Прокуратурата сега е обвинявана, че е четвъртата власт. Представете си какво ще се случи, ако прокуратурата бъде изведена от съдебната власт, ще липсва контролът на Висшия съдебен съвет”, казва главният прокурор
Ето цялото интервю пред Нова телевизия в събота:
- Г-н Цацаров, опасност за живота ли е човек да иска съдебна реформа в България?
Сотир Цацаров: Мисля, че да искаш съдебна реформа в България може да се разглежда по два начина. От една страна, това може да е професия, може да е средство за препитание, може да е политически лозунг, може да е дори средство за политическа прехрана. А от друга страна, вече, ако го погледнем от стриктно професионалния план. Мисля, че е нещо съвсем полезно.
Водещ: Вижте обаче какво се случва с шефа на Върховния касационен съд. Някой се опитва да повреди автомобила му. Преди това той самият каза, че се чувства притеснен за живота си след една акция на маскирани хора, които оставиха агнешки главички пред Висшия съдебен съвет.
Сотир Цацаров: Не, не мисля, че има опасност за здравето ми. Но, ако ми позволите, не защото ще избягам от въпроса ви, а да останат на страна личностните коментари по отношение на колегата.
Водещ: Само една скоба. Има ли личен конфликт някакъв между вас двамата?
Сотир Цацаров: Аз личен конфликт не мога да имам с човек, с когото нямам никакви близки допирателни точки в личен план. Той каза нещо, което мисля, че е съвсем вярно. Ние имаме различни ценностни системи. Така е, ние имаме различни ценностни системи, аз го потвърждавам. И в това той е абсолютно прав.
Водещ: Има ли някакъв саботаж, някакъв
Сотир Цацаров: Вижте, аз не мога да кажа на този етап какво е казала проверката. На този етап мога да кажа, че са снети обяснения от всички длъжностни лица от състава на Националната служба за охрана. Едновременно с това е извършена експертна справка на автомобила. Установен е целият маршрут. От София до Берковица и от Берковица на обратно на председателя на Върховния касационен съд. Мисля, че до края на другата седмица колегите от Военноокръжна прокуратура ще имат съвсем точни изводи. Тези изводи няма да бъдат скрити.
Водещ: И пак да се върнем, може ли една визия за съдебната реформа в България да бъде опасна и за кого?
Сотир Цацаров: Една визия за съдебната реформа в България може да бъде опасна за тези, които са противници на тази визия. Това е принципното положение. Не опасна в смисъл развити болтове на автомобил или неопасна в смисъл деклариран страх за живота ти. Моята визия също има противници. И тези противници, за тях, тази визия е безкрайно неудобна. За част от тях тя е, бих казал, политически неудобна.
Водещ: Да конкретизираме. Искате ли? Вие защо не желаете прокуратурата да бъда извадена от Съдебната власт?
Сотир Цацаров: На първо място, че тези аргументи не са само мои. Аз зная много добре, че в тезата прокуратурата в Съдебната власт, аз имам подкрепата на всички прокурори, които работят в прокуратурата на Република България. Съмнявам се дали колегата има такава подкрепа на съдиите, особено от Върховния касационен съд.
Водещ: Това го казвате въз основа на ваши разговори със съдии, със съда или?
Сотир Цацаров: Никой не може да ме спре да поддържам приятелски отношения с хора, с които съм работил и, дето се вика, сме стояли на една съдийска маса. Но да се върнем на това, което ме питате. В общ план трябва да разгледаме 3 концепции за съществуването на прокуратурата. Едната е прокуратура към изпълнителната власт. Излишно е да казвам, че това е може би най-опасната концепция, защото така или иначе тя прави прокуратурата придатък на изпълнителната власт. Практическият резултат у нас всъщност би бил: смяна на окръжните прокурори така, както всяко правителство сменя областните управители и насочване на посоката на разследванията там, където може би е партийно удобно за всяка изпълнителна власт. Втората концепция е прокуратура в съдебната власт. Това е ситуацията в момента у нас. Добре, тази прокуратура, с този безконтролен главен прокурор и пр., и пр. това са политическите цели. Прокуратурата е безконтролна. С какво? С това, че може да задържи някой за 72 часа. И после? Ще трябва да го изправи пред съд.няма действие на прокуратурата, което да не подлежи на съдебен контрол. И къде е безконтролността.
