Континентът се капсулира, мигранти
умират в Средиземно море
Близо 64 милиона души в момента са бежанци - бягат от войни, кризи, глад, суша, преследване. Голяма част от тях живеят в родните си страни, но в други региони или в съседни на родината им държави. Само 3% успяват да стигнат до Европа, където също не ги очаква задължително радушен прием. През 2016 Германия бе сред 10-те страни, осигуряващи прием на най-много бежанци. Това бе резултат от политиката на отворени врати, която канцлерът Ангела Меркел обяви през септември 2015 г. Решение, което промени Европа.
До края на 2016 г. се смяташе, че от тази покана са се възползвали 1,1 милион души. В края на 2016-а, когато миграционната служба най-сетне успя да обхване и регистрира всички новодошли, коригира това число надолу. Общо 890 000 са влезли в Германия през 2015 г. През 2016-а
броят им
драстично
намалява
- 280 000. Едновременно с това започва връщането на хора без право на статут в страните, от които са влезли или в родината им. В края на 2016 г. има 745 545 подадени заявления за бежански статут в Германия. 50 000 души са в неизвестност – те или са продължили пътя си към други европейски страни, или са се върнали в родината, или са в нелегалност в Германия. Колко още нелегално влезли има, не е ясно.
Причината
Меркел да каже:
“Добре дошли”
До август 2015 г. в резултат на войната в Сирия страната са напуснали 7,8 милиона души. 3 милиона от тях са приети в Турция, която изнемогва и иска помощ от ЕС.
Натискът към Гърция също е огромен. Страната от години е заливана от бежанци и попада в ситуацията на Италия – също пръв пристан за милиони бягащи към Европа от криза, глад, война или просто в търсене на по-добро бъдеще. Още от 2005 г. средиземноморските страни и Гърция настояват ЕС да им помогне и да започне квотното разпределение сред всички членки, за да ги облекчи от товара.
Страните от вътрешността на ЕС, начело с Германия, обаче категорично отказват и настояват да се спазват Дъблинските споразумения, според които бежанците получават статут и прием в първата страна от ЕС, в която са влезли. Тъй като нито една авиокомпания не превозва пътници с неясен статут, хората бягат само по вода и суша, тоест първите страни, които достигат, са Италия, Гърция, Испания, Португалия. Според схващанията на ЕС тогава товарът трябва да си остане при тях. През 2015 г. заради войната в Сирия натискът става неудържим и тези държави просто спират да спазват Дъблинското споразумение, не регистрират идващите и ги пропускат във вътрешността на ЕС. Така се стига до ситуацията от август 2015-а, когато стотици хиляди бежанци наводняват Унгария. Там само за месец пристигат 150 000 души, още толкова има в Словения. За две толкова малки и не богати членки положението е на живот и смърт. Започват да затварят граници, да отклоняват бежанския поток, но хората просто намират други начини да стигнат до Западна Европа.
В Македония също се струпват десетки хиляди. Меркел преценява, че рискът за тези страни е огромен и решава да им помогне, като отвори границата на Германия за хората по границите. Казва прочутата реплика: “Ще се справим”, която обаче се възприема и като покана от каналджии, които превръщат бягството на хора към Германия в бизнес.
Разнасят се легенди в страни извън Европа, че всеки новопристигнал в Германия получава къща и пари в брой.
В Германия хората първоначално посрещат изнемощелите от ходенето пеш през целия континент бежанци. Организират се доброволно, носят храна и вода, помагат при регистрирането, приемат ги в домовете си. Потокът обаче не спира, а държавата се бави с организацията и поемането на тази роля. Политиката не реагира своевременно и не реформира правилата за прием според извънредната ситуация, нито пък назначава навреме хора, които да помогнат на чиновниците в службите за чужденци. Полицията е командирована по границите да регистрира прииждащите. Липсата на достатъчно компетентни хора обаче си казва думата. Заедно с реалните бежанци навлизат и много хора, които са икономически мигранти, а от възможността се възползват и терористични организации като ИДИЛ. Каналджиите препоръчват на всичките си клиенти да изхвърлят паспортите си. Процедурата по изясняване на идентичността им после отнема минимум 10 месеца, през които Германия е принудена да ги приеме.
Раздорите в Германия и
Европа
65% от бягащите са от Сирия, Ирак, Афганистан, Иран и Еритрея. Безусловно биват приемани всички сирийци. Иракчани и еритрейци също имат право на бежански статут в повечето случаи. За Афганистан мненията се разделят – първоначално страната е обявена за сигурна и немалко афганистанци биват принудени да се върнат обратно.
След поредица атентати там обаче процедурите по експулсирането им се бавят или замразяват. Окончателно решение за тях няма.
