- Г-н Найденов, пак броят милионите ви.
- Нищо ново под небето - не мога да бъда стресиран в тази посока. За медиите аз не съм идеалният образ на певеца или човека и това е ясно. Дори ще се изненадам, ако се говорят нормални неща. Но това оформя палитрата и характеристиката на държавата и на нашето интелектуално можене. Лошото е, че всички свикнахме с цялата тази помия, която се лее денонощно.
Жълтата преса не може да преживее успеха, на който се радваме аз и моите колеги години наред. Не могат да се зарадват на каквото и да било добро и общо взето те с това се прехранват.
Трябва да се опитаме да ги разберем, макар че този род човещина е много изкълчена според мен. Защото не съм убеден, че това християнство и тази исусхристовщина е най-точният подход към хорица, които се мъчат всячески да принизяват нещата и да изкарват едно изкуствено равноправие, като доказват непрекъснато, че сме равни, че всички не можем, че всички сме гнуснички - и сексуално, и материално, и духовно.
Този проблем не е мой, а накултурата на цялата държава.
И това се вижда от манталитета и разби рането на по-младото поколение. Но не можем да го обвиняваме за това, че то така беше възпитано. Слава Богу и сред това поколение има изключително свестни хора, напук на всичко, което се случва в държавата.
- Всеки разговор с вас започва с разочарование към нещо, към някого. Да не би сегашното разочарование да е свързано с това, че наскоро главният бирник на Красимир Стефанов е споменал името ви.
- И да го е визирал, то е било само с добро, че аз съм съдействал. Ние сме като на селски мегдан, където непрекъснато някой нещо говори и после то се преиначава и раздухва.
- А каква е истината?
- От ноември досега върви проверка за доходите ми пет години назад. И за тази проверка аз съвсем доброволно съм отворил моите банкови сметки. Аз съм им съдействал изцяло и точно това самият шеф на националната агенция го каза в ефир. Народът не е малоумен и добре знае у кого са парите и къде са парите.
За успокоение на всички аз ще си платя данъците, когато приключи проверката, и ще информирам до стотинка, за да бъдат всички спокойни в тази държава. А може би парите трябваше да бъдат у нас, както се случва в Холивуд. И това е вярната рецепта. Но навремето имаше "голяма грижовност" от Министерството на културата, което попречи не само да станем звезди, но и да получим пенсии.
- Вие сте като войнстващ рицар. За какво се борите сега?
- Да се прави красива музика. Тя е толкова разнообразна и различна, а по света има толкова хубави неща, че малките хора не могат да ги преборят. Защото освен материални средства има и духовни неща, а те са им неподвластни.
- Вие най-много сте коментирали пенсиите на певците и чалга естетиката.
- Толкова съм говорил, че имам защитени дисертации и по двете. Радвам се, че и доста колеги се събудиха за пенсионирането. Даже много активно се събудиха някои от младото поколение, които не са понесли тежестите на развития социализъм. Това означава, че българският музикант почва да търси своите права.
За попфолка говорих, когато беше нужно. Това отдавна не е необходимо, защото много хора се погрижиха да станат легитимни, а и голямата плява поизчезна от жанра. Някои са добри народни певици и с тях има какво да си кажеш. Чуваме се понякога с Глория, с Ивана и Десислава сме били в общо шоу.
Но и когато принципно говорехпротив чалгата, се създаваха странни противоречия, базирани на това, че ние нямаме пари. Тогава версията бе, че нямахме пари. Бях беден и горкият аз нямаше с какво да се храня. И заради тази работа мразех попфолка. Изкарваха ни, че нямаме участие и завиждаме на попфолка.
Сега пък изведнъж се оказа, че съм мултимилионер и като платя своите данъци, държавата ще се оправи.
Първо ме изкараха бедняк, сега милионер. Това показва как се интерпретират новините у нас. Този факт в момента ме кара адскида се забавлявам, защото внушаваха през 90-те години, че нямаме участия и пари, че сме бедни и заради тази работа плюем, и по-точно аз, по попфолка. Аз - бедният, гладният, изхвърленият естрададжия.
- Наскоро с Ивайло ни подминахте в Рибарица. Кабриолетът ви издуха праха на завоя. След това бяхте в Бургас, в София, после в Гърция. Движението не ви ли уморява?
- В момента правим една прашинка от това, което бе преди години, когато ковяхме своите пенсии. Тогава имахме по три концерта на ден - от 16, 18 и от 20,30 ч. Свършвахме в 23 ч. А за първия концерт започваш да репетираш от 13,30 ч. Преди това пък си пътувал до дадения град.
Бяхме навсякъде. Няма читалище, което да не знам в страната. Обединение "Музика" изпълняваше план с нас, после ни отряза от пенсии.
- Сега изявите са по-камерни по клубовете.
- Клубовете съхраниха българската музика.
Чест прави на тези музиканти, които се прехранват от клуб и до ден днешен. Точно клубът е мястото, което възпита доста от най-младите можещи хора.
- Богдана Карадочева пише в книгата си, че няма ден да не се чуете. Говорели сте 3-4 часа по телефона. Каква е тази телефонна любов?