Водещ: Безконтролен ли е главният прокурор?
Сотир Цацаров: Аз бих попитал колегата статута на главния прокурор с какво се различава от неговия? И ще ми позволите. Не бягам от въпроса, ако имате нещо да ме попитате, аз ще го довърша. Третият модел – Велико народно събрание и извеждане на прокуратурата от Съдебната власт. Първо, тази конструкция за мен е малко странно. Имаме законодателна, изпълнителна, съдебна власт. Прокуратурата е отделна и от трите власти. Т.е. тя сега е обвинявана, че е четвъртата власт. Представете си извеждането на прокуратурата и от Съдебната власт. Липсва дори контрола на Висшия съдебен съвет, липсват правомощията на Висшия съдебен съвет.
Водещ: Те не пожелаха една проверка за срещата в ЦУМ да ви направят. За какъв контрол говорим?
Сотир Цацаров: Аз мисля, че дискусия за т.н. среща в ЦУМ имаше.
Водещ: Но проверка нямаше.
Сотир Цацаров: А какво трябваше да се проверява на срещата в ЦУМ. Дали можете вие да ми отговорите на този въпрос?
Водещ: Искате ли аз да ви попитам конкретно.
Сотир Цацаров: Естествено, че ще ме попитате.
Водещ: Г-н Цацаров, кой ви покани на тази среща?
Сотир Цацаров: Вижте, да разкажа в повече за тази среща, за това кой ме е поканил, означава първо да прекрача една граница на коректност, която, според мен, всеки човек трябва да има. Не защото в срещата е имало нещо тайно. Аз го казах.
Водещ: Ама коректността пред обществото пък не изисква ли да прекрачите коректността към участниците?
Сотир Цацаров: Каква коректност пред обществото? Чакайте малко. Коректността пред обществото е необходима тогава, когато се срещаш с хора, които са обект на разследване от твоята институция или когато си извършил нещо незаконно. Извинете, аз имам приятели. Тези не са ми от приятелите. Аз имам приятели, които упражняват различни професии. Значи ли, че от коректност към обществото, аз нямам право да седна с когото и да било и да пия, не се е пило кафе в ЦУМ-а, вода се е пила, слаба им е паметта. Но това няма никакво значение. Защо не задавате същите въпроси на моя колега Лозан Панов. Нормално ли е той да отиде в една от най-маститите адвокатски кантори със служебния „Мерцедес“ и това да се смята за нещо нормално. Не го коря Панов. Не казва, че е извършил нещо нередно. А на мен едва ли не да ми се приписват всички грехове. Аз знам много добре, че не съм светец, но знам много добре за кой в тази държава не съм и особено удобен. Не съм особено удобен за хора, които при всички случаи са свикнали да получават само благоволение или пълно мълчание от прокуратурата. ЦУМ беше поредния пропаганден балон. Защо не вземе някой да попита прокурорите, които работят по конкретното досъдебно производство, останало вече, някой упражнил ли е влияние, някой казал ли им е или извикал ли ги е главният прокурор, за да им каже тука, един бизнесмен помоли нещо, дайте да му свършим работата.
Водещ: Нямаше ли да бъде по-чисто, нямаше ли да бъде абсолютно във ваш интерес да има една такава проверка във Висшия съдебен съвет?
