Франция се опитва да обясни неуспешната си борба с безработицата с източноевропейците
Ако френското вино е по-евтино и хубаво от нашето, ще купуваме
него, нали? По същата логика ако българският работник е по-способен и дисциплиниран, ще предпочетат него
Работещите зад граница сънародници ще се върнат в България, само ако нашите власти защитават интересите им така, както Франция го прави
- На 25 август очакваме френският президент Макрон да посети България. Не е ли изненадваща тази визита към неглижирана източноевропейска страна като нашата, г-н Василев?
- Еманюел Макрон развива теорията на Оланд за т.нар. социален дъмпинг и вероятно очаква нашите власти да я приемат. Тази теория удобно обяснява неуспехите в борбата с безработицата във Франция, като прехвърля вината върху източноевропейците. Другата страна на тази теория е, че тя може да послужи на Франция да привлече осигуровките на командированите работници от България, Полша и Румъния. Ако във Франция сега има 300 хил. работници, командировани от други европейски страни, и те получават средно по 1500 евро, осигуровките им ще са над 2 милиарда годишно. Кой би отказал такива пари ? Пред такава сума
неглижирането
веднага
преминава
в ухажване
А терминът “социален дъмпинг” е стряскащ. Той всъщност е противотежест, контрааргумент на това, от което най-много страдат българските производители. Спрямо тях се прилага истински, убийствен дъмпинг на субсидирани европейски стоки. Или подтекстът е: от наша страна може да има дъмпинг, но има и от ваша - с ниските осигуровки, които подбиват цената на местната работна ръка.
- Каква е разликата между българските осигуровки и тези във Франция?
- Осигуровките могат да се разделят на основни - това са здравните и пенсионните, и допълнителни - срещу безработица, семейни добавки, за фондове и т.н. Основните осигуровки в България са дори по-високи от тези във Франция - у нас те са 29,3% срещу 29,09 % във Франция. Допълнителните осигуровки са елемент от политиката на страната. Например осигуровката за безработица във Франция е 6,4%, при нас е 1%. За семейни добавки там се отделят още 5,25%, а за т.нар. допълнителен социален принос и изплащане на стари задължения на осигурителната система общо 8%. Събрани, това са близо 20%, които е недопустимо да бъдат наложени в България или спрямо работещите във Франция българи.
- Защо?
- Безработицата там е основен проблем и ставките са традиционно високи. Осигуровката за семейните добавки не ни засяга, защото семействата на командированите са в България. Осигуровката за изплащане на стари задължения и социална солидарност не важи за нас, защото не ние сме прахосвали фондовете на френската осигурителна система. Недопустимо е тези правила да ни бъдат налагани.
- Твърди се, че Макрон ще изисква правила, които по-добре да защитават френските работници от източноевропейската трудова конкуренция.
- Защо ще се защитават от нас? Да не сме човекоядци? Ние защитаваме ли се от техните сирена? ЕС е отворен пазар със свободно движение на хора, стоки и капитали. Ако френското вино е по-евтино и хубаво от нашето, ще купуваме него, нали? По същата логика, ако българският работник е по-конкурентен и дисциплиниран, трябва да предпочетат него. Но има и друго. Аз съм командировал големи групи работници из Европа. Те струваха на работодателите по-скъпо, отколкото местните работници. Причината е, че нашите отиваха обучени и организирани, разпределени на звена и бригади, бързо се сработваха и не мрънкаха, докато един местен фермер по-трудно ще събере 200-300- 500 души от кол и въже, за да направи от тях екип, да ги контролира и управлява. Така че ние не само не сме правили дъмпинг, а сме продавали по-скъп, но по-организиран и производителен труд. Колкото до правилата, Франция има много добре смазани механизми, за да ги налага. Тя може да упражни такъв натиск, че да накара всяка компания да спазва наложените от нея и в неин интерес правила. Аз го усетих на гърба си и след като не срещнах подкрепа от нашите власти, продадох преди години този бизнес на американска компания. Милионите левове осигуровки и данъци, които внасях в НОИ и НАП, сега отиват в други страни.
- Да, но според информации в медиите Австрия, България и Румъния, където Макрон ще бъде между 23 и 25 август, сме готови да сътрудничим. Какво означава това?
- Попитайте правителството. Но аз смятам, че всяко движение в посока към увеличаване на осигуровките в България, за да се отговори на френски искания, или налагане на забрани и препятствия пред работата на българските работници в западноевропейските страни, ще е чиста дискриминация и опит за моделиране и манипулиране на пазара на труда.
- Впрочем любопитен казус са българските и полските тираджии, които на практика обслужват цяла Европа. Говори се, че след въвеждането на одобрен във Франция закон на всеки 3 дни ще бъдат задължени да спят на хотел и да застраховат товара. Според запознати от тези и други мерки се очаква 30 хил. български и полски тираджии да останат на улицата.
- Тираджиите са малка част от проблема. Големият проблем са работниците в селското стопанство и в строителството. Във Франция работят командировани около 300 хил. работници от ЕС - около 40 хил. от Полша, по-малко от Румъния и Португалия, от България - още по-малко. Но тук основният въпрос е къде ще отидат парите от осигуровките.
- Да, наистина - къде?
- Ако българска фирма командирова българи или румънци в Германия или Франция, осигуровките и данъците се плащат в България. Освен това най-често хората работят зад граница по 8-10 месеца годишно. После харчат тук спестеното. Ако бъдат назначени на френска или германска служба, те остават там, плащат осигуровките и данъците си там и харчат спечеленото на място. После викат при себе си и семействата си. И ето как България се обезлюдява откъм работна ръка.
- Как ще се реши проблемът с износа на евтина работна ръка от България към Франция?
- Евтина е само незаконната. При трудов договор за една и съща работа там и българинът, и французинът, и португалецът получават минимум 9,76 евро на час. Цент по-малко е незаконно. Ако тези 300 хил. командировани напуснат френските си работни места, там ще застанат местните безработни, част от които са от рискови групи на обществото.
- Вярвате ли, че тези хиляди български работници ще се завърнат в България?
- Хората ще се върнат само ако у нас има правила както във Франция и ако нашите власти защитават тези правила, фирмите и интересите на хората така, както Франция го прави. А сега битката е за това къде да отиват осигуровките и данъците и къде работниците-чужденци да харчат парите си. Ние сме слаби като държава, за да спечелим тази битка. Добрите работници вече са настанени във Франция, Германия, Италия, Испания и подхранват местните осигурителни и фискални системи. Но това не значи българските власти да остават пасивни, както обикновено, по спорни въпроси в ЕС. Да се отстъпва винаги, за да си запазим добрите отношения с тази или онази държава, е пагубно. Правителството трябва да заема позиция, отговаряща на националните интереси, дори с риск от конфронтация с някоя европейска страна или с Брюксел. Защото когато интересите не са балансирани, онзи, който винаги отстъпва от тях, в края на краищата бива смачкан. Надявам се това да не бъде нашият случай.
CV
l Роден през 1949 г.
l Основател на Съюза на работодателите в България и председател на управителния съвет на най-старата семейна фирма у нас “Братя Василеви”
l Председател на Общобългарския комитет “Васил Левски” от 2014 г.
