Когато между две етнически партии - ДПС и ДОСТ, има конкуренция, държавата майка по-лесно ги манипулира
Турция ще продължи да се меси във вътрешните работи на България. Това, че официална София определи тези действия като “неуместни”, няма да спре съседката ни да участва в подредбата нито на този, нито в следващия парламент.
Залогът е голям. ДПС представлява най-добре структурираната “турска” партия на Балканите, със сериозно представителство в европейските институции. Става дума за депутати, общински съветници, евродепутати, за ръководни постове в алианса на европейските либерали, в комитета по регионите на Евросъюза и т.н. Иде реч за участие във формиране на политиката не само в България, но и на институциите в ЕС.
Анкара се
нуждае
от политическия
капитал на
българските
турци
Разбираемо е нейното желание да го присвои и използва при многобройните си външнополитически битки. Заради това агитира в полза на отцепниците от ДПС в обединение ДОСТ.
Можем само да спекулираме с въпроса кога, как и защо почетният председател загуби доверието на Анкара. Друг е въпросът, че той никога не е бил харесван там. Като кореспондент на радио “Свободна Европа” в Турция съм правил интервюта с трима поредни турски премиер-министри: Тансу Чилер, Месут Йълмаз и Бюлент Еджевит - всички те го недолюбваха. Нещо повече - Йълмаз подкрепяше открито своя колега Иван Костов и критикуваше капсуловането на българските турци в ДПС.
Независимо от това лично отношение всички турски правителства допреди няколко години неизменно са подпомагали ДПС по време на избори. От своя страна нейните депутати са отстоявали два важни за Анкара външнополитически приоритета.
Първо - досега не са позволили да се гласува парламентарна декларация със словосъчетание “арменския геноцид”. Второ - винаги са подкрепяли по-бързата интеграция на Турция в ЕС.
Явно това е недостатъчно за управляващата Партия на справедливостта и развитието. Наблюдаваме как нейни лидеридемонстративно атакуват водачите на ДПС и показват неприкрито предпочитание към ДОСТ. Още по-любопитно е, че в същото време лидерите на опозиционната Републиканска народна партия зачестиха срещите си с ръководството на ДПС.
Какво става?
Прилага ли Турция македонски вариант в България?
Да припомним: в парламента на Скопие, гласовете на албанците са поделени между няколко партии, които действат заедно, стане ли дума за етноса. Продължи ли партията на Ердоган да подкрепя така категорично обединение ДОСТ, а опозиционната Републиканска народна партия - ДПС, няма да е чудно, ако скоро в българския парламент съжителстват две “турски” партии. Едната - с управляващите, а другата - с опозицията. Когато между две етнически партии има конкуренция - държавата майка по-лесно ги манипулира. Справка: отношенията Тирана - четирите парламентарни албански формации в Македония.
Възможно ли е това да се случи още в следващия парламент? На теория - да. Таванът на етническия вот достигна 610 хиляди души, излъчили 38 депутати през 2009-а. В самата Турция живеят още около 250-300 хиляди български граждани, които не успяват да гласуват. Това е предостатъчен ресурс, за да вкара в българския парламент две солидни етнически партии. А така също и да излъчи немалка група евродепутати. Особено ако се въведе гласуване по интернет на европейските избори през 2019 г., за което ни съобщиха от Държавна агенция “Електронно управление” наскоро.
Но на практика положението изглежда другояче. В самата Турция ще има 35 секции. В тях могат да гласуват не повече от 50 хил. души. Това означава ДОСТ и ДПС да получат общо двама или трима депутати. Те не могат да променят съществено картината в българския парламент.
Ами автобусите с
изборни туристи?
Могат ли изселниците да се юрнат към Капъкуле? А в седмицата преди изборите да наблюдаваме как “истинските българи” защитават с телата си родната земя от изборното нашествие?
През годините ДПС и изселническите организации винаги са опитвали да организират подобно мащабно електорално преселение. Не успяха. Сега същото нещо пробва да направи ДОСТ - силно подкрепяно от официална Анкара.
На 26 март ще разберем отговора на задачата: колко автобуса с изселници са необходими, за да влязат нейните нови любимци в парламента?
Но веднага възниква въпрос: каква е изгодата на Турция от подобно разцепване на етническия вот в България? Няма ли тя да си стреля в краката, ако обезкърви електорално ДПС и не успее да вкара ДОСТ в парламента?
Все пак, възможно е да има логика в залагането на два електорални коня. 27-годишният монопол на ДПС сред етническите турци създаде отвратителна номенклатура по места, която отблъсква все повече избиратели. Електоратът на движението отдавна не е еднородна маса и все повече се диференцира. То е нежелан партньор и поне според заявките на основните партии - още дълго ще бъде извън управлението на държавата.
Това едва ли се вписва в плановете на югоизточната ни съседка. Може би затова Анкара “пуска” на политическия пазар нова формация, с която да обере вота на онези, които няма да гласуват за почетния председател. Друг е въпросът, че за “новите” лица важи турската поговорка “Айнъешек, айнъсемер” (Същото магаре, същият самар).
