- Проф. Петров, критичното положение на болницата във Враца повдига въпроса за състоянието на областните болници. Кои са в същата ситуация и ще бъде ли затворена врачанската?
- В критично положение са болниците в Ловеч и Враца. В тежко положение са още 4-5 болници, но не искам да ги назовавам, за да не расте напрежението.
Не бих казал, че кризата в болницата във Враца е преминала. Тепърва предстои тежък период, в който трябва да се работи здраво и да се изкарват приходи от здравната каса, да се преразгледат договорни отношения, доставни цени, да се предоговорят отстъпки от лихвите и главниците, да се разсрочат плащания и т.н. Основното, за да върви този процес, е да се осигури финансов ресурс - най-вероятно под формата на кредит.
- Означава ли това, че болницата във Враца няма да фалира?
- Много ми се ще да не фалира, но не мога да дам гаранция и никой не може. Ще направим всичко болницата да продължи да работи и хората да си получават заплатите.
- Зле ли са областните болници като цяло?
- Някои са добре, но в по-голямата част са зле.
- По обективни причини ли е така?
- В по-голямата си част причините са обективни. Произтичат от това, че болниците са длъжни да приемат всички пациенти - спешни, неосигурени, и то в условията на финансови лимити. Като надскочат лимитите, започват да лекуват за своя сметка, което означава дълг. На второ място, цените, по които се плаща болничната дейност по клинични пътеки, не са актуализирани от 2006 г. Оттогава животът много се промени, цените се вдигнаха, увеличи се и минималната работна заплата. Ако през 2006 -2007 г. средната брутна заплата в някои болници е била около 600 лв., сега е към 1000 лв. Това е 40% ръст. Знае се, че заплатите се формират от приходите от клинични пътеки и ако през 2006 г. заплатите са били 40-60% от общия приход, сега са вече 80%. Това значи, че оставащото до 100% става все по-малко, а от него трябва да се платят токът, водата, консумативите, поддръжката - парите не стигат и се формират дълговете.
Има и други обективни причини, а субективните са свързани с лош мениджмънт. Когато при публична информация - от сайта на Агенцията за обществените поръчки, е обявено, че има сделка за покупка на скенер за 330 000 лв., а го купуват за 900 000 лв., това означава тройно завишаване на цената. По същия начин стои въпросът с купуването на лекарства, с храненето, с поддръжката на асансьори и сгради, с цената на медицинското оборудване.
Имам справка, която показва доста смущаващи неща. Например апаратура с реална цена 30 000 лв. е купувана за 60 000 лв. Говоря за различни болници. Няма да спрем да работим в тази посока, защото субективният фактор, който допринася за формирането на дълг, трябва да бъде премахнат изцяло.
- Какви мерки срещу трупането на дългове има в подготвяната от екипа ви стратегия за развитие на болниците?
- Тя няма да бъде панацея, но ще бъде рамка, основана на максимална публичност. Моята идея е, когато болница обявява обществена поръчка за апаратура например, да има публичност на каква цена са я купували други болници и да се вземе за модел най-ниската цена. Тя трябва да бъде заложена като таван в тази поръчка да се постигне по-ниска цена.
Стратегията трябва да бъде представена на парламентарната здравна комисия до края на годината. Надявам се до юни 2018 г. да можем да я пуснем като пилотен проект в няколко големи болници и след това да влезе в сила. Много ми се иска стратегията да бъде част от договора за управление на болничните директори, за да се ползват добрите практики. Мнозина от тях не комуникират помежду си, което не е добре - те трябва да знаят кой на каква цена храни, колко се плаща за охрана, пране и т.н. Въпросът е добрият пример да се мултиплицира.
- Какви ще са другите мерки срещу дълговете?
- Друга мярка засяга употребата на лекарства - да се предпочитат генерични. Във всяка болница трябва да има експертни комисии по лекарствената употреба, които ще правят анализ и веднъж или 2 пъти годишно ще излизат с препоръки - например според данните за антибиотичната резистентност какви антибиотици и в какви дози да се използват. Тези комисии, в които трябва да има микробиолог, фармаколог, специалисти (хирург, терапевт), на база анализа на най-често срещаните инфекции и лечението им през предходната година ще правят препоръки за рационално използване на антибиотиците. Това е по-малко увреждащо за пациента, по-икономично за болниците и ограничава създаваната от нас самите резистентност. Неслучайно има групи антибиотици и последната линия са т.нар. стратегически - когато нищо друго не действа. За тяхната употреба няма общи правила. Когато спрях масовото прилагане на един такъв във ВМА,
само за месец
разходът падна
с 200 000 лв.
