и контролирания вот. Само масовото гласуване може да е отпор на машинациите на партиите по нагласяване на резултатите.
- Има коментари, че по-страшни от невъвеждането на машинно гласуване са неизчистените от фантоми списъци и това, че българите в чужбина са лишени от възможността да гласуват преференциално.
- Наличието на фантоми в списъците дава възможност за включването им в протоколите на СИК като гласували и оттам до манипулации. Разбира се, за да се случи това, трябва практически цялата комисия да участва в такава подправка, а подобна практика е трудна за повсеместно прилагане. За това помага и противоречивата съдебна практика по контрола на дейността на тези комисии.
Липсата на избирателен район “Чужбина” е причина българите зад граница да не може да използват преференции. В момента гласовете се разпределят математически по листите на партиите в страната. Тази постановка категорично противоречи на конституционното изискване избирателното право да бъде с еднаква тежест за всички гласоподаватели.
- От ваше изказване пред една от телевизиите научихме за интересна мярка - изнасяне на преброителните дейности от секциите в циганските гета, където опасностите от търговия с гласове са най-големи. Ще стане ли наистина?
- Такава организация за броене в преброителни центрове в момента няма. Това беше успешен опит на “Асоциация прозрачност без граници” в Бобошево. Оказа се, че грешките при броенето и попълването на протокола бяха незначителни в сравнение с броенето в секциите. Но най-важното е, че с изнасянето на броенето от секциите се прекъсва връзката, която позволява на поръчалия гласове да контролира дали те са подадени така, както той е искал, защото резултатите от 10-15 секции се броят централизирано в преброителния център. Така се обезсмисля практиката да се купуват гласове. Разбира се, ние настояваме за създаването на такива преброителни центрове и повсеместното им използване.
CV
l Роден през 1976 г.
l Завършил право в СУ “Св. Климент Охридски” през 2000 г.
l Асистент по финансово и данъчно право в СУ
l От 2002 до 2010 г. е работил в различни държавни институции
l От 2011 г. е изпълнителен директор на “Асоциация прозрачност без граници”