Сотир Цацаров:Вижте, аз не се боя от проверка. Този механизъм трябва да съществува и за тримата големи. Дали са големи е отделен въпрос, така ги наричат. За двамата председатели на върховни съдилища и главният прокурор. За създаването на този механизъм не са необходими промени в Конституцията. Който твърди, че са необходими, да гони някаква друга цел, той иска да отвори врата за конституционни промени. Такава е целта в момента и на свикване на Велико народно събрание, Прокуратурата вън от съдебната власт. Извинете, това ли е най-големият проблем на България? 90% от хората, които казват „съдебна реформа“ нямат грам понятие затова какво точно се крие зад този лозунг. Не българските граждани, те знаят много…
Водещ: Българските граждани много добре знаят какво искат.
Сотир Цацаров: Българските граждани искат справедливост, българските граждани не искат лозунги. Дайте да се върнем към нещо друго.
Водещ: Но българските граждани искат да имат и доверие на хората, които представляват тази система.
Сотир Цацаров: Това касае всички, това касае и съдии, и прокурори. Двата медийни центъра, двата финансови центъра, двата центъра, които си противостоят изключително силно в тази страна и които раждат всички, или поне повечето от политическите противоречия и измислените скандали са центровете на Делян Пеевски и Иво Прокопиев, това е истината.
Водещ: А вие подобно на срещата със Сашо Дончев имали ли сте среща с тези двамата или техни представители?
Сотир Цацаров: За какво да се срещам с тях?
Водещ: Не зная, за какво се срещахте със Сашо Дончев?
Сотир Цацаров: Защото съм приел, че в тази среща няма нищо опасно, нищо незаконно и продължавам да го твърдя.
Водещ: А в другите срещи би имало?
Сотир Цацаров: Вижте, аз нямам каквито и да е проблеми да се срещна с някой, който не е обект на разследване. Казах го и ще го повторя отново – една група, една партия, зад нея стоят разбира се огромни икономически интереси, не успя да постигне парламентарно мнозинство. Имам предвид мнозинство, за да прескочи бариерата. На нея в момента не й остана нищо друго освен да скандира „съдебна реформа“, на нея не й остана нищо друго, освен да атакува Прокуратурата. Никой не забеляза и никой не каза и дума от тях, че на последното си заседание МС внесе в НС законопроект за изменение на НПК. Законопроект, който за първи път ликвидира възможността за безогледно, безкрайно връщане и протакане на делата. Това не е ли реформа, не го ли иска това нормалният български гражданин? Защо не го коментира никой от тези, които твърдят, че разбират от реформа? Защото е много по-лесно да кажеш „Марш за европейско правосъдие“. В какво се изразява европейското правосъдие за тях? В намаляване правомощията на главния прокурор, нали така. Пък аз ще им кажа – за мен европейското правосъдие е „Наглите“ да си стоят в затвора.
Водещ: Какво стана с онази проверка, която кабинетът поиска още с встъпването си в длъжност на приватизационните сделки? Това може би ще даде отговор на много въпроси за първия милион на разни бизнесмени?
Сотир Цацаров: Всичко това като отделни приватизационни сделки, по-крупни е дошло тук в Прокуратурата и какво от това? Давностният срок за наказателно преследване за неизгодни сделки отдавна е изтекъл. Давностният срок…
Водещ: Има ли престъпление?
Сотир Цацаров: За мен има, в много от случаите има.
Водещ: Посочете няколко случаи, по които има престъпление, но е изтекъл давностният срок?
Сотир Цацаров: Няма да ги посоча, защото това означава да посоча конкретни лица. Сега чертата вече е теглена. И в момента всички са чисти. Дайте да се върнем на чистотата в един съвременен етап. Вие помните жалбите, касаещи Делян Пеевски, нали така? Вие помните жалбите или не ги помните по-напред, връщаме се на тези две имена, не защото трябва да ги посочим – ей тези са лошите, а защото те са най-емблематичния пример. По всичките тях бяха възложени данъчни проверки. По всичко. Е какво даде НАП на Прокуратурата? Чисти като сълза. И единият, и другият. Как очаквате при това положение Прокуратурата да реализира преследване срещу някого.
Водещ: Значи номерът в тази държава е да имаш добър счетоводител.