- Какъв ефект очаквате от всички тези мерки?
- Да има повече публичност и повече протокол в работата. Моята логика е, че всеки на своята позиция - включително и аз като министър, в определени казуси трябва да постъпва по определен начин, да върви по определени стъпки. Нямаш право да направиш стъпка №5, ако си пропуснал 2 и 3. Да го наречем практически стандарт, който трябва да се пренесе към управлението, тъй като болничният мениджмънт е много специфичен.
- През 2018 г. ще бъде ли решен основният проблем - с изоставащите цени на пътеките?
- Предстои подписването на нов рамков договор в началото на 2018 г., нова бюджетна процедура. Сега сме се фокусирали върху пътеките и обмисляме какво може да бъде изведено в извънболничната помощ и как може да се облекчат настоящите пътеки - в тях има и диагностични и терапевтични дейности, които не са 100% необходими. Има и догми за болничния престой, които трябва да бъдат изчистени. Използва се потенциалът на националните консултанти и шефовете на научните дружества, провеждаме работни срещи с БЛС и НЗОК. След като фиксираме кое остава в болничната помощ и кое излиза в извънболничната, започва процес на преостойностяване на клиничните пътеки. Ще има актуализация на цените - част от пътеките са надценени според някои, но в масовия случай са подценени. БЛС постави и въпроса как е остойностен лекарският труд.
- Как ще решите този стар проблем?
- Заедно с БЛС и стартираме работа в тази посока. Целта ни е поне да се формират базовите нива по специалности с коефициенти за вложения труд. Ясно е, че един лекар днес може да направи 4 операции, а друг - една, но по-тежка от тези 4 заедно. Това е труден, деликатен проблем, но се надявам, че заедно с гилдията ще изведем някакви репери, по които да се работи. Ние трябва да кажем от цената на дадена пътека - например 800 лв., каква част трябва да е за труд. Искаме повече яснота, защото само тогава има по-малко въпроси и няма съмнения.
Във всички стандарти, по които работим, включваме и експерти от асоциацията на специалистите по здравни грижи. В никакъв случай
не гоним уравниловка,
но искаме да се знае каква част от пътеката представлява трудът.
- Ще влязат ли тези промени в новия рамков договор?
- Ако се подписва март-април, защо да не влязат. Не мога да гарантирам, но ще се опитаме.
- Какъв здравен бюджет ще осигури стабилност в системата през 2018 г.?
- Голям, за да са доволни всички… Провеждат се срещи с финансовия министър, представяме нашите виждания и дискутираме. Надявам се, че ще има позитивна промяна, тъй като твърдението, че парите не достигат, е обективно в голямата си част.
- Спасен ли е проектът за модернизация на спешната помощ, по който се разчита на европейско финансиране за линейки и спешни центрове?
- Подготовката му върви, срокът не е изпуснат. Искам да благодаря на вицепремиера Томислав Дончев, който пое този въпрос. От общо над 270 точки са останали 2 или 3 за документално довършване, почти сме готови.
Забавянето беше заради това, че според договора трябваше да предадем всички точки завършени и след това фирмата да започне архитектурното проектиране. Когато поехме мандата в министерството, имаше множество неприключени точки. Това е бавно и трудно, защото се преговаря с кметове и общински съвети по места. Освен това по медицинския стандарт за спешна медицина, който падна в съда, се предвиждаха много центрове за строеж и фирмата, извършила предпроектното проучване, залагаше 230 млн. лв. за това. Да, но проектът е за 163 млн. лв., останалите ги нямаме, нито сме ги обещавали. Затова трябваше да се направят промени и да се поберем в стойността на проекта. Освен това
се предвиждат 400 нови
линейки, те струват 40 млн. лева. Като извадим и нужните пари за ново оборудване, за строителство остават 80 млн. На финалната права сме, надявам се проектът да бъде осъществен - това е нещо добро за България и трябва да се възползваме. Така ще изградим добра мрежа за спешна помощ и ще осигурим добри условия за труд на спешните медици - ето половината им проблеми решени. По друг проект осигуряваме обучение и квалификация. Третото условие вече е заплащането.
Заложено е увеличение на заплатите им, то предстои през 2018 г., но пак никой не иска да работи в спешната помощ. Тук идва 4-ата причина - лошото отношение на обществото. Спешните медици са най-обругавани и върху тях се излива недоволството, когато линейката закъснее. И медиите имат своята роля - защо никой не съобщава, когато линейката идва на 3-ата минута, а само когато закъснява? Ами дайте да ги похвалим.