Странно ли е,
че Турция се
меси във
вътрешните
ни работи?
Тя го е правила още през 1914 г., когато турските власти призовават мюсюлманите в България да подкрепят партията на либерала Васил Радославов и с тяхна помощ партията му вкарва 12 етнически турци в парламента. През 2001 и 2016 намесата бе толкова очебийна, че София изгони двама турски дипломати.
Но България не е изключение - в днешно време Анкара подкрепя три партии в Македония, които защитават интересите на около 100 хиляди етнически турци там. А и Турция далеч не е единствената “държава майка”, която дава рамо на партии от свои малцинства. В Румъния подпомаганият от Будапеща Демократичен съюз на унгарците участва в няколко поредни правителства.
Унгария подкрепя исканията за автономия на две унгарски партии в румънска Трансилвания и още три - в сръбска Воеводина. Партия “Фламандски интерес” иска независимост от Белгия, а Холандия я поддържа.Списъкът е дълъг - общо 40 партии в Европа представляват интересите на етнически малцинства, подпомагани от държавите майки. Балканите и България напълно се вписват в тази тенденция - възможно е тя да бъде катализирана от засилването на националистите в Европа.
Въпросът по-скоро е друг: защо етническите турци в България не гласуват за български партии? Защо предпочитат ДПС, а сега и ДОСТ? Отговорът се крие в депутатските листи на основните партии. Мюсюлманските имена там са кът - от страх да не се разгневи българското население. Никой не смее да издигне за водач на листа турчин. Основни ведомства и институции вече 27 г. са блокирали достъпа на хора от малцинствата. Те не могат да пробият сами в съд, прокуратура, специалните служби, армията. Спомням си как бе заклеймяван Соломон Паси, когато за първи път в историята на държавата назначи етнически турци в МВнР през 2002 г.
И така - имаме български мюсюлмани, които са лоялни и обичат България. Имаме държавни институции и български партии, които са им обърнали гръб. Тази боязливост генерира недоверие у българските турци. И те продължават да живеят раздвоени: с единия крак в България, а с другия - в Турция. Щат не щат - с отвращение гласуват за двете етнически формации: само те им обръщат внимание и подпомагат професионалната им реализация.
Ако големите български партии успеят да привлекат част от българските мюсюлмани, те ще получат влияние и върху няколкостотин хиляди български граждани с турско поданство. И тогава - както Анкара агитира на български избори, така и София ще има основание да взема отношение по нейни вътрешнополитически теми. Все пак в Турция живеят стотици хиляди български граждани, които не са ни безразлични и може също да ги агитираме - например за предстоящия референдум.Тогава София ще има какво да сложи на масата на преговорите с Анкара. Останалото - теманета, молби, заклеймявания и протести, е губене на време.
Разкъсва се
връзката християни -
мюсюлмани
Но партийната агитация на Анкара сред българските турци не е големият проблем. Вървят по-дълбинни процеси. Според изследвания на Международния център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия след 2005 г. в България се наблюдава прогресивно разкъсване на връзките между християни и мюсюлмани. Отчуждението между двете групи нараства, по-силно е даже и от 1989 г.!
Това се дължи на много фактори, но най-вече на нарастващо агресивно говорене срещу мюсюлманите по принцип, срещу храмовете и духовните им водачи - в центъра и по места, против езика им. Когато се призовава ДПС или ДОСТ да бъде поставен извън закона като етнически, това обижда всички гласували за тях. И обратното.
Когато от тези две партии обявяват, че пак ще сменят имената или ще затварят джамии, мюсюлмани се настройват срещу християни, турци срещу българи. Този начин на говорене обаче се харчи на политическия пазар, защото носи гласове и власт.
Заради това се е стигнало дотам две партии да имат политически монопол върху българските турци, Анкара да прокарва политики чрез тях, а дузина други формации да печелят гласове, заклеймявайки всичко това с юнашко говорене. Резултатът: Турция и турците са сложени на мушката - върви наддаване кой ще ги наругае най-силно.
А нещата не са толкова прости, колкото изглеждат - поне заради три фактора.
Първо - антитурската риторика в ЕС се засилва. Някой знае ли каква е ролята и какви са заявените интереси на София в този процес, особено по отношение на нелегалната миграция? Не може да отместим Турция като съсед. За 2016-а тя е на трето място по износ за българския бизнес и на пето място по внос на стоки у нас с впечатляващ годишен стокооборот.
Второ, най-голямото турско малцинство в Югоизточна Европа живее в България. Най-много български граждани живеят в Турция. Не по своя вина, тези хора са капсуловани в две партии и все повече се отдалечават от българското обществено пространство.
А когато се говори срещу лидерите на ДПС и ДОСТ, да не забравяме, че именно те са най-последователните защитници на сегашната евро-атлантическа интеграция на България. И още - без Турция нямаше да влезем в НАТО, което бе ключът за ЕС.
Трето, в България има няколко милиона тв зрители и зрителки, които ще извадят очите на всеки, който спре турските сериали.
Ами ако Анкара ги забрани? Ето от това трябва да се боят всички онези, които се прехранват от народната любов.