Сотир Цацаров: Номерът в тази държава е да имаш добър счетоводител. Номерът в тази държава е да имаш добри адвокати. Не зная доколко номерът в тази държава е общо-взето да приключи с добра проверка на контролните органи. Но за всичко е виновна прокуратурата. Нали, сега е актуален казусът с оградата. Така наречената ограда. Съдбата на този казус ще се реши от две проверки – едната възложена на Държавна агенция „Национална сигурност“, другата възложена на Агенцията за държавна финансова инспекция. Ние ще получим техните доклади. Възложено им е всичко, разбирате ли? Начин на избор на изпълнители, търсене на свързаност между изпълнителите, начин на изпълнение на самата ограда, влагани средства. Очакваме следващата седмица да получим докладите на АДФИ и това, което е възложено на ДАНС.
Водещ: Очаквате ли да има нещо конкретно или очаквате това да са поредните доклади, които ще сложите там?
Сотир Цацаров: Нищо не мога да кажа. Ако ние кажем, че има престъпление, ще съберем огромно количество укори. Ако кажем, че няма – също. Никой няма да отчете, че ние ще стъпим на тези доклади. Защото виждам, че проблемът, то е неприлично даже да се казва ограда, наричат го съоръжение, проблемът със съоръжението се политизира до болка.
Водещ: В състояние ли е всъщност една ограда да ни предпази от опасните елементи, които биха проникнали?
Сотир Цацаров: Отговорът, мисля че се съдържа във въпроса ви. Въпросното съоръжение е първата преграда. Тя има превантивна роля, то има изключително бих казал стопираща роля по отношение на опити за нелегално преминаване.
Водещ: На големи групи хора.
Сотир Цацаров: Естествено. Но това в никакъв случай не е 100-процентовият филтър. Не можем да кажем, че сме гарантирани на 100%. Истината е, че ние сме изправени пред нещо, което е безкрайно опасно. Това бе основната тема например на разговорите с генералния прокурор на Руската Федерация Юрий Чайка – тероризъм, сътрудничество, обмен на информация. Всъщност на практика аз се стремях абсолютно всички професионални контакти с прокуратури в Европа и прокуратури извън Европа да дадат именно бързи канали за обмен на информация. Защото това, което става е повече от обезпокояващо. Ние казваме, че сме транзитна територия. Но дори и да сме транзитна територия, през нея преминават хората, които вършат това, което се случва в Европа. А то, особено с последните събития в Лондон, показва, че идеята е да бъде направено с демонстративна жестокост. Брутална жестокост, която да покаже, че всъщност отмъщение ще има. Днес бе публикувано изявление, мисля че отново на „Ислямска държава“, че заети сме други, най-общо казано, неща в момента, но не сме забравили Балканите. Дори само това трябва да ни даде малко повечко усещане за национална отговорност.
Водещ: И какво да направим?
Сотир Цацаров: Да спрем да се замеряме на първо място с укори кой строи оградата, кой не строи оградата и всичко друго. Защото, дайте да си говорим откровено, не е упрек към партиите, разбира се това са елементи от политическия живот, но сякаш по-важно в момента е не да спорим около оградата. Разбира се, ако там има престъпление или нарушение, всеки трябва да си понесе отговорността. А да мислим какво правим след оградата и малко преди оградата. Малко преди оградата е чуждата територия, т.е. опираме до отношенията с нашите съседи, на първо място разбира се с Турция. Малко след оградата е нашата територия, което на практика означава, че там трябва да съществува изключително силен филтър за всичко онова, което влиза в страната.
Водещ: Според вас, дори като гражданин, редно ли е България да се съгласи да приема повече бежанци тук на наша територия, ако това поискат от нас другите европейски държави?
Сотир Цацаров: Трябва да се намери точният баланс, според мен. Точният баланс е балансът на хуманното отношение към хората, които наистина са прогонени от родните си места и националната сигурност.
