Нашите си български неща е по-добре да ги оправяме в България съгласно законите на страната
Повтаряме една грешка, която многократно се случва през периода на т. нар. преход. Това е случаят, когато опозицията се чувства притисната по някакъв повод и отива да се оплаква навън. Мисля, че това не е особено достойна позиция и нашите си български неща трябва да ги оправяме в България.
Излишно е може би да напомням как един бивш български министър-председател, става въпрос за Петко Каравелов, даже когато му се стоварват едни доста неприятни случки по време на управлението на Стамболов, пред чужди журналисти е заявил, че в България незаконни неща не стават, въпреки че е имал основание да каже точно обратното.
Това е едното. Не може светът да решава нашите проблеми, най-много да станем за смях за пореден път. Освен това бих препоръчал на кръговете около БСП много да внимават какво правят в Австрия и по-скоро във Виена, защото е полезно да се припомнят някои факти. Виена дълго време беше нещо като любимо място на хората от българското научно-техническо разузнаване навремето.
След като започна преходът, фирмите в научно-техническото разузнаване се приватизираха от съответните хора и българската червена олигархия доста стабилно се беше изнесла в Швейцария, в Австрия, в частност във Виена. Не искам отново да споменавам имена, защото някои хора вече не са между живите, но много видни представители червени дълго време утилизираха, така да се каже, в Австрия и във Виена това, което бяха успели да награбят по време на прехода. Така че да бъдем малко по-внимателни, за да не се окаже, че нещата, които готвим на другите, ще паднат на собствените ни глави.
От това, че изнасяме скандала “Цанков камък” навън, нищо не печелим. Казах вече – излагаме се, което може би е вече едно добре познато състояние на българската политическа класа. Случаят “Цанков камък”, разбира се, трябва да си бъде решен съгласно законите на страната и аз не виждам кой толкова се притеснява от това, че случаят попада в прокуратурата. Да, знам, че е сериозно. Нали всички се кълнем, че вярваме в нашата правосъдна система, в нашите правоохранителни органи, така че да оставим прокуратурата да си свърши работата. На мен ще ми е много любопитно какъв ще бъде резултатът.
Ясно е, че някои съмнителни сделки по времето на т. нар. преход започват да се размирисват, и това не е толкова лошо. Това нещо няма как да остане скрито-покрито. Знае се кой го е правил, кой го е подписвал. Някак ми се струва, че сред “червените редици” има някаква истерия, което може би не говори толкова добре за тях.
(Пред радио “Фокус”)