Защо в южната част на страната трудовата миграция е всекидневна и без смяна на местожителството, за разлика от северната
Положителен е основният тренд, който се вижда от новото изследване на Института за пазарна икономика за доходите по региони у нас: доходите нарастват и - не по-малко важно - подобрява се тяхната структура. Работната заплата формира по-голям процент от общите доходи на домакинствата.
В София 66 стотинки от всеки лев доход е от работна заплата. А през последните две години средната заплата нараства чувствително - през миналата година с около 8%. Но във Видин например 48 стотинки от всеки лев, който получават домакинствата, идват от пенсии.
Основната разделителна линия която чертае нашият анализ, е между:
- София и други по-големи области, в които заетостта е сравнително висока, има глад за кадри и това оказва натиск върху възнагражденията
- изоставащите - както по доходи, така и по тяхната структура - области.
Втората група може да се раздели на две. Едната е Северозападна България, но не само. Това са области, в които поради по-възрастното население голяма част от доходите на домакинствата се формира от пенсии.
Тъкмо затова може да се прогнозира, че в областите в тежка демографска ситуация нарастването на общия доход на домакинствата ще е по-бавен.
Защото повече е обвързан с държавния бюджет, с пенсионната политика, със социалните плащания. Тази година има две увеличения на минималната пенсия, но дори това в средносрочен план трудно ще конкурира темпа на нарстване на заплатите.
Другата група изоставащи по доходи области са най-вече смесените райони. Там пазарът на труда не е в добро състояние. Това са едни от областите с най-високите дялове на хора с начално или по-ниско образование на работната сила и впрочем сред регионите с ниски резултати на матурите по български език.
Така че се очертава картина на България, бих казал, “на три скорости”. Едната скорост е София - още през 2014 г. по БВП на глава от населението по паритет на покупателната способност тук са достигнати средноевропейски нива. След това идват области като Стара Загора, Пловдив, Варна, Бургас, Габрово, Русе, които стоят добре (и в които на ниво град дори доходите са по-високи, но на ниво област останалите общини дърпат общото ниво надолу). И на трета скорост са изоставащите региони, които трудно догонват на фона на темповете, налагани от другите.
Интересна тема от изследването е вътрешната миграция у нас, често подценявана като феномен.
Тя е значителна и оказва влияние върху конкурентоспособността на регионите. Има редица области с по традиция положителен механичен прираст - София, Варна, Пловдив, Бургас, широката Софийска област. На тяхната територия всяка година се заселват повече хора, отколкото се изселват, и голяма част от това движение е от по-малки региони, от вътрешността на страната, от околни области и общини.
В момента обезлюдяването на много български региони не става директно в посока навън от България.
Миграцията е от малкото село към града, от по-малкия град към по-големия, а София си остава основният притегателен център. Тези значителни миграционни потоци влошават възрастовата структура в някои области, особено в Северозападна България.
Има райони в страната, където хората нямат опция за ежедневна трудова миграция - да живеят на едно място и да пътуват до друго, където работят, както например Перник - София, Пазарджик - Пловдив. Нямат тази опция, защото или няма икономически център наблизо, или достъпът до него е затруднен. Затова Северна България има ниска ежедневна трудова миграция. А оттам - по-силна постоянна трудова миграция от тази част на страната или към чужбина, или вътре към области с по-добри перспективи за препитание.