В Германия хората са настанявани в празни халета на заводи, панаирни палати, много често и физкултурни салони на училища. Първоначално почти няма протести срещу това решение, тъй като то трябва да е временно. Дори и при наличие на всички документи обаче процедурата по даване на статут на един бежанец отнема минимум седем месеца. Твърде често големи групи бежанци се настаняват в малки селища, като има дори случаи, в които жителите на бежански дом надвишават броя на жителите на селото. Това неминуемо води до все по-голямо недоволство и протести. Самите бежанци се настаняват без усмотрение на това каква религия изповядват и от коя държава идват.
Така в началото често едни до други спят семейства с малки деца и млади непридружени мъже,
шиити и сунити,
афганистанци и сирийци,
а причините за конфликти сред тях са огромни.
За да облекчи това положение, правителството обявява Западните Балкани за сигурна зона и започва репатрирането на хора от тези страни – най-вече албанци, босненци, сърби и косовци, които също чакат статут. До този момент те са дори на четвърто място по брой подадени заявления. За да овладее притока, кабинетът в Берлин решава да отмени за три години правото на бежанците да приберат при себе си семействата. През 2018 г. обаче това право ще се възстанови и се очакват нови над 300 000 души.
Междувременно през 2016 г. в Германия молба за убежище подават повече хора, отколкото във всички останали страни от ЕС заедно. Финансовият министър Шойбле е принуден да признае, че бежанската политика години преди това е била грешка. “Трябваше да послушаме Италия и Гърция и да им помогнем с квоти.” Казва го, когато Германия на свой ред е потърсила квотно разпределение на бежанци в ЕС и въпреки прокарването му то е отхвърлено от редица държави. Бежанската криза се превръща в пробен камък за устоите на ЕС, но и за обществото в самата Германия. Почти залязлата евроскептична партия “Алтернатива за Германия” вижда в нея своя шанс и от формация срещу еврото като обща валута се превръща в
популистка партия срещу
бежанците и чужденците
Германците се оплакват, че всеки, който изрази критика към работата на кабинета, бива обявен за привърженик на популистите. Междувременно те се превръщат в сериозна политическа сила, която печели по над 20% в източните провинции на Германия и има всички шансове да бъде трета и дори втора сила в Бундестага.
Меркел - от канцлера на
бежанците до канцлера
на изгонените
Изборите в Германия наближават и Меркел постепенно обръща политиката си. След среща на страните от Балканите Балканският път бива затворен, а ЕС подписва споразумение с Турция, в което Анкара се ангажира да не пропуска бежанци към гръцките острови. Много европейски държави обявяват Шенген за временно недействащ и започват проверки по границите.
В резултат на това повсевместно затваряне на пътища 2016 г. се превръща в най-смъртоносната за бежанците в Средиземно море – 5000 се давят по пътя си към Европа. Колко хиляди пък загиват в пустините на Африка, никога няма да стане ясно. Започва релокацията на бежанци от Италия и Гърция. Равносметката е тъжна – само 18 865 души са приети от други страни, 4742 от тях в Германия. Дания, Великобритания, Исландия, Австрия, Полша и Унгария отказват да участват в плана. Въпреки това през 2017 г. ситуацията в Германия изглежда овладяна. Няма наплив, едва 17 000 са влезлите бежанци в страната. Вътрешните раздори в “Алтернатива за Германия”, както и необичайно високият брой нападения над бежански домове и бежанци – от 2014 до 2017 г., те се учетворяват, отблъскват избирателите и от тях. Към момента, 4 седмици преди изборите, “Алтернатива за Германия” се бори за 5 до 7% гласове.
Страхът от терор
Проблемите пред германците сега са как да интегрират новодошлите, които носят различна култура и не познават европейските порядки. Но по-големият страх не е от трудната интеграция, а от терористични атентати. Според службите за сигурност – обоснован, но много преувеличен страх. Според статистиката 73% от немците се опасяват от терористични атентати повече от болест или природна катастрофа. В действителност от болести и природни катаклизми умират в пъти повече хора, отколкото при атентати. Всъщност в сравнение със 70-те години на миналия век броят на жертвите дори намалява – тогава годишно от атентати са загивали над 150 души, сега, за последните 20 години - по-малко от един човек годишно. 150 жертви годишно е имало само два пъти през последните 20 години – при атентатите от Мадрид и Барселона. При проучвания колко от терористите са били бежанци, статистиката също е доста охлаждаща.
В атентата в Париж, при който бяха убити 130 души, само двама от деветимата атентатори са били бежанци. Но и те, както и останалите атентатори се радикализират в Европа. По-тревожно е друго – при всички атентати, извършени напоследък в европейски държави, службите за сигурност са наблюдавали извършителите. От “Шарли ебдо” до Брюксел нападателите са били познати на полицията. Всички те намират почва за радикализиране не в Близкия изток, а в кварталите насред Европа, в които са родени или са живели години наред. Тогава ще спрат ли атентатите с преодоляване на бежанската криза? По-скоро не.
