Корпорациите не са виновни, че българинът е беден. Високо качество на ниска цена е утопия Кирил Борисов
Огледайте търговските обекти по улицата, особено новите. Дрехи втора употреба, аптека, заложна къща (или бързи кредити), капанче за алкохол и цигари с масичка за търкане на талончета пред него. Прекалено показателно за покупателната способност на българина. Купиш си парцалче от дрипшопа, в което доскоро е пърдяла някоя дебела леля от Западна Европа, минеш през евтината дрогерия за хапчета за кръвно, обикаляш магазинчетата за кисело мляко на промоция, а после те тегли да си пробваш късмета и да потъркаш малко с надеждата да върнеш по-скоро бързия заем. На тези ли потребители западните компании да предлагат продукти със същото качество като в САЩ, Германия и Франция?
Чехия, Полша, Словакия и Унгария поставиха на дневен ред темата с двойния стандарт на мултинационалните компании към различните пазари. След тях Румъния. Накрая България също се присъединява. Нищо, че 80% от колите ни са втора употреба и минималната заплата е 460 лв., средно два пъти по-ниска от тази във Вишеградската четворка. И нас ни третирали като страна от Третия свят. Все пак е малко нахално да се сравняваме с Чехия, Полша, Унгария и Словакия.
Европа неизбежно започва да се развива на различни скорости. Ако Франция и Германия са на първа, Чехия, Унгария и Полша са на втора, то ние сме на най-бавната, трета скорост. Образно казано, Германия води в кроса, на 50 метра зад нея със същото темпо е Чехия, я България на повече от 100 метра назад ги губи от поглед по завоите и дори не диша прахта им. В този смисъл държави като Чехия с право имат претенции за двойния стандарт към потребителите си заради по-ниското качество на едни и същи марки в сравнение с по-развитите страни.
Отдавна знаем, че бургерът в Чикаго няма нищо общо с този в София, макар на хартийката да пише едно и също. С повечето западни продукти на големите компании е така. Всеки производител изследва чуждите пазари, където ще предлага стоката си, и го модифицира спрямо критерии като покупателна способност, традиции и пр. Със сигурност никой от тях не е решил, че за България ще има компромис в качеството, защото сме диви и прости. Преценено е, че таргетът тук може да си позволи цена, която е далеч по-ниска от тази на марката в развитите държави. А същото качество на по-ниска стойност е утопия. Производителят не е виновен, че българинът е беден.
Нещо повече - на опаковките пише какво съдържат продуктите. Който се интересува, може да прочете, да го сравни с аналозите, които е виждал в други страни, и сам да прецени дали си заслужава да го купи. Никой не го кара насила. Но потребителската култура на българина не стига чак дотам. Друго си е да отвориш от домашнярката на комшията и да си нарежеш сланинка за мезе. Те нямат етикети и никакви написани предупреждения за заместители и вредни съставки.
Проверките на продуктите от международните корпорации за пазара в България няма да изненадат никого. Голяма част от тях са компромисни. И желанието на институциите да покажат двойния стандарт може да изиграе лоша шега на потребителя. Ако големите фирми трябва да предлагат един и същ по качество продукт както в Германия, така и у нас, те ще актуализират и цената в посока нагоре или ще бъдат принудени да се изтеглят от пазара.
Който иска качество без значение на цената, може да го намери и в български производители на същите хранителни продукти. Такива вече има достатъчно. И вместо да търсим кусури в стоките на международните корпорации, можем да осигурим конкурентна среда, в която родните производители да имат шанс да спечелят предпочитанията на клиента. И най-вече - да има повече български предприемачи, които произвеждат. И между другото те също изнасят по-качествената си и скъпа продукция за развитите пазари, където покупателната способност е по-голяма. Друг е въпросът, че икономическата политика от последните години фаворизира усвояването на пари от бюджета по обществени поръчки и средствата от еврофондове, където знаем как се печелят пари и кой се облагодетелства от това. А трябва да се насърчава производството, което да е конкурент на международните корпорации.
Всъщност отношенията между европейската бюрокрация, включително и българската такава, и международния бизнес не се изчерпват само до защита на потребителя, в случая - борба с двойния стандарт.
Ще има ли изненадани, ако този вой заглъхне постепенно, а защитниците на ощетените потребители замлъкнат изведнъж след няколко совалки с браншови организации и представители на мултинационалните компании?
И все пак има лъч светлина. Глобално погледнато, износът на България в последната година расте, а локално - между аптеките, дрехите втора употреба и заложните къщи се появяват и фирмени магазинчета на мандри, месокомбинати и други бутикови производства. А българският потребител може и да няма култура, но има избор.
