Вътрешната македоно-одринска организация (ВМОРО) стои зад организирането на Илинденско-Преображенското въстание по искане на българския политически елит.
Начело на организацията са български офицери от военното разузнаване - Гоце Делчев, Даме Груев, Гьорче Петров, Иван Гарванов и много други. Въстанието е трябвало да обедини българите в тази част от българските земи, оставащи в рамките на Османската империя.
ВМОРО издига концепцията за независима автономна държава, но на българското население, а не на измислено 50-60 г. по-късно македонско население. Властващият политически елит снабдява въстаниците с оръжие, “откраднато” от българските казарми, формира в България чети начело с български офицери.
Въстанието избухва през 1903 г. Мнозина, включително и Гоце Делчев, предупреждават, че това ще е ужасен край на делото им. Даме Груев обаче отговаря: “По-добре ужасен край, отколкото мъки безкрай”.
Въстанието избухва масово само в 2 от 7-те окръга. Навсякъде другаде чети повеждат въоръжена борба, което позволява да се запазят икономическият потенциал и населението на въстаналите селища.
Трябва да се борим с твърдения, че България няма нищо общо с това въстание. Илинденско- Преображенското въстание е българско не на 100, а на 110%. Въстаниците са били грамотни хора и са знаели, че въстанието им е обречено. Но са се надявали, че заради техните жертви, изгорените им къщи, изнасилените жени и убитите деца Великите сили ще се намесят и ще освободят тези краища. Това не стана и, за съжаление, Априлското въстание не можа да се повтори.
(От интервю пред
Фокус, със съкращения)
