Без съмнение Жотева изпусна нервите си, но да се правят кардинални обобщения за свободата на словото от една свада, е безпомощно политическо нервничене
Диана Саватева стана народен представител, след като много години беше журналист в “24 часа”. Тя сега е в парламента, но продължава да пише по актуални теми. “24 часа” ще ги публикува в приложението “Тренд” в “Колонка на депутата”.
Спречкването между отговорния редактор на сайта на СБЖ Къдринка Къдринова и члена на Съвета за електронни медии (СЕМ) Бетина Жотева роди нова порция пламенни речи при обсъждането в парламента на отчета на СЕМ за 2016 г. Така три седмици след първоначалния сблъсък темата имаше своето очаквано продължение в пленарна зала – опозицията издаде сценария си, като размаха предварително подготвени плакати срещу Жотева. Ако проследим събитията, ще видим, че емоционалните изблици доминират пред фактите.
Какво всъщност се случи? На 15 юни се проведе заседание на комисията по култура и медии с председател Вежди Рашидов. В дневния ред бяха включени две точки – обсъждането на докладите на СЕМ и изслушване на шефа на БНР Александър Велев след сигнали, че се готви закриване на радио “България”. Докладите на регулатора бяха одобрени с пълно единодушие – от 15 присъстващи членове на комисията от различни политически сили 15 гласуваха “за”.
Съдбата на радиото, което излъчва аудионовини чрез интернет на над 10 езика, предизвика интересна дискусия. Оформи се мнение, че в този момент - на прага на европредседателството на страната, рационалният вариант е радиото да се преустрои и запази, вместо да се закрива.
Нито в един момент на заседанието не е имало разколебаване на тази позиция, което да мотивира “влизане с бутонките” от страна на засегнатите журналисти или на СБЖ. В хода на дискусията прозвучаха думите на Къдринка Къдринова, които ще цитирам едно към едно от стенографския запис на заседанието. Без коментар.
Като журналист, който е съчетавал репортерска и редакторска работа, съм убедена, че всеки в гилдията има право на всякакви въпроси. И че проява на професионализъм и добро възпитание е журналистът да се отнася с уважение към събеседника, независимо дали той е затворник, депутат или член на СЕМ. Оставям на читателите да преценят дали казаното от Къдринова е точно въпрос, както тя го определя: “... ще отправя един въпрос към един член на Съвета на електронни медии – г-жа Жотева. Бих искала да се поинтересувам – имам информация от много достоверен източник, вчера вие сте обяснили на един от тези испаноезични посланици, че в резултат на ваш личен разговор с външния министър г-жа Екатерина Захариева, тя ви е казала, че е за закриването на радио “България”. Бихте ли обяснили откъде имате тази информация? Както чухме, позицията на външно министерство е друга. Това е.” Последва реакцията на Жотева, която бе чута от всички участници и гости на заседанието. Тя също е отразена в стенографския протокол:
“Трагедия е, че Съюзът на българските журналисти е в такива ръце. Много съжалявам. Това е невероятна долнопробна клюка. Много се извинявам, че занимаваме лично… За първи път чувам подобно нещо. Уважаеми дами и господа, господин председател, моля за извинение.”
Коректността изисква да подчертаем, че последващата размяна на реплики между двете спорещи дами не беше в официалната част на заседанието и е била чута само от хората около тях. Неизясняването на този момент означава въвличане на парламентарната комисия в спора. Както стана ясно, Къдринова е записала това на своя диктофон. Защо не реагира веднага, а съобщи, че е заплашвана и огласи записа чак седмица след това – и на мен ми е любопитно.
В самото заседание темата приключи с реплика на председателя Вежди Рашидов, която е отразена в стенографския протокол: “Нека да не влизаме в този тип говорене, особено от уважение и към вас, и разбира се, към целия съвет, и заседанието, защото “някой каза нещо”, това не е добре да го коментираме. Вижте, въпросът е достатъчно сериозен и достатъчно професионален, за да минем – ама, някой ми каза нещо. Това вече не е правилно, не е точно.”
Т.е. един човек на изкуството се опита да покаже какво е журналистическа етика.
Рашидов продължи тази линия на поведение и на 6 юли в парламентарната зала: свали напрежението с духовита реплика към големия Стефан Данаилов, когото нарече изключителен артист и легендарен човек: “Стефане, стегни сценария, пада нивото на българския театър. Някой трябва да е много притеснен от този панаир.”
Заедно с това подчерта, че съдът е мястото, където двете страни да решат противоречията помежду си. Още в началото на скандала Жотева заяви, че ще съди Къдринова.
Ако трябва с едно изречение да обобщим ситуацията: без съмнение Жотева изпусна нервите си, но да се правят генерални обобщения за свободата на словото от тази свада, е проява на безпомощно политическо нервничене. При това да не забравяме, че СЕМ регулира само телевизиите и радиата, т.е. обсегът на действие е твърде малък.
Да се говори за цензура в ерата на интернет, когато информацията извира от всеки процеп, е най-малкото липса на обективност. Да, всяка частна медия има своя политика, но пазарът е достатъчно пъстър, за да може активният потребител да се информира за различни гледни точки и позиции по основните събития. Най-убедителното доказателство, че цензурата няма почва в съвременната ни действителност, е именно творчеството на журналиста и депутат от БСП за България Александър Симов, чиято метафорична страст не знае граници по т.нар. афера “Жотева”. В момента проблемът, не само у нас, не е информационната цедка, а в информационната мътилка. Съвременният читател и зрител трудно се ориентира в изобилието от новини и фалшиви новини.
Бих добавила, проблемът не е толкова в измислиците – те бързо биват разобличавани, а в полуистините, в зловещата смесица от реални и несъществуващи факти. Те бъкат от социалните мрежи, от хилядите сайтове – както от малките, незначителни и почти невидими сайтчета, така и от такива, които са се превърнали вече в марки.
Трябва да призная обаче, че дебатът в парламента имаше и добра страна - показа как един спор може да е радост за слуха, ако участниците в него са естети. Стефан Данаилов не остана длъжен на Вежди Рашидов и реагира на казаното с финес и чувство за хумор: “Веждичка, другия път ще режисираме двамата с теб нещо по-интересно.”