Все повече младежи предпочитат легални гонки в контролирана среда, казва зам.-председателят на Българската фередация по автомобилен спорт Калоян Станчев в интервю за "24 часа"
- Г-н Станчев, организирате драг състезания, или легални гонки. Знаем, че при нелегалните умират хора. Защо младите толкова държат да се гонят на пътя и какво е решението?
- По-младите се чувстват силни зад волана, имат желание за проява под влиянието на филми като “Бързи и яростни”. Всеки се вживява в някаква роля. Доскоро нямаше организация за провеждане на легални гонки - на безопасно място и в контролирана среда с полиция, пожарна, лекари. Под шапката на Българската федерация по автомобилен спорт вече има т. нар. драг дисциплина. Организираме ги на летища, където
безопасността е
издигната в култ
Нямаме инцидент за толкова години. Колите са много бързи и мощни, пилотите са изключително добре подготвени. Настилката е специална, за да има повече сцепление с гумите. Асфалтът в градовете не е подходящ. Коли, които се състезават при нас, нямат шанс да потеглят на него. Автоматично се завъртат, независимо че много от тях са 4 по 4. Състезанията се отлагат, ако вали, дори и малко да намокри пистата. Няма компромиси заради сигурността.
- Какви хора участват в легални и нелегални гонки с коли?
- Всичко започва с покупката на автомобил. Харчат по 100-200 хил. лв. и искат да видят какво може. Обикновено хората застават на светофара и дават газ. Но се случва някой пешеходец да мине на червено и става инцидент. И никой не знае какво трябва да прави, когато колата му поднесе например. Паникьосват се, натискат спирачки. Това не е най-доброто решение. При нас има и конструктори, които могат да обяснят на теория и на практика какво се прави в различните ситуации на пътя.
- Има ли още нелегални гонки?
- Да, но тенденцията е да намаляват, защото ние го правим легитимно и хората идват при нас. Има купи, канят се хора от федерацията и все повече хора предпочитат състезанията.
- Когато стане въпрос за гонки, винаги се търси решение с терен извън града. За София дълго време се обсъждаше пистата в Божурище.
- И ние оттам започнахме. Божурище го продадоха, не искам да коментирам как. Там нещата приключиха, но и пистата е много къса. Сега има коли, които развиват 300 км/ч за 400 м. Трябват им поне 1,2 км за спиране. Божурище беше решение, когато най-бързите коли развиваха 190 км/ч.
- Тунингите на автомобилите не са ли опасни за шофьорите?
- По-големият проблем е, че
няма кой да
контролира
сервизите, които
предлагат
услугата
Вече във всеки гараж се предлагат тунинги, чипове, вдигане на мощността. Сменят се спирачки и дискове с цел да се олекоти колата, слагат се турбини, уредби, което понякога е фатално. Няма институция или орган, който да контролира. Тази функция може да я изпълнява нашата федерация, но никой не ни търси. Имаме подготвени специалисти. Сервизите, които предлагат тунинг, трябва да са легитимни, сертифицирани, за да се носи отговорност за последствията.
- Имате ли други такива инициативи за безопасност на пътя?
- Да, но държавните институции също трябва да се включват. Всички караме коли. Трябва да създадем нужните условия, където тази агресия да бъде култивирана. При нас идват млади момчета, надъхани да дават газ. И адреналинът им минава, като видят възможностите на автомобилите си. Когато състезанието приключи, вече са наясно. Спокойни са, не бързат, изнасят се тихо.
Не сме открили топлата вода. Правим мероприятията на 60 км от София. Участниците и зрителите стават все повече. Всеки може да се пробва с личния си автомобил, не е само за професионални пилоти. Таксата за участие е 20 лв. и имаш възможност да тестваш автомобила си, да пилиш гуми, да изразходиш адреналина, и то в контролирана среда. Всичко се управлява от електронна апаратура, човешкият фактор е сведен до минимум. Линейката сме я ползвали 2 пъти, но не за състезателите, а за хора от публиката. Единият случай е с бременна жена, на която ѝ прилоша. Идват гърци, македонци, сърби, румънци. Засега сме водещи в тази насока. И като публика, и като посещаемост, и като рекорди - имаме 4-о време в Европа.
- Не е тайна, че на магистралите се развиват скорости далеч над допустимите 140 км./ч. Има гласове за намаляване на скоростта, други искат да отпадне. Вие на какво мнение сте?
- Темата е чувствителна. За по-новите модели автомобили 140 км/ч е нормална скорост, че и повече. Но знам и състоянието на автопарка в България. 80% от него е под всякаква критика. 140 км/ч е прекалено много за тях. Не можем да сравняваме последен клас автомобил, обезопасен отвсякъде, с колите на по 25-30 г. Трябва да се въведат класове и категории, както е при тировете.
- А не е ли парадоксално данъкът за 20-годишна кола да е по-нисък от данъка за новата? Какъв е стимулът за хората да се возят в сигурни автомобили?
- Да, крайно е несправедливо. На старите автомобили се монтират газови уредби, карат с изгнили прагове, калници. Не знам как минават технически прегледи.
- Според МВР младите шофьори са сред най-рисковите участници на пътя. Така ли е?
- Много е тъжно, че жертвите на катастрофи са в трудоспособна възраст - най-ценният ресурс на държавата, млади хора, на които тепърва ще им се събират данъци. Младите шофьори не трябва да сядат на коли над 100 к.с. поне за 3 г., законодателят да прецени. Ако искаш бърза и мощна кола, трябва да минаваш на специални курсове. Един производител на автомобили организираше такива за хората, които искат да си купят от техните коли. След това ти я продават. Друг проблем е с
недостатъчните
часове на
шофьорските
курсове
Не може да вземеш книжка за 20 дни! Трябва да знаеш какво се случва с автомобила при дъжд, сняг, различни метеорологични условия. Часовете трябва да се вдигнат в пъти. И баща ти, като ти купи кола за 200 хил. лв., ставаш торпедо, не знаеш какво се прави, като ти олекне предницата.
- Къде е решението на проблема с войната по пътищата?
- Няма как да стане от днес за утре. Ние сме отворени за работа с институциите. Ето, призоваваме агресивните младежи, които искат да са бързи, да дойдат на драг състезанията, където могат да покажат или да разберат какво могат автомобилите им, в контролирана среда, с инструктори, напълно легално. А ролята на държавата е да ги възпитава и дори да ги пренасочва. Само рестрикции не са достатъчни. Трябва помощ, подкрепа, и най-вече обучение и възпитание. Не можеш да седнеш зад волана без елементарно образование. Трябва да имаш познания, възпитание и морал, за да управляваш автомобил.