Водещ: Балансът между националният интерес и това, което изисква от нас Европа, да угодим на чужденците, не се ли изразява категорично в това, което се случи в „Слънчев бряг“ с една камериерка?
Сотир Цацаров: В интерес на истината, сте напълно права. Колкото трябва да помислим за правата на бежанците и хуманното отношение към тях, толкова трябва да мислим за съдбата на нашите граждани. Оттам отиваме на това, което стана в „Слънчев бряг“. На преден план какво слагаме ние? Интересите на туриста, сигурността на туриста, това туристът да се чувства обезпечен, това той да се чувства сигурен, това да не се повтарят пред туриста грозните сцени от миналото лято. Ами българският гражданин? Българският гражданин живее там, българският гражданин работи там, там сезонно работят много хора, които просто са отишли, за да осигурят прехраната си. Нима от добро въпросната жена, която чисти в хотела е отишла да, доколкото разбрах, набере необходимият й стаж за пенсия след висше образование. Е, кой ще ми каже, че чуждестранният турист е по-голяма ценност от българския гражданин? Всеки, който е дошъл тук е длъжен да спазва закона. Няма вариант, в който и прокуратура, и полиция да си затварят очите, защото просто трябвало да пазим туристическия поток. От кого да го пазим? Пазейки този турист, ние всъщност поставяме на заден план собствения си гражданин. Ние не пазим собствения си гражданин. И ако аз трябва да избера кого да пази прокуратурата – дали българската гражданка или шведския турист, тя трябва да ги пази равно. Но на първо място трябва да пази българската гражданка, защото това тук не е място за евтин алкохолен туризъм. Или ако е, то трябва да се прави по правилата.
Водещ: Как, според вас, си представя тази камериерка от „Слънчев бряг“ съдебната реформа? Какво правосъдие очаква тя?
Сотир Цацаров: Това е много добър въпрос, защото съдебната реформа, знаете ли, ако ми разрешите само две изречения преди това – най-верният поглед затова как трябва да изглежда съд, прокуратура, процес е погледът на жертвата. Погледът на пострадалия. Не на обвиняемия, не на подсъдимия, не че неговите права не са важни. Пострадалият при нас винаги остава някъде назад, а всъщност той търпи всички последици от бавното правосъдие, отлагането на делата в съда, недобрата работа на полиция и прокуратура и какво ли не още. Какво е справедливост за тази жена? На първо място да продължи да работи там, а не, това няма общо с прокуратура и съд, а не да й се каже, че не бива да плашим туристите. И каквото станало, станало сега, забрави го. На второ място, тази жена трябва да види, че има държава. Да има държава означава – въпросният турист да бъде задържан. Няма значение от коя страна е. Може да е от Русия, може да е от Швеция, може да е от Великобритания. Той трябва да влезе в ареста. Край. След което трябва да има един бърз съдебен процес, който да въздаде справедливост. Виждате какво става, когато всеки такъв бабаит, извинете за думата, е подложен на тази справедлива процедура. Следва „съжалявам“, следва „болен съм“, следва „имам билет за не знам къде си“ и т.н. Не. Ако съжаляваш, ти нямаше да го направиш. Следователно правосъдие за тази жена означава справедливост. Справедливост означава побойникът в затвора. Просто и ясно. И защитени права на пострадалата. Нашият проблем е и в още нещо. Справедливостта възтържествува в много такива случаи дори благодарение и на вас медиите. Има много случаи, които се случват всеки ден, които не са и няма как да бъдат под вашия обектив, които общо-взето остават някак си незабелязани и в които пострадалите не получават никаква справедливост. Това е проблемът ни. Това, ако успеем да го разрешим, а то става с правила, а не с лозунги, ето това е съдебна реформа. Защото тази реформа ще влезе в къщите на хората. Те няма да видят от новините шестващи по улицата с плакати, а ще усетят, че когато на него му откраднат нещо, до 30 дни ще има някакво възмездие. А възмездието, в тази дума няма нищо лошо, така е устроено правосъдието.
