Бойко Борисов реагира остро на твърденията в “Капитал”, че той купува Нова тв. Като приятели на истината сме длъжни да припомним, че г-н Прокопиев искаше да участва лично в тв сделки и покупки на конкурентни вестници
"Уважаеми колеги от "Капитал", подкрепям изцяло Вашата кауза да се борите с фалшивите новини, но в случая Вие самите пускате такива. Ценя високо Вашия професионализъм, но считам, че в тази статия има доста сериозни обвинения към мен. Бих искал да бъде ясно, че нямам нищо общо със сценариите, които описвате, и внушенията, които правите", написа вчера във фейсбук лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. Това изявление е отговор на статия в седмичника, която описва възможния сценарий за Нова телевизия.
Какво е основното в тази статия, подписана с псевдонима Димитър Пеев? Собственикът на медията, шведската Modern Times Group (MTG), се опитва да я продаде, като очакваната цена е близо шест пъти по-ниска от тази, за която я купи през 2008 г. Много е вероятно сделката да бъде последвана от смяна на собствеността и в bTV. Фундаменталната причина за оттеглянето на международните компании е в смяната на стратегиите им заради изтощаването на бизнес модела на телевизиите. Това според “Капитал” ограничава кръга на потенциалните инвеститори и носи риск вакуумът да бъде запълнен от местни играчи, чийто “бизнес модел” е да превръщат медийното влияние в политически дивиденти. “Въпреки че етапът е много ранен, за да се търсят фактологични потвърждения, логично първи изниква образът на депутата от ДПС Делян Пеевски."
“Капитал” напомня, че един сайт е съобщил за името на Пеевски заедно с името на Борисов като евентуални купувачи.
Пак същият сайт обявил, че Борисов отрича. Но “Капитал”, чийто издател Иво Прокопиев в другото си амплоа често пъти е авторът на въпросната статия Димитър Пеев, продължава със страшната прогноза - голяма опасност е сега българският медиен пазар да се путинизира - телевизионните канали да преминат в ръцете на удобни олигарси, за да размият границата между медийна власт, политическо влияние и злоупотреби с бюджетни средства и еврофондове.
Няма да повтаряме, изобретателят на модела: медийно влияние - икономически придобивки е той самият, благодарение на което придоби част от недрата на майка България, което му позволи да се прави на глобален артист десетина години.
Интересът на Прокопиев към Нова телевизия, Би Ти Ви и медиите изобщо не е от вчера. Когато “Модърн таймс груп” за първи път влизат у нас в далечната 1999 година, шведите искат да участват в приватизацията на Ефир 2 (днес Би Ти Ви), Иво Прокопиев е сред желаещите да им е консултант. Но в крайна сметка те избират Кеворк Кеворкян.Тогава до сделка не се стига.
Същевременно Прокопиев иска честотите на Би Ти Ви лично и “Капитал” громи спечелилия Красимир Гергов (в съдружие с Рупърт Мърдок).
В психиатрията такова поведение се нарича биполярно разстройство. Д-р Джекил и мистър Хайд. До обед си журналист и громиш неправдата, по икиндия си издател и се грижиш за финансовия интерес на вестниците си.
В ранния следобед си инвестиционен консултант и надушваш тънките сделки, а към края на деня си оправяш разходите от концесии и сделки с данъкоплатеца от типа зелен ток и фондове за втора и трета пенсия.
На вечеря си активен участник в гражданското общество и кандидатстваш за грант, за да браниш демокрацията, която е в опасност. За това си написал рано сутринта като издател.
По-просто подобно поведение се нарича и конфликт на интереси.
Ако ни позволи един съвет, г-н Прокопиев/Пеев, е добре да избере една същност, защото подобно поведение, при което иска да е всичко - политик, издател, консултант, журналист, грантутник, сив кардинал, всичко на света, е невъзможно в живота и хората почват да те мразят, защото не знаят с кого си имат работа. Така ще е по-добре и за него в частност, и за демократичния процес като цяло.
Към края на дописката на “Капитал; има едно вметнато изречение: “Точно както стана с вестниците след излизането на чуждите инвеститори през 2010 година.”
Искаме да припомним на “колегите от “Капитал”, както ги нарича Бойко Борисов, че когато “вестниците” бяха продадени от немската група ВАЦ, г-н Прокопиев беше един от тайните кандидати за покупка, а след това консултираше (както обикновено) купувачите на “24 часа” и “Труд”.
Искаме да припомним на г-н Прокопиев, че точно “24 часа” му предоставяше възможност за изява като бизнесмен и издател. Както и че по време на най-силните си години Съюзът на издателите има голям грях към гражданското общество. Над бизнесмените, които се правеха на издатели, беше разтворен огромен чадър за техните сделки и не се появяваше нито ред за тях в изданията, които членуваха в тази авторитетна организация.
Не може да правиш качествена журналистика, като делиш бизнеса според своите собствени бизнес и политически интереси.
В тази връзка обръщаме внимание на читателите, че да дават 3,50 лв. за вестник, който ги прави на будали, не е поведение на човек, който се има за умен и красив.
