Тази година е възможен паритет в заплащането на частния и обществения сектор
Последните данни на НСИ показват годишен ръст от 9,9% на средната брутна заплата в страната през второто тримесечие на 2017 г.
Това е най-голямото увеличение от третото тримесечие на 2009 г. насам, поне при номиналния ръст на възнагражденията. В реално изражение (ако вземем предвид промените в потребителските цени) средната брутна заплата през първото и второто тримесечие на 2017 г. нараства съответно със 7,3 и 7,5% на годишна база. Това е малко по-бавен темп от наблюдавания през миналата година, като причина за това е завръщането на инфлацията в икономиката.
Тенденцията за
устойчив реален
ръст в заплатите
е ясно видима, като от началото на 2015 г. насам основен двигател е по-бързото нарастване на заплащането в частния сектор. Последното е в унисон с прогнозите на ИПИ от миналата година, че през 2017 г. може да станем свидетели на дългоочаквания паритет на заплащането в частния и обществения сектор.
Причините зад тази динамика на заплатите са много, но все по-осезаем ефект в посока увеличение оказва нарастващият недостиг на работна ръка.
Предварителните данни на Евростат за третото тримесечие на 2017 г. показват, че такъв недостиг изпитват 34,9% от индустриалните предприятия у нас при 15,8% за ЕС.
Сравнително добрият ръст на икономиката през последните 2 г. и в началото на 2017 г., както и ръстът на потреблението също оказват ефект в това отношение, макар и с известен времеви лаг.
Както при забавяне, така и при ускоряване на икономическия ръст решенията на работодателите да наемат или съкращават хора обикновено “следват” данните за състоянието на икономиката с известно закъснение.
По-значителен спад в броя на наетите на годишна база се забелязва в селското стопанство (-11,6%) и хотелиерството и ресторантьорството (-5,3%).
Най-голям ръст е регистриран в културата, спорта и развлеченията (9%), ИКТ сектора (5,1%) и операциите с недвижими имоти (4,2%).
От огромно значение е фактът, че през последните 2 г. възнагражденията в икономическите дейности, в които са заети най-много лица (преработващата промишленост и търговията), продължават да нарастват със сходен или по-бърз от средния за страната темп.
В тези две дейности
работят близо
39% от всички
наети в
икономиката,
а месечното заплащане (924 лв. в преработващата промишленост и 986 лв. в търговията) постепенно доближава средните за страната 1040 лв.
Изпреварващият
ръст на
заплащането в
частния сектор
може да е знак за постепенно изсветляване на икономическите отношения – предположение, което намира подкрепа и в последните данни за изпълнението на бюджета.
От 2015 г. ръстът на възнагражденията в хотелиерството и ресторантьорството, както и в строителството е чувствително по-нисък от средния за страната.
Любопитна динамика предвид факта, че това са две от най-нископлатените икономически дейности в страната и като такива би следвало да бъдат в значителна степен повлияни от продължаващото покачване на минималната работна заплата.
Възможно обяснение е увеличаването на дела на неформалните трудови отношения в тези сектори – обстоятелство, което най-вероятно важи и за селското стопанство.
Броят на наетите и в трите сектора е по-нисък от същия период на предходната година, което оказва влияние върху регионите, в които те са сравнително разпространени.
Тук трябва да се има предвид и появилата се след кризата практика за формално наемане на непълен работен ден в туризма, което също има своето отражение върху броя на наетите и месечните заплати, и също работи в посока задържане на ръста и на двата показателя.
Причина за такова “посивяване” на тези сектори може да се търси в бързото покачване на минималната заплата през последните години.
В област Варна броят на наетите през второто тримесечие спада под 160 хиляди души, което е своеобразно дъно за този период от годината.
Спад е регистриран и в други области с традиционно силен туризъм като Велико Търново, където наетите вече са под 70 хиляди души.
Неблагоприятна е динамиката на наетите и в Добрич, като след кратко възстановяване през 2016 г. броят им отново тръгва надолу.
Обратно е положението в столицата и Пловдив, където наетите нарастват съответно с 12 800 и 6400 души на годишна база. Положителни тенденции се наблюдават още в Стара Загора и Ямбол.
На фона на тези данни на НСИ притеснение буди фактът, че общият брой на наетите лица през второто тримесечие на 2017 г. е
с близо 17
хиляди души
по-нисък от този
през 2016 г.
Наред с негативните демографски тенденции това най-вероятно е следствие от стагниращата икономическа активност на населението, която ясно се вижда в други изследвания на НСИ.
На този етап повишаването на възнагражденията се оказва недостатъчно, за да накара част от неактивните лица да се включат на пазара на труда, като ръстът на минималната заплата прави същото включване все по-трудно за нискоквалифицирани или нискообразовани лица.
Номиналният ръст на работните заплати най-вероятно ще остане значителен и през втората половина на 2017 г., но размерът на реалният ще зависи от динамиката на инфлацията.