- С Богдана има какво да си кажеш. Телефонната любов е доста актуална, защото човек е много по-смел и много по-спокоен с телефона. Не ти ли е било по-лесно да се обясниш в любов по телефона. Много по-лесно е. Понякога човек се притеснява при допира с различни хора. И това е една от причините, поради която избягвам да ходя по коктейли. Много по-интересно е да седнеш да си говориш с Богдана по телефона, отколкото да отидеш на коктейл, или да си говориш с някоя моя колежка или колега.
Телефонът е средство, което адски освобождава хората. За съжаление не е много евтино да си позволяваш по телефона да правиш всичко, но общо взето е удобство.
- Нови песни?
- В момента правя съвсем нови неща. Още преди месец направихме 2-3 песни и тези дни ще видя Маргарита Петкова какво е направила с текста на една от тези песни.
- Тя написа един текст на Стефан Димитров за 60-годишните. И вие направихте 60 години.
- Доста хора, които ми звъняха да ми честият 60-ия рожден ден, ми казваха "Добре дошъл в клуба на 60-годишните". Други се обаждаха с варианта на Богдана на 30 по 2. Приятно е, защото дето викаше Невена Коканова, важно е човек как си носи възрастта, дали я носис достойнство. Във всяка възраст има нещо хубаво. Емоцията при мен не е спряла не само към музика, а и към живота въобще.
- Нервак сте във всичко, което правите. На кого сте се метнали по нрав?
- На майка ми. Тя беше аналитичен химик, но и оперна певица. Доста емоционален човек. Взел съм част не само от визията на майка ми, но и от характера й. Обикновено момчетата винаги приличат на майките си. Типичен пример е и Филип Киркоров, който прилича на майка си основно. Познавах я също много добре. Не съжалявам за наследения характер, защото по-добрият вариант е да си е емоционален.
В изкуството адски ме е страх от хора пресметливи, организирани и последователни. Веднага ги усещам през 10 планини. И ако щат да вземат 50 награди "Грами", нямат дълъг артистичен живот. Хората усещат, че нещо не е в ред, и личността, която е номер 1, не им влиза в дома и не става част от тях. И дълбоко в себе си съм сигурен, че по-силната рецепта е емоцията, защото в изкуството трябва да има емоция. Представи си едно изкуство, което е адски стерилно. Слава на Господ, че не ме е направил такъв.
- Лили Иванова онзи ден ми каза: Васко е голям приятел, но е несериозен. Все ми обещава да се обади и все вятърът го е завял нанякъде.
- Безкрайно я уважавам и обичам, защото е много правдив човек и точно формулира всичко. Безкомпромисна е не само към себе си, но и към околните. Ще вечеряме заедно, но ме нямаше близо месец. Пътувах. Бях в летните театри и в Пловдив, и във Варна. След това, както казах, бях и в Гърция. Въобще цялото лято бях някъде. После пък ми дойде рожденият ден и ето че се изтърколи половин година.
- Колко е хонорарът за концерт на един певец?
- Знам, че НАП има право да преглежда доходите за последните 5 години. И в момента точно това прави. За този период хонорарите съвсем не са били големи. Може да са били от порядъка на 1500-2000 лева. Много интересно е колко концерта трябва да направиш, за да спечелиш милиони с хонорар от 2000 лева.
- А сега хонорарът стига ли до 10 000?
- При мен не е стигал, защото, ако сложа такъв хонорар, никой няма да ме покани. Не са свикнали да плащат. Да си видял телевизия и радио, които плащат? Приятел от Норвегия, който 18 години е в техния Съюз на композиторите, ми каза: "Представяш ли си аз, който съм неизвестен в Норвегия, получавам до ден днешен изпълнителски права, понеже съм пял българска музика." А представяш ли си, ако бе направил кариера на голямата сцена?
За съжаление нашето самочувствие не е такова, каквото трябва да е, ако си звезда, защото никой от нас няма тези пари. Преди години с Алла Погачова направихме 13 концерта пред 18 хил. всяка вечер. Естествено, че става дума за хиляди левове. Алла е длъжна да бъде милионер, щом пълни 13 вечери залата с 18 000 души. В Русия може, там има други възможности и друга публика.А ние се дракаме в малката си държавица.
- Отношението ви към властта?
- Винаги интелектуалният потенциал на една държава е била водещ. Властта никога не е обичала интелектуалците, защото те казват истината и правят революциите.
ВИЗИТКА
- Роден на 03.09.1950 г. в София
- Завършва пиано в естрадния факултет на Музикалната академия
- Пианист е на "Златни струни", а после вокал на "Диана Експрес" и за кратко на "Тангра"
- Песента от филма "Адаптация" е обявена за Мелодия на годината през 1979 г. Оттогава всяка негова песен става хит, а той се нарежда сред най-любимите певци. Знакови са още "По първи петли", "Любовта продължава", "Телефонна любов", "Сбогом казах", "Чудо", които печелят "Златният Орфей" и "Мелодия на годината"
- През 2003 г. издаде албума "Не мога без теб"